Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 42 от 27.02.2023, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 242/2022
Вид
Решение № 42
Подписан
27.02.2023
В сила
27.02.2023
Състав
АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ ПАВЛОВ, ЙОРДАН ПАВЛОВ ИВАНОВ, МИРОСЛАВ НИКОЛОВ МИТЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Търговище, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ

Членове:

МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ

ЙОРДАН П. И. при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА в присъствието на прокурора М. К. А. като разгледа докладваното от АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223500600242 по описа за 2022 година Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по ЖАЛБА на адвокат И. И. от АК-Търговище, защитник на подсъдимия А. М. К. против присъда № 36/31.10.2022 год. постановена по НОХД № 677/2022 год. по описа на РС - Търговище, с която подсъдимия К. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.211 във вр. с чл.209 ал.1 от НК и му е наложено наказание три години „лишаване от свобода“,което на основание чл.58а ал.1 от НК му е било намалено д 1/3 и му е определено наказание от 2 години лишаване от свобода, което наказание е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години.

Подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци С. Х. и С. Х. от с.Д. К. сумата от 79 000лева, ведно със законната лихва считано от 03.10.2018година.

Подсъдимият е осъден да заплати направените разноски по делото и д.т. върху уважения размер на гр. иск.

В жалбата си защитника на подсъдимият адв. И. обжалва присъдата както в наказателната, така и в гражданската част, като се моли подсъдимия да бъде оправдан. В жалбата се твърди, че присъдата е постановена при нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон.

Независимо, че делото е било разгледано по реда на чл. 371, ал. 2 от НК, съдът не изпълнил задължението си да обсъди дали събраните доказателства 1 обективират виновността на подсъдимия по повдигнатото му обвинение.

Счита, че описаното в обвинителния акт, съпоставено със съответния анализ на събраните доказателства, води до извода, че подсъдимият не е виновен в извършването на посоченото деяние. Твърди се, че неправилно в мотивите на обжалваната присъда е отразено, че подсъдимият се признава за виновен и признава обстоятелствената част на ОА, тъй като същият не се признава за виновен.

Твърди се, че алтернативно е налице и неправилна квалификация, доколкото текстът на чл. 211 от НК изисква като квалифициращо обстоятелство особено големите размери да представляват и особено тежък случай, каквото твърдение няма в обвинителния акт и в самата присъда.

В съдебно заседание подсъдимият К. редовно призован се явява лично и с адвоката си И., подържат жалбата, молят присъдата да бъде отменена, а осъденият оправдан.

Гражданските ищци не се явяват, адв. М. като техен пълномощник изразява становище, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна.

Представителят на Окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а присъдата като правилна и законосъобразна предлага да бъде потвърдена.

Съдът, след преценка на оплакванията в жалбата, и изцяло правилността на обжалваната присъда, по реда на чл.314, ал.1 от НПК, констатира следното:

Жалбата е основателна, но на основания извън посочени в същата.

Въззивникът К. е обвинен в това, че за времето от 01.08.2018 г. до 03.10.2018 г. включително в гр.Търговище, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у С. Е. Х. и С. Е. Х. и двамата от с.

Д. К., общ. Омуртаг, обл. Търговище, като се представил за собственик на апартамент в гр. Търговище, ул. „Паисий“ № 6, вх. А, ет. 2, ап. 10 и причинил на С. Е. Х. и С. Е. Х. имотна вреда в особено големи размери - в размер на 79 000 лева – престъпление по чл.211 вр. чл.209 ал.1 от НК.

С обжалваната присъда е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.211 във вр. с чл.209 ал.1 от НК и му е наложено наказание три години „лишаване от свобода“,което на основание чл.58а ал.1 от НК му е било намалено д 1/3 и му е определено наказание от 2 години лишаване от свобода, което наказание е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години.

Подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци С. Х. и С. Х. от с.Д. К. сумата от 79 000лева, ведно със законната лихва считано от 03.10.2018година.

Подсъдимият е осъден да заплати направените разноски по делото и д.т. върху уважения размер на гр. иск.

Първоинстанционният съд, при разглеждане на делото е допуснал 2 съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права на страните в производството и в частност правото на защита на подсъдимия в производството, проведено по реда на глава ХХVІІ-ма от НПК, а и правото му да разбере как е било индивидуализирано наложеното наказание, следващо от извода за неговата виновност по повдигнатото обвинение. По същество тези нарушения се свеждат до следното:

