Решение № 1080 от 13.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1080 гр. София, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Мария Малоселска при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100503126 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №3126/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Г. К. Т. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20192644 от 01.10.2021 г на СРС , 160 състав по гр.д.№15581/2021 г , с което въззивникът е осъден на основание чл.288 ал.12 КЗ /отм./ във вр.чл.288 ал.1 т.2 б.а КЗ /отм./ да заплати на Гаранционен фонд гр.София ул.******* сумата от 4283,12 лева – изплатено от ГФ обезщетение за причинени на 13.01.2015 г имуществени вреди при ПТП на собствениците на л.а.Шкода Фабия с рег.№ ******* и на л.а.Пежо 1007 , които вреди са причинени като Т. е управлявал л.а.ВАЗ-2102 с рег.№******* без да има действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност ; ведно със законната лихва от 16.03.2021 г до окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.

Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС .

Исковата молба не е подписана от пълномощниците на ГФ – неговите изпълнителни директори , а от пълномощник без в неговото пълномощно да е конкретизиран иска .

Исковете са недоказани като протоколите за ПТП не са подписани от участниците в ПТП и от свидетели . Самите протоколи за ПТП нямат материална доказателствена сила и не доказват механизма на ПТП . САТЕ е работила само по протоколите за ПТП , а в административно – наказателната преписка има несъответствия . Не е съобразено , че въззивникът е с психическо заболяване и е бил неадекватен към датата на ПТП .

1

Въззиваемата страна е подал писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. Изразява съгласие с мотивите на СРС .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 18.10.2021 г и е обжалвано в срок на 28.10.2021 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират . Исковата молба е подписана от пълномощник –юрисконсулт с общо пълномощно и не е нередовна /чл.34 ГПК/ .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи исковете СРС е приел , че встъпването на Гаранционния фонд в правата на увреденото лице е предпоставено от кумулативното наличие на следните обстоятелства: настъпване на описаното в исковата молба ПТП поради виновно противоправно деяние на ответника , наличие на вреда и причинна връзка между поведението и вредата. Ищецът трябва да докаже размер на вредите и тяхното плащане на на увредения при наличие на някое от основанията по чл. 288 КЗ /отм./.

В случая според справка от ИЦ на ГФ към датата на ПТП за л.а.ВАЗ-2102 с рег.№******* /управляван от ответника/ не е била налице задължителна зстраховка „ГО“ . Същото обстоятелство е удостоверено и в протоколите за ПТП .Механизмът на ПТП е доказан с протоколите за ПТП и е потвърден от САТЕ . Вярно е , че протоколите за ПТП имат материална доказателствена сила само за извършените пред длъжностното лице изявления и действия /чл.179 ал.1 ГПК/ , но в случая длъжностното лице от ПТП е посетило мястото на произшествието . Според САТЕ има съответствие и във вида на щетите по автомобилите . За ПТП са налице и влезли в сила наказателни постановления . С приложените медицински документи не е доказано , че ищецът не е могъл да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си . Вредите са платени от ищеца , а размерът им е доказан със САТЕ .

Решението на СРС е правилно, като мотивите му се споделят и от настоящия съд .

Разгледани в съвкупност протоколите за ПТП , САТЕ и влезлите в сила наказателни постановления доказват по безспорен начин настъпването на ПТП . В самите протоколи за ПТП е удостоверено , че ответникът отказва да ги подпише , а предвид механизма на ПТП удар в паркирали автомобили в отсъствие на водачите им - няма преки очевидци на инцидента , които да бъдат разпитани като свидетели . Проведено е от ищеца пълно доказване , макар и с косвени доказателства .

Въпреки формалното си оспорване на участието в ПТП въззивникът /чрез процесуалния си 2 представител/ се позовава на „неадекватно състояние“ по време на инцидента , като така косвено признава участието си в него .

Законосъобразно първоинстанционният съд е счел за недоказани възраженията на ответника за липса на вина за деликта . По делото не е доказано към датата на инцидента - 13.01.2015 г - ответникът да не е бил способен да разбира или да ръководи постъпките си. Ответникът не е ангажирал съдебно-медицинска експертиза , с която да установи , че наличието у него на психотично разстройство и/или на параноидна шизофрения е довело до липса на способност да разбира или да ръководи постъпките си към датата на ПТП . Няма и данни ответникът – с оглед защита на интересите му - да е поставен под пълно или ораничено запрещение .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди . С оглед изхода на спора в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 50 лева юрисконсултско възнаграждение .

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК , с оглед материален интерес по всеки от исковете под 20 000 лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на обжалване . По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20192644 от 01.10.2021 г на СРС , 160 състав по гр.д.

№15581/2021 г .

ОСЪЖДА Г. К. Т. ЕГН ********** от гр.София да заплати на Гаранционен фонд гр.София ул.******* сумата от 50 лева разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3