Акт № 378 от 05.11.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. гр. *******, 05.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *******, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Албена Миронова при участието на секретаря Румяна Д. Александрова Найденова като разгледа докладваното от Албена Миронова Гражданско дело № 20261620102212 по описа за 2026 година

Искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Предявени са обективно съединени искове от С. Б. М., ЕГН ********** от *********, срещу ЗАЩИТЕНО ЖИЛИЩЕ ЗА ЛИЦА С ПСИХИЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА с адрес: *********, БУЛСТАТ *********, представлявано от директора, за признаване незаконността на дисциплинарното й уволнение и неговата отмяна, възстановяване на предишната работа и присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението.

В исковата молба се твърди, че страните са били в трудово правоотношение по силата на договор от 05.01.2024 год., като ищцата била назначена при ответника на длъжността „********“.

Със Заповед № 16/17.07.2026 год. на работодателя, на ищцата било наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ за нарушения по чл. 190, ал.

1, т. 3, т. 4 и т. 7 КТ.

Ищцата счита, че мотивите за уволнението са неправилни, неясни и неверни.

Оспорва констатациите на работодателя, че е извършила описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, правилника за вътрешния ред, правилника за вътрешния трудов ред и етичния кодекс, както и застрашаване сигурността на уязвимо лице-потребител.

Оспорва и констатациите за системност на посочените в заповедта нарушения.

1

Иска се: да бъде отменена като незаконосъобразна издадената Заповед № 16/17.07.2026 год. на работодателя, да бъде възстановена ищцата на предишната работа – на длъжността „********“ при ответника и последният да бъде осъден да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа от датата на уволнението – 18.07.2026 год. до завеждането на иска (11.08.2026 год.) в размер на 450 евро, ведно със законната лихва върху сумата Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Ответникът счита исковете за допустими но неоснователни и ги оспорва изцяло.

Счита, че процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ е била спазена, като от ищцата са били поискани и дадени обяснения във връзка с дисциплинарните нарушения, за които е наложено процесното наказание. Отделно са били събрани и други доказателства за тези нарушения. Прието било, че е налице системност, тъй като нарушенията са извършени в срока на действие на предходно дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.

Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищцата се явява личнои с адв. П. П., МАК.

Поддържа исковете по съображенията, изложени в исковата молба и моли да бъдат уважени. Твърди и необоснованост на заповедта за уволнение, доколкото не сава ясно кои норми от посочените вътрешни правила и етичен кодекс са били нарушени според ответника. Претендира разноски.

Ответникът, чрез процесуалният си представител, юрк. Д. М., редовно упълномощена, оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени. Счита същите за неоснователни, като по отношение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ твърди законосъобразност на уволнението, доказаност на нарушенията на трудовата дисциплина, както и липса на сочените в исковата молба пороци в проведеното дисциплинарно производство и обжалваната заповед.

Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че между тях е имало валидно трудово правоотношение. По силата на Трудов договор № 1/05.01.2024 год. Ищцата е изпълнявала длъжността „********“ при ответника.

Видно от Длъжностната характеристика за длъжността „********” при ответника, основната цел на длъжността е да осъществява дейността на хигиенното обслужване в защитеното жилище и на потребителите. При това няма право да разпространява информация от личното дело на потребителя, която би накърнила неговите интереси, няма право да нарушава човешките и гражданските права на потребителя, да унижава личното му достойнство и прилага форми на физическо, психическо и религиозно насилие над неговата личност и има задължението да спазва професионалната етика и съхранява професионална тайна, като не разпространява сведения, получени в резултат на работата с потребителите, зачита и защитава личното им достойнство.

2

По делото не е спорно, че със Заповед № 3/13.02.2026 год. На работодателя, за извършено на 05.02.2026 год. дисциплинарно нарушение – проявена агресия и грубо, неуважително отношение към потребител на социалната услуга е наложено наказание“Предупреждение за уволнение“.

