Решение № 4329 от 02.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4329 гр. София, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело № 20221100103798 по описа за 2022 година

Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 558 ал.5 вр. 557 ал.1 т.2 б. „а” от КЗ.

В исковата молба на Р. Г. М. се твърди, че на 09.04.2016 г., около 03.15 часа, в гр. София, по бул. „Александър Малинов“ се движил лек автомобил „БМВ 520“ с рег.

№ СВ ****, управляван от Я.М.М.. Твърди се, че в района на МГТ “Метростанция Бизнес парк“ автомобилът загубил устойчивост, отклонил се наляво, качил се на тротоара на разделителния остров между платната за движение и се ударил в метална предпазна ограда. Твърди се, че от ПТП-то пострадал ищецът като пътник в самокатастрофиралия лек автомобил. Същият получил тежки увреди, изразяващи се в травматичен шок, кома, петрохантерна фрактура на лява бедрена кост, диафизарна фрактура на лява бедрена кост, контузия на глава, контузия на гръдния кош с фрактура на 7-10 ребра вляво и 8 вдясно, левостранен хемоторакс, фрактура на тазова кост – лява седалищна, фрактура на лява предмишница, увреда на мишничен нерв на ляв горен крайник. Твърди се, че за тези увреди била образувана щета при ГФ, с оглед липсата на сключена застраховка, покриваща риска „ГО“ за лекия автомобил респ. било образувано гр.д. 16001/2017 г. по описа на СГС, Първо ГО, 17 състав като в рамките на същото страните постигнали извънсъдебно споразумение и съдебното производство било прекратено.

В исковата молба се твърди, че на 31.03.2018 г. ищецът потърсил медицинска помощ в „Аджибадем Сити Клиник“ – болница Токуда с оплаквания от силно ограничени и болезнени движения в областта на лява тазобедрена става и лява колянна 1 става. При извършените прегледи били установени неоартроза вляво с деформация на главата и метадиафизата на фемура, кистични просветлявания и редуцирана костна структура, осификации в меките тъкани. Твърди се, че ищецът бил настанен в Клиниката по ортопедия и травматология, където след консултации било взето решение за провеждане на оперативно лечение – ендопротезиране на лява тазобедрена става. Твърди се, че след извършената хирургическа интервенция и в периода 10.04.2018 г. – 21.07.2020 г. постъпвал многократно /11 пъти/ в болничното заведение за провеждане на рехабилитация и физиотерапия, както и последващи оперативни интервенции, изразяващи се в разсичане на мека тъкан, поради оток, секреция и хрущене в зоната на оперативната интервенция. Твърди се, че при болничните престои били установени и релативна разлика в дължината на долните крайници и еквинизъм на ляво ходило.

На 07.04.2021 г. ищецът отново постъпил в болничното заведение с оплаквания от чести епизоди на уроинфекция, болки в лумбална област като било взето решение за оперативно лечение, изразяващо се в перкутанна нефролитотрипсия вдясно с цел редукция на литиазния товар, саниране на инфекцията и възстановяване дренажа на десния бъбрек.

В исковата молба се твърди, че тези извършени допълнителни оперативни интервенции, съставляват влошаване на здравословното състояние на ищеца и са с характер на последващи усложнения /ексцес/. Същите довели до болки и страдания с продължителен интензитет, които трудно се повлиявали от обезболяващи. Твърди се, че при ищеца е налице релативна разлика в дължината на двата долни крайника, както и изкривяване на ходилото, поради което самостоятелната му походна е невъзможна, а предвижването се извършва с бастун. Твърди се, че тези травми от ПТП-то и последвалите усложнения са довели до освидетелстването му от ТЕЛК с оценка на работоспособността – 100% трайна неработоспособност, с чужда помощ. Отделно от това сторил и имуществени разходи в размер на 8 887 лв., представляващи медицински разноски.

Предвид изложените фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника Г.Ф. да му заплати сумата 130 000 лв.– обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 8 887 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.08.2021 г. Претендират се разноски.

Ответникът Г.Ф., редовно уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл.

131 от ГПК с релевирани в същия възражения. Претендира разноски.

Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. А. В..

Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание от адв.

М. К..

2

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно нормата на чл. 557 ал.1 т.2 б.”а” от КЗ Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от моторно превозно средство по отношение на което не е сключена застраховка, покриваща риска „Гражданска отговорност”. Потестативната възможност лицата да предявят претенцията си пред съда е поставена в зависимост от условието, претенцията за обезщетение да е предявена по доброволен ред пред Г.Ф.. В настоящия случай по делото са налични доказателства, установяващи за предявяване на щетата пред ответника, с оглед, на което са спазени изискванията на нормата на чл. 558 ал.5 от КЗ.

Страните не са формирали спор, че на 09.04.2016 г. г. е реализирано ПТП, от което пострадал се явява ищецът Р. Г. М.. Не е формиран спор, че извършителят на ПТП-то е управлявал МПС без сключена застраховка „ГО“.

Страните не спорят, а това се установява и от ангажираните по делото доказателства, че е било образувано предходно съдебно производство по гр.д.

16 001/2016 г. по описа на СГС, Първо ГО, 17 състав, за обезвреда на причинените от ПТП-то вреди за ищеца.

Не е част от предмета на спора, че това производство е приключило с влязло в сила определение, с което делото е прекратено, поради отказ от иска с оглед сключено извънсъдебно споразумение между страните.

