Решение № 964 от 17.10.2018, Районен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е гр.Д. 17.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.

РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ , четиринадесети състав , в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ТОНЕВА

При участието на секретаря Р.Р. , разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 4127/2017 год. по описа на ДРС и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 18969/07.11.2017 г. от „А.„ АД ГР. Б. с ЕИК ** , с която срещу „Б.А.Ф.„ ООД с ЕИК ** със седалище с. П. , община Д. е предявен иск по реда на чл. 415 от ГПК за установяване на вземания по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, издадена по ч. гр.д. № 3001/2017 г. по описа на Д. районен съд за сумата от 6221,24 лв. /шест хиляди двеста двадесет и един лв. и двадесет и четири ст./ - цена на доставени стоки – риба, рибни и морски продукти, за което са издадени фактура №**/26.02.2015г. за сумата от 1254,00 лв.; фактура №**/26.02.2015г. за сумата от 160,92 лв.; фактура №**/11.03.2015г. за сумата от 219,55 лв.; фактура №**/17.03.2015г. за сумата от 116,26 лв.; фактура №**/07.04.2015г. за сумата от 309,51 лв.; фактура №**/06.08.2015г. за сумата от 198,00 лв.; фактура №**/27.10.2015г. за сумата от 3800,00 лв.; фактура №**/28.03.2016г. за сумата от 163,00 лв.

Исковите претенции са с правно основание чл. 327, ал. 1 ЗЗД за заплащане цена на доставена стока.

Претендират се разноските в заповедното производство и по настоящото гражданско дело .

Ищецът твърди,че между страните са били установени трайни търговски взаимоотношения и е доставял на ответното дружество риба ,рибни и морски продукти. Излага още,че стоката по процесните фактури е получена от ответника без възражения и последният е останал задължен с плащането на продажната цена .

Ответникът депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.Оспорва основателността на исковите претенции.Твърди,че фактури с № , № **/26.02.2015 г. на стойност 1254.00 лева , № **/26.02.2015 г. на стойност 160.92 лева и № **/27.10.2015 г. не са получени в счетоводството на дружеството и не са осчетоводени .

Излага се ,че „Б.А.Ф. „ ООД е извършвало услуги на ищцовото дружество-преработка на доставена от „А. „ АД замразена риба .За извършената работа „Б.А.Ф. „ ООД е издало фактури на обща стойност 656.07 лева , от която : -321.56 лева за преработено 65.680 кг филе талисман по фактура № **/16.03.2015 г. и 334.51 лева за преработено 67.660 кг филе талисман по фактура № **/14.05.2015 г.

Заявено е възражение за прихващане на сумата от 656.07 лева

,дължима от „А. „ АД със сумите :

- 219.55 лева ,претендирана от ищеца по фактура № **/11.03.2015 г. ;

- 116.26 лева , претендирана от ищеца по фактура № **/17.03.2015 г. ;

-309.51 лева , претендирана от ищеца по фактура № **/07.04.2015 г. ;

-10.75 лева ,претендирана от ищеца по фактура № **/06.08.2015 г. на обща стойност 198.00 лева .

Претендират се разноските в производството .

Д. районен съд , като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Образувано е ч. гр.д. № 3001/2017 г. по описа на Д. районен съд по подадено заявление по чл. 410 от ГПК от „А. „ АД срещу „Б.А.Ф. „ ООД.

Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение с № 1871/18.09.2017 г. за процесните вземания .

Присъдени са разноски в заповедното производство в размер на 124.42 лева държавна такса и 450.00 лева адвокатско възнаграждение .

В срока по чл. 414 , ал.2 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта с вх. №16524/03.10.2017 г.

С разпореждане от 03.10.2017 г. съдът е указал на заявителя,че следва да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок , като следва да довнесе дължимата държавна такса .

В указания срок е предявен искът по настоящото дело,черпещ правното си основание от разпоредбата на чл. 327,ал.1 от ТЗ .

Установява се по делото от представените фактура

№**/26.02.2015г. за сумата от 1254,00 лв.; фактура №**/26.02.2015г. за сумата от 160,92 лв.; фактура №**/11.03.2015г. за сумата от 219,55 лв.; фактура №**/17.03.2015г. за сумата от 116,26 лв.; фактура №**/07.04.2015г. за сумата от 309,51 лв.; фактура №**/06.08.2015г. за сумата от 198,00 лв.; фактура №**/27.10.2015г. за сумата от 3800,00 лв.; фактура №**/28.03.2016г. за сумата от 163,00 лв.,както и стокови разписки № **/26.02.2015 г. и № **/26.02.2015 г. ,че между страните са възникнали облигационни отношения по сключени договори за търговска продажба по чл. 318 от ТЗ .

„А. „ АД е продало на ответното дружество риба,рибни и морски продукти на обща стойност 6 221.24.

Продавачът е изпълнил задължението си да прехвърли собствеността върху описаната стока и да предаде същата на купувача , което е изрично отразено в представените фактури и стокови разписки чрез подписа на получател .

Ответникът е възразил ,че фактури с № , № **/26.02.2015 г. на стойност 1254.00 лева , № **/26.02.2015 г. на стойност 160.92 лева и № **/27.10.2015 г. не са получени в счетоводството на дружеството и не са осчетоводени .