Заповедта е връчена на ищцата С. М. на 16.02.2026 год., не е обжалвана и е влязла в сила.

Приложени са неоспорени фотокопия от публикация на ищцата в социалната мрежа Фейсбук – снимка пред шадраван с потребителя Б.А., като тя се е отбелязала в курортен град *******.

Вероятно под снимката, в коментара си друг потребител на мрежата е написал, че това е командировка, а ищцата е потвърдила. После благодарила на друг потребител на ФБ, който в коментар й е пожелал приятна почивка.

От показанията на свид. Б.А., бивш ползвател на социалната услуга в защитеното жилище, а понастоящем живеещ на семейни начала с ищцата се установява, че на 08.07.2026 год. той бил в отпуск от жилището и решил да отиде на почивка в гр. *******. Там случайно се срещнал с ищцата, разходили се в центъра на града, снимали се заедно. Не знае дали ищцата е пуснала снимките в социална мрежа, но после я уволнили. Бил настанен в защитеното жилище за около година и нещо, доброволно постъпил и доброволно напуснал, защото не му харесвал режима. Не бил пътувал с ищцата за гр.

*******, не знаел, че ищцата ще е там, срещнали се случайно. Разбрал, че е била нощна смяна и след като смяната й свършила решила да отиде до гр.

*******. Колко време е останала си било нейна работа, той не знаел. Не е бил със С. в една стая. Около месец след като на 13-14.07.2026 год. напуснал жилището, заживял с нея на семейни начала.

Според показанията на свид. Б. Ф., трудов терапевт в защитеното жилище-работодател, докато ищцата също работела там отношенията й със свид. Б.А. били по-скоро конфликтни. След като била връчена заповедта, с която се налага дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ и докато свид. Б. Ф. излязла в отпуск по болест, ищцата и свид. Б. А. не си говорели. На 14. Март 2026 год. свидетелката си счупила ръката и била в отпуск по болест в продължение на 4 месеца, включително през процесния период. Тъй като по онова време с ищцата били в приятелски отношения и имали традиция да пият следобедното си кафе заедно, някъде в средата на м.

Април свидетелката заварила свид. Б.А. да работи по двора. Свидетелката си тръгнала, а потребителят (тогава) останал. На следващия ден той отново бил там, за да си довърши работата. Ищцата отсъствала, като се прибрала свидетелката си тръгнала, а потребителят отново останал. После многократно го виждала в дома на ищцата. На 02.07. С. пак дошла в дома си с Б.. На следващия ден свидетелката разбрала, че Б. не е нощувал в защитеното жилище. Той е със заболяване „параноидна шизофрения“. Свидетелката няма преки наблюдения върху работата на ищцата, защото с нея били в различни смени. Засичали се само при смяна.

На 14.07.2026 год. на ищцата било връчено искане на осн. чл. 193, ал. 1 КТ – в 3-дневен срок да даде обяснения във връзка с извършено 3 дисциплинарно нарушение по см. чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 2-ро (уронване доброто име на предприятието) и т. 10, предл. 2-ро КТ (неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в КТД или определени при възникването на ТПО), изразяващо се в това, че е встъпила в близки интимни отношения с потребител на социалната услуга Б.А. на 08.07.2026 г., в гр. *******, което е в противоречие с правилника за вътрешния ред, т. 9 (да не допуска интимни и друг вид лични отношения с потребител във или извън ЗЖЛПР-*******, както и чл. 10, т. 3, разд. ІІ от Етичния кодекс, чл. 12 1) от разд. ІV и 6) от разд. V на Етичния кодекс. Също така нарушение относно чл. 39(1) и чл. 48 от Правилника за вътрешния трудов ред и несъвместимо със задълженията, вменени в длъжностната характеристика.