Видно от данните по делото, страните в настоящото производство са сключили на 13.12.2017 г. споразумение, съгласно което е изплатено обезщетение в размер на 150 000 лв. на настоящия ищец като такова за неимуществени вреди, предмет на производството по гр.д. 16 001/2016 г. на СГС, Първо ГО, 17 състав /стр. 126 -127 в делото/.

Предмет на настоящото производство са вреди от ексцес. С оглед наведените в исковата молба фактически твърдения и при приложение на нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи влошаване на здравословното му състояние, което влошаване се намира в причинна връзка с увреждането при ПТП от 09.04.2016 г., необхванато от обезщетението, предмет на сключеното споразумение, както и за новонастъпили след исковата молба по предходното съдебно производство увреждания. Законодателят е въвел принципа на пълното обезщетяване на пострадалия за понесените при непозволено увреждане неблагоприятни последици. На 3 обезщетяване подлежат както вредите, които са настъпили, така и вредите, които ще настъпят, стига те да са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Влошаването на здравословното състояние на пострадалия, регламентирано с ал. 3 на чл. 51 от ЗЗД съставлява вид новонастъпили вреди, но не ги изчерпва. Обезщетяването на последващи вреди от деликта, ако такива са налице, но не могат да бъдат квалифицирани като влошаване на здравословното състояние на пострадалия в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението не е в противоречие с т. 10 на ППВС № 4/1975 г., ако тези вреди са пряка и непосредствена последица от деликта и за тях не е присъдено обезщетение /в този смисъл решение 161/17.01.2013 г. по търг. дело 1040/2011 г. на Първо ТО на ВКС/.

В този смисъл, предмет на обезщетяване в рамките на настоящото производство са вредите, вследствие на извършена оперативна интервенция – ендопротезиране на лява тазобедрена става с последващи осъществени рехабилитации, физиотерапии и регулярни болнични престои респ. последващи хирургични намеси, насочени към разсичане на мека тъкан, поради оток, секреция и хрущене, релативна разлика в дължината на долните крайници, еквинизъм на ляво коляно, перкутанна нефролитотрипсия вдясно.

С оглед изслушаната по делото комплексна СМЕ, изготвена от вещите лица д-р К. С. и д-р Т. Ц., ищецът е претърпял на 10.04.2018 г. оперативна интервенция, изразяваща се в ендопротезиране на лява тазобедрена става. Отразени в експертизата са и последващите болнични престои на ищеца за осъществяване на нови 5 оперативни лечения по повод възпаление и секреция на оперативната рана и 6 курса на физиотерапия и рехабилитация. Вещите лица са обосновали извод, че след проведеното лечение на ищеца, описано по-горе, са останали последици с траен характер, изразяващи се в скъсяване на ляв долен крайник с деформация на ходилото, пареза на н. фибуларис на ляво ходило, остеомиелит на лява бедрена кост, ограничен обем движение в лява колянна става, обусловили получената 100% трайна неработоспособност с чужда помощ на ищеца. Тези последващи увреди не са били предмет на обезщетяване в сключеното извънсъдебно споразумение по повод предходното съдебно производство и същите са в причинно следствена връзка с претърпяното от ищеца ПТП, поради което подлежат на обезвреда.

Настоящият съдебен състав не може да сподели възражението на ответника, че вредите от претърпяната интервенция, изразяваща се в ендопротезиране на лява тазобедрена става били обезщетени със сключеното споразумение от 13.12.2017 г.

Подобно изявление в текста на същото не се съдържа. Извод в тази насока не може да се обоснове и от текста на частната медицинска експертиза, изготвена от ответника, в която е посочено единствено, че „лечението е незавършено“ и предстоят нови хирургични интервенции без да се сочи, че е определена репарация и за тях.

4

По отношение искането за обезвреда, касаеща перкутанната нефролитотрипсия и с оглед заключението на КСМЕ, в която е обоснован извод за липса на пряка връзка между ендопротезирането и нефролитиазата, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно.

Неоснователно, според настоящият съдебен състав, е и възражението за изтекла погасителна давност, заявено от ответника. Искът за обезщетение за вреди от ексцес погасителната давност започва да тече не от момента на непозволеното увреждане, а от деня на проявление на новите вреди в пълния им обем, т.е. от деня на влошаване здравето на увредения спрямо първоначалната му увреда, когато намират проявление всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане /т. 4 от ТР № 1/2014 от 23.12.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС; решение № 7 от 03.02.2017 г., т.д. № 50114/2016 г. , ІІІ г.о. и др./. От влошаване на здравословното състояние на пострадалия се дължи ново обезщетение и вземането за обезщетението в резултат на влошаването е изискуемо от момента на влошаването. От този момент започва да тече и погасителната давност за новото, допълнителното обезщетение. Този срок важи само за главницата, но не и за лихвите, за които давностният срок е 3 години.

Ендопротезирането при ищеца е извършено на 10.04.2018 г., а исковата молба е заявена в съда на 12.04.2022 г. т.е. погасителната давност не е изтекла.

В обобщение на горните съображения, настъпилите вреди, както и причинноследствената връзка между деянието и вредите се установяват от съдебномедицинската експертиза, която съдът кредитира като компетентна и обективно изготвена. Тя установява характера на получените увреждания от ищеца, притежаващи белезите на ексцес. От получените травми са последвали болки и страдания за същия, установени от заключението на вещите лица. Фактът на понесени страдания се установява и от ангажираните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г. М., които съдът кредитира, при приложение на нормата на чл. 172 от ГПК, като логични, последователни непосредствени лични впечатления, които пресъздават обективно състоянието на ищеца.