Районният съд е разгледал делото по реда на глава ХХVІІ-ма от НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“ в хипотезата по чл.371 т.2 от закона, очевидно преценявайки, че подсъдимият е направил признание изцяло относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Видно от съдържанието на съдебния протокол от 31.10.2022г. такова изявление, представляващо признание от страна на подсъдимия на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт не е било направено преди съдът да прецени по кой процесуален ред да даде ход на съдебното следствие. С определение на съда, делото е било насрочено за предварително изслушване на страните, а редът за това е регламентиран в разпоредбата на чл.372 от НПК. Анализът на тази разпоредба сочи, че преди да реши дали да разгледа делото със съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, съдът, след разясняване на правата на подсъдимия по чл.371 от НПК, трябва на първо място да е възприел самопризнание от подсъдимото лице на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, което да е надлежно документирано в съдебния протокол. На второ място подсъдимият следва да се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

Изявленията на подсъдимия трябва да бъдат направени лично и непосредствено пред съдебния състав, разглеждащ делото в първата съдебна инстанция в рамките на предварителното изслушване, т.е. преди даване ход на съдебното следствие. Съобразно разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК, когато са налице самопризнания на подсъдимия и съдът установи, че те се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, съдът с определение обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Едва след извършване на тези процесуални действия, съдът пристъпва към даване ход на съкратеното съдебното следствие, което провежда по правилата на чл.373 и сл. от НПК.

В конкретния случай самопризнания на подсъдимия не са налице в рамките на предварителното изслушване, нито съдът е постановил определение по чл.372, ал.4 от НПК.

По делото липсва каквото и да е изявление, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и липсва съгласие от негова страна да не се събират доказателства за тези 3 факти. Освен, че липсва самопризнание от страна на подсъдимия, в предоставената му от ТРС възможност за „последна дума“ преди постановяване на присъдата, същият е заявил, че иска да бъде оправдан.

От формална страна в съдебния протокол не е отразено и определението на съда по чл.373 ал.3 от НПК.

Процедурата по глава XXVII от НПК е строго формална и спазването на стриктно разписаните правила е гаранция от една страна за осигуряване бързина на процеса, а от друга страна – за охраняване правата на страните.

Нарушения в процесуалния ред за провеждане на предварителното изслушване от характера на допуснатите в настоящия случай – липса на самопризнание на подсъдимия при предварителното изслушване, заявено лично и непосредствено пред първоинстанционния съд относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, даване ход на съдебното следствие по глава XXVII от НПК в хипотезата на чл.371 т. 2 от НПК без да е налице непосредствено заявено самопризнание на подсъдимия и констатация на съда дали същото се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, опорочава процедурата по начин, който я прави негодна да произведе целените от законодателя последици – провеждане на производството в кратки срокове без разпит на подсъдим, свидетели и вещи лица, като респ. подсъдимият, ако бъде признат за виновен, би получил наказание в намален размер, съобразно правилата в чл.373 ал.2 вр. чл. 58а от НК.

Обстоятелството, че производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, не освобождава съда от задължението да изложи надлежни мотиви към постановената присъда. В конкретния случай съдът е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, като в мотивите е приел, че обвинението е доказано от самопризнанието на подсъдимия.вж. мотиви - „Подсъдимият се признава за виновен по повдигнатото обвинение. Дава съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица, като при постановяване на присъдата се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. Подс. К. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти„ , съдът е приел, че - „При направено и удовлетворено искане от защитата на подсъдимия К., потвърдено от него, за разглеждане на делото по реда на специалните производства, а именно по чл.

371, т. 2 от НК, то съдът изрично в съдебно заседание разясни на последния, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на ОА, факти признати изцяло от него“. , както и – „В съдебно заседание подс. А. К. се признава за виновен по повдигнатото обвинение, като признава изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на ОА.

Предвид процедурата, по която се гледа делото, съдът обяви, че в мотивите на присъдата ще приеме за установени обстоятелствата изложени в ОА, като 4 се позовава на направеното самопризнание и доказателствата събрани в ДП, които го подкрепят“.

При определяне на вида и размера на наказанието, като смегчаващи отговорността на подсъдимия е приел – „направеното самопризнание по отношение на повдигнатото обвинение“, а реално липсва такова изявление от подсъдимия.

Хо горе изложеното от ТРС не намира подкрепа в доказателствата по дселото.

В допълнителна степен липсата на самопризнание се доказва и от изявлението на подсъдимия пред ОС-Търговище – „последна дума“ – „ аз считам, че съм невинен, моля съдът да ме оправдае“.

Горепосочените нарушения не могат да бъдат отстранени в хода на производството пред въззивната инстанция, но са отстраними при ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Това налага необходимостта присъдата на ТРС да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В този случай не е необходимо окръжният съд да се произнася по оплакванията, съдържащи се в жалбата, с която е бил сезиран, касаещи съществото на атакуваната присъда.

Така мотивиран и на основание чл.334 т.1 и чл.335 ал.2 във връзка с чл.348 ал.2 от НПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда № 36/31.10.2022 г., постановена по НОХД № 677/2022 г. по описа на Районен съд – Търговище.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Търговище за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5