Преди да й бъде връчено искането, ищцата предоставила на работодателя обяснение, датирано от нея на 08.07.2026 год., а входирано при ответника на 13.07.2026 год., в което твърди, че срещата й с потребителя била случайна и не вижда нищо престъпно в това, че са се снимали и тя е „пуснала“ снимката във Фейсбук. След това се били разделили, като тя била пренощувала в стаята си сама и с познати (каквото ида означава това – бел.м.).

Допълнително пояснила, че не е била командирована, а е ползвала почивката си след нощна смяна.

Към трудовото досие на ищцата са приложени писмени:

- „Сведение“ от И.Ц.Б., за това, че била забелязала „погледи на влюбени тинейджъри към колежката С. и по-специална близост с Б.“;

- обяснение от К.Б., ********: „относно колежката ми С. М. и потребителят Б. ми направи впечатление, че на 07.07.26 г. влязоха заедно в жилището за нейната нощна смяна“;

- обяснение от С.М., ********: „… той на 11.07.2026 год., когато съм била на смяна ми каза, че напуска жилището и започна да си събира багажа.

Колежката ми (С.) беше същата вечер на смяна. Б. ми каза, че ще занесе всичко в колежката. На 13.07.2026 г. бях дневна смяна. Б. и С. дойдоха заедно.

Той си взе всички лични вещи и си тръгна.“

Със Заповед № 16/17.07.2026 год. на работодателя, трудовото правоотношение с ищцата С. М. е било прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 188, т. 3, вр. чл. 190, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7, вр. чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1- во и т. 10 КТ. Със Заповед № 18/22.07.2026 год. Обжалваната заповед е изменена в частта, относно размера на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ – вместо 26 да се изплати за 14 работни дни неползван платен отпуск, пропорционално на отработеното време.

В обжалваната Заповед № 16/17.07.2026 год. фактическите обстоятелства на нарушението са описани по следния начин:

„- На 08.07.2026 г. служителката С. М. самоволно, без знанието на работодателя и без издадена заповед за командировка, е предприела пътуване извън гр. ******* и съвместно нощуване с потребителя на социалната услуга „Защитено жилище за лица с психични разстройства" гр.

******* - Б. Й. А. в къща за гости „На капитана" гр. *******.

4

С тези си действия служителката е допуснала грубо и недопустимо скъсяване на професионалната дистанция с потребител, с което пряко е застрашила сигурността на уязвимото лице.

С това деяние са нарушени стандартите за качество на социалната услуга, Етичният кодекс на служителите, предоставящи дейности по предоставяне на социални услуги, Правилникът за вътрешния трудов ред (ПВТР) и Правилникът за вътрешния ред (ПВР) на услугата.

- На следващия ден (09.07.2026 г.) служителката и потребителят са се явили съвместно в сградата на Община ******* (явяваща се Доставчик на социалната услуга чрез Кмета на Общината). В проведено телефонно обаждане от представители на Общината до работодателя (Директора на ЗЖЛПР-*******), в реално време се е чувало как служителката, подкрепена от нейният партньор /потребителя Б.А./ разпространяват неверни, злепоставящи и клеветнически твърдения по адрес на Директора с цел компрометиране на ръководството. По време на същия разговор пред представители на Доставчика е признато, че двамата имат връзка. С тези си действия служителката е увредила престижа на социалната услуга и е злоупотребила с доверието на работодателя си“.

Посочено е, че с поведението си служителят е извършил нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл.190, ал.1, т. 3, т. 4 и т. 7 във връзка с чл.

187, ал. 1, т. 8, предл. първо и т. 10 от КТ, както следва:

1. чл. 190, ал.1, т. 3 - „системни нарушения на трудовата дисциплина" - Извършените деяния се явяват поредно неизпълнение на трудовите задължения от страна на служителката. С. М. има действащо и незаличено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, наложено със Заповед № 3/13.02.2026 г. за проявена агресия спрямо потребител на социалната услуга, като са постъпили две жалби, една от потърпевшия потребител и една от лицето Б.А., доказващи непрофесионалното поведение на служителя.