Вещото лице Е.Й. по назначената икономическа експертиза установява следното :

Представените фактури № **/11.03.2015 г. , № **/17.03.2015 г. , № **/07.04.2015г., № **/06.08.2015г.,№**/27.10.2015г. и № **/28.03.2016г. са включени в дневника за покупки на ответното дружество , както и в подадените за съответните периоди справки до НАП за определяне право на данъчен кредит.

Фактура № **/26.02.2015 г. и № **/26.02.2015 г. не са осчетоводени .

Съдът кредитира заключението на вещото лице , изговено от лице ,притежаващо необходимата квалификация и знания и при извършена документална проверка .

Липсата на осчетоводяване на посочените две фактури при ответното дружество не води на извода,че не е осъществена сделката по продажбата на описаните в тях стоки ,както и предаване на стоката на купувача .

Представените стокови разписки № **/26.02.2015 г. и № **/26.02.2015 г. изрично установяват получаване на стоката по двете фактури .

Горното налага извода,че ответникът има задължение към ищцовото дружество за заплащане на продажна цена на продадена стока по процесните фактури в размер на 6 221.24 лева .

Доказателства за плащането и не се ангажират .

По заявеното от ответното дружество възражение за прихващане,черпещо правното си основание от разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД :

Ответникът се е позовал на настъпило извънсъдебно прихващане по чл. 103,ал.1 от ЗЗД .

Твърди се ,че „Б.А.Ф. „ ООД е извършвало услуги на ищцовото дружество-преработка на доставена от „А. „ АД замразена риба .За извършената работа „Б.А.Ф. „ ООД е издало фактури на обща стойност 656.07 лева , от която : -321.56 лева за преработено 65.680 кг филе талисман по фактура № **/16.03.2015 г. и 334.51 лева за преработено 67.660 кг филе талисман по фактура № **/14.05.2015 г.

Вещото лице Е.Й. установява в заключението си следното : - посочените две фактури са осчетоводени при ответника „Б.А.Ф. „ като вземания от ищеца и не са осчетоводени при „А. „ АД .

-в счетоводството на ответника по осчетоводеното задължение за заплащане на доставени стоки за част от процесните фактури - **/11.03.2015 г. , № **/17.03.2015 г. , № **/07.04.2015г., № **/06.08.2015г.,№**/27.10.2015г. и № **/28.03.2016г.,възлизащи в размер на общо 1006.32 лева е съставена стопанска операция за прихващане на вземане от ищеца със сумата от 656.07 лева без първичен счетоводен документ , удостоверяващ документална обоснованост на тази стопанска операция по смисъла на чл. 4,ал.3 от ЗСч/отм./ .В тази част съгласно заключението на вещото лице счетоводството на ответника „Б.А.Ф.

„ ООД не е водено редовно .Към фактурите,осчетоводени при ответника- № **/16.03.2015 г. № **/14.05.2015 г. на обща стойност 656.07 лева , липсват приложени складови разписки .

Така установеното по делото не доказва извършване на работата от ответника

, за която се претендира възнаграждение в размер на 656.07 лева и настъпило извънсъдебно прихващане,заявено като възражение в настоящия процес .

С оглед горното предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени .

Съгласно т. 12 на ТР № 4/13 съдът следва да се произнесе по разноските в заповедното производство .

В заповедта за изпълнение са включени разноски в размер на 124.42 лева държавна такса и 450.00 лева адвокатско възнаграждение ,които съобразно изхода на спора следва да се присъдят в полза на ищеца .

На основание чл. 78,ал.1 от ГПК в полза на „А. „ АД съобразно изхода на спора следва да се присъдят и разноските в настоящото производство, както следва: 124.42 лева държавна такса и 120.00 лева хонорар вещо лице .

На ответника не се следват разноски в производството .

Водим от горното , Д. районен съд

Р

Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА

УСТАНОВЕНО в отношенията между „А.„

АД ГР. Б. с ЕИК ** и „Б.А.Ф.„ ООД с ЕИК ** със седалище с. П., община Д. ,че „Б.А.Ф.„ ООД с ЕИК ** дължи на „А.„ АД ГР. Б. с ЕИК ** по заповед за изпълнение на парично задължение № 1871/18.09.2017 г. , издадена по ч. гр.д. № 3001/2017 г. по описа на Д. районен съд сумата от 6221,24 лв. /шест хиляди двеста двадесет и един лв. и двадесет и четири ст./ - цена на доставени стоки – риба, рибни и морски продукти, за което са издадени фактура №**/26.02.2015г. за сумата от 1254,00 лв.; фактура №**/26.02.2015г. за сумата от 160,92 лв.; фактура №**/11.03.2015г. за сумата от 219,55 лв.; фактура №**/17.03.2015г. за сумата от 116,26 лв.; фактура №**/07.04.2015г. за сумата от 309,51 лв.; фактура №**/06.08.2015г. за сумата от 198,00 лв.; фактура №**/27.10.2015г. за сумата от 3800,00 лв.; фактура №**/28.03.2016г. за сумата от 163,00 лв.

ОСЪЖДА Б.А.Ф.„ ООД с ЕИК ** със седалище с. П., община Д. да заплати на „А.„ АД ГР. Б. с ЕИК ** разноски в заповедното производство по ч. гр.д. №