Решение № 18 от 16.01.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20241800500398 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 53/13.03.2024 г., постановено по гр.д. № 721/2022 г. по описа на РС-Елин Пелин е признато за установено, на осн. чл.

422, ал. 1 ГПК, че П. А. К., ЕГН **********, с адрес: с. Н. х., общ. Е.

П., ул. К. № .. дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ............, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 328/ 05.05.2022 г. по ч. г. д. № 460/2022 г. на РС Елин Пелин сумата от: 1341,24 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от 02.04.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 05.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. На ищеца са присъдени разноски в размер на 26,82 лв. за държавна такса в заповедното производство; 40 лв. за държавна такса в исковото производство; 400 лв., направени разноски за вещо лице.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство П. А. К., чрез пълномощика му адв. В. Н. от САК, с доводи за незаконосъобразност и неправилност. Излага, че към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е изтекла пет годишната 1 погасителна давност по отношение на процесното вземане за главница, тъй като тече отделно за всяка вноска от настъпване на падежа на конкретната вноска. Посочва, че началният момент на теченето на давността е свързан с изискуемостта на съответната погасителна вноска, а не с датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита. По същество моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално легитимирано лице- ответника по иска П. А. К., в законоустановения срок, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Установява се следната фактическа обстановка от значение за спора:

От приложеното ч.гр.д. № 460/2022 г. по описа на РС-Елин Пелин се установява, че по депозирано заявление от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД срещу П. А. К. е издадена заповед №

328/05.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 1341,24 лв., представляваща главница договор за потребителски кредит от 02.04.2012 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението на 05.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

Видно от Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 02.04.2012 г., че същият е сключен между „Обединена Българска Банка“ АД и П. А. К., по силата на който дружеството му отпуснало кредит в размер на 1815 лв. и сумата е усвоена от ответника по негова банкова сметка. Ответникът се задължил да погасява задължението си общо на 66 месечни анюитетни вноски, в размер на 34,05 лв., с краен срок на погасяване на кредита 28.09.2017 г.

ОББ“ АД е прехвърлила процесното вземане на ищеца на 31.01.2018 г. със сключване на договор за цесия.

2

Приетата в първоинстанционното производство съдебно счетоводна експертиза дава заключение, че сумата по кредита в размер на 1815 лева е усвоена от кредитополучателя и преведена по негова банкова сметка на 03.04.2012 г. В системата на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД са погасени задължения в общ размер на 756,41 лева по пера както следва: Главница- 473,76 лева; Договорна (възнаградителна) лихва - 143,74 лева; Застраховка - 13,26 лева;

Наказателни лихви - 77,27 лева; Наказателни надбавки - 48,38 лева. В периода след датата на цесията 31.01.2018 г. към кредитора „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД не са извършвани плащания от ответника П. А. К. за погасяване на кредита. Няма плащания от страна на ответника и към първоначалния кредитор - „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, след датата на цесията /31.01.2018 г./. Кредитът е бил обявен от ОББ АД за предсрочно изискуем на 29.05.2013 г.

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:

Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно и допустимо.

Основното възражение във въззивната жалба и спорен въпрос, на който следва да се даде отговор е, дали вземането е погасено по давност.

Съгласно приетото с ТР № 3/ 21.11.2024 г., по т. д. № 3/ 2023г. на ОСГТК на ВКС при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост.

В мотивите на решението изрично е възприето становище, че в случаите на сключен договор за банков кредит не става въпрос за частично изпълнение от страна на длъжника без съгласието на кредитора, а за разсрочено изпълнение на главницата по договора, за което страните са постигнали изрично съгласие. При неизпълнение на съответната вноска кредиторът, чието субективно притезателно право е станало изискуемо, може да предяви иск за тази част от вземането си, респ. да застави принудително длъжника си да изпълни, като длъжникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на изтичане на срока (моментите на падеж на вноската, изискуемостта й и на забавата на длъжника съвпадат).

3

Съгласно разпоредбите на чл. 430 ТЗ и чл. 60, ал. 2 ЗКИ, срокът по договора за банков кредит е този, с изтичането на който кредитополучателят е длъжен да се издължи съобразно конкретно уговорените условия – в частност на отделни месечни вноски на договорените дати на плащане. Ако междувременно не настъпи предсрочна изискуемост на кредита /откогато започва да тече давностния срок/, то след настъпването на падежа на всяка една от погасителните вноски вземането на кредитора за нея става изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД и започва да тече приложимият в частност петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД - поотделно за всяка вноска от датата, на която плащането е било дължимо. Доколкото тези вноски се състоят от компоненти с различна правна природа (главница и лихва), за главницата е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, а за възнаградителната лихва се прилага по- краткия тригодишен давностен срок по силата на изричната разпоредба на чл.

111, буква „в“ от ЗЗД.

Съгласно приетото в тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.

Видно от приетата съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият състав кредитира, кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем от „ОББ“ АД на 29.05.2013 г. От тази дата е започнал да тече давностния срок.

В аспекта на изложеното, при съобразяване на задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024г. на ВКС по тълк. д. № 3/2023г., ОСГТК и при безспорната констатация по съдебно-счетоводната експертиза, че извършено от длъжника последно плащане по процесния договор е било направено на 25.11.2013г., се налага извод, че пет годишният давностен срок по чл.

110 ЗЗД е изтекъл на 25.11.2018 г. Кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем и давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, е започвал да тече от датата на предсрочната изискуемост – 29.05.2013 г. С извършеното от длъжника на 25.11.2013 г. плащане, давността е била прекъсната и от този момент е започнала да тече нова давност, която е изтекла на 25.11.2018 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е 4 подадено от кредитора на 05.05.2022 г., което е след изтичане на давностния срок.

С оглед гореизложеното и изрично наведеното от ответника възражение за изтекла давност, за погасени по давност следва да се приемат вземанията на кредитора за главница и лихва.

Други доводи срещу обжалваното решение не са изтъкнати, поради което и на основание чл. 269 от ГПК съдът служебно не формулира и обсъжда такива.

С оглед гореизложеното, решението на РС-Елин Пелин следва да се отмени и постанови друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло.

По разноските:

На ответника и въззивен жалбоподател в настоящото производство следва да се присъдят разноски в размер на 400.00 лева за адвокатско възнаграждение пред РС-Елин Пелин, 500.00 лева за адвокатско възнаграждение за въззивното производство и 26.83 лева за платена държавна такса.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 53/13.03.2024 г., постановено по гр.д. № 721/2022 г. по описа на РС-Елин Пелин и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ж.к.

Малинова Долина, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6 срещу П. А.

К., ЕГН **********, с адрес: с. Н. х., общ. Е. П., ул. К. № .., иск по чл.

422, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че П. А. К., ЕГН **********, с адрес: с. Н. х., общ. Е. П., ул. К. № .. дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ............, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 328/ 05.05.2022 г. по ч. г. д. № 460/2022 г. на РС Елин Пелин сумата от:

1341,24 лв., представляваща главница договор за потребителски кредит от 02.04.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 05.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен.

5

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6 да заплати на П. А. К., ЕГН **********, с адрес: с. Н. х., общ. Е. П., ул. К. № .. направени разноски по делото: 400.00 лева за адвокатско възнаграждение пред РС-Елин Пелин; 500.00 лева за адвокатско възнаграждение пред Софийски окръжен съд и 26.83 лева за платена държавна такса.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6