Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7776 от 28.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 2336/2026
Вид
Решение № 7776
Подписан
28.04.2026
В сила
20.05.2026
Състав
НИКОЛА ДИНКОВ КЪНЧЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 7776 гр. София, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20261110102336 по описа за 2026 година намери следното:

Подадена е искова молба от Л.И. против О.З. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8721,31 лева – заплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва считано от 23.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че на 02.11.2021 г. в гр. *** настъпило пътнотранспортно произшествие между л.а.

Ф.П., ДК № *** и л.а П.К. с ДК № ***. За настъпилото ПТП бил съставен и подписан Двустранен Констативен протокол за ПТП, според който причина за настъпването били действията на водача на л.а. Ф.П.. Този автомобил бил застрахован по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите към ответника, а л.а П.К. бил застрахован по застраховка Каско към ищеца.

Вследствие на удара на л.а. П.К. били причинени вреди описани в образувана пред ищеца щета. По заведената щета било определено обезщетение в размер на 18431,88 лева, която сума била изплатена на 06.01.2022 г. Ищецът предявил тази сума за плащане пред ответника, който в срока за това изплатил сумата от 9710,57 лева. Сумата от 8721,31 лева останала дължима и ищецът счита, че следва да му бъде заплатена. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на застраховка гражданска отговорност по отношение на л.а. Ф.П., наличието на застраховка Каско по отношение на л.а. П.К., изплащането на обезщетението от страна на ищеца, заплащането от него на сумата от 9710,57 лева, механизма на ПТП, причинната връзка между него и вредите, противоправното поведение на водача на л.а. Ф.П.. Оспорва действителната стойност на вредите. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски.

В съдебно заседание, страните са редовно призовани, изпращат представители, чрез които поддържат исканията си.

1

На база представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните са фактите на наличието на застраховка гражданска отговорност по отношение на л.а. Ф.П., наличието на застраховка Каско по отношение на л.а. П.К., изплащането на обезщетението от страна на ищеца, заплащането от ответника на сумата от 9710,57 лева, механизма на ПТП, причинната връзка между него и вредите, противоправното поведение на водача на л.а. Ф.П..

По делото е изслушана и приета неоспорена от страните съдебноавтотехническа експертиза. След анализ, съдът счита, че не са налице основания това заключение да не бъде ценено като доказателствено средство.

Обектът на проверката от страна на вещото лице се определя от самото вещо лице, тъй като именно то разполага със специалните знания от науката и техниката, необходими за достигане до обективната истина и е въпрос на негова дискреция каква информация и каква документация ще му е необходима. Обхватът на тази проверка не се ограничава единствено до събраните по делото доказателства, затова и му е възложено да направи проверка, където сметне за необходимо. При изготвянето на експертизата на вещото лице също така е известна наказателната отговорност, която носи за представяне на невярно заключение и съдът счита, че рискът от понасяне на такава отговорност в достатъчна степен обезпечава добросъвестността на вещите лица при изготвянето на експертизи. Поради това не намира нередности в експертизата и я цени като годно доказателство. От нея се установява, че размерът за възстановяването на вредите по средни пазарни цени към датата на настъпване на ПТП е 26245,56 лева. Съдът не споделя становището на ответника, че тази сума следва да се определи по средни пазарни цени на алтернативни източници, тъй като задължение на застрахователя е да възстанови застрахованата вещ във вида, в който е била преди увреждането.

На база така установените факти съдът достига до следните правни изводи: съгласно чл. 411 КЗ с изплащането на застрахователното обезщетение застрахователят по застраховка Каско встъпва в правата на увреденото лице спрямо застрахователя по застраховка Гражданска отговорност. За да се възникне това право следва да се осъществи следния фактически състав: противоправно поведение, вреди, причинно-следствена връзка между това поведение и вредите, вина, наличие на застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност спрямо причинителя на вредата, наличие на застраховка Каско по отношение на увредения и направено от него плащане. Всички факти са безспорни между страните и доказани по делото с изключение на размера на причинените вреди. Същите бяха изчислени от експертизата на сумата от 26245,56 лева. Като е заплатил сумата от 9710,57 лева, ответникът е изпълнил задължението си частично, като е останал задължен за сумата от 16534,99 лева. Тъй като размерът на предявения иск е по-нисък, същият се явява основателен и следва да бъде уважен в цялост.

С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ищеца. От него бяха направени разноски в размер на 178,36 евро – държавна такса в заповедното и настоящото производство, 50 евро – депозит на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, за заповедното и настоящото производство, което с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът определя в размер на 100 евро.

Тъй като съдебното дирене по делото беше приключено след 01.01.2026 2 г. настоящият състав счита, че търсените суми следва да бъдат преизчислени в евро като действаща парична единица в Република България към този момент.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че О.З., ЕИК: *** със съдебен адрес гр.

*** дължи на Л.И. ЕИК: *** с адрес на управление гр. *** на основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ сумата от 4459,13 евро – разлика между пълния размер на застрахователно обезщетение от 26245,56 лева, платено от ищеца вследствие на ПТП, настъпило на 02.11.2021 г. в гр. *** между л.а. Ф.П., ДК № *** и л.а П.К. с ДК № *** и заплатеното от ответника обезщетение в размер на 9710,57 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.12.2026 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА О.З., ЕИК: *** да заплати на Л.И. ЕИК: *** на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумите: 178,36 евро – държавна такса в заповедното и настоящото производство, 50 евро – депозит на вещо лице и 100 евро – юрисконсултско възнаграждение в заповедното и настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3