Решение № 1470 от 29.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1470 гр. София, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20231100902103 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е по жалба, подадена от Сдружение „Професионална организция на болничните фармацевти в България” срещу отказ № *******-2/ 07.11.2023 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да впише в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по партида на сдружението на промяна в обстоятелствата, изразяващи се във вписване на ново наименование на сдружението, на нов състав на управителния съвет на сдружението, който се състои от седем конкретно посочени физически лица и на ново лице, което представлява сдружението.

В чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ в редакцията на разпоредбата съгласно измененията обн. в ДВ, бр. 105 от 2020 г., които са в сила от 15.12.2020 г., е предвидено, че жалбата срещу постановен от длъжностното лице по регистрация отказ се подава чрез Агенция по вписванията, която изпраща незабавно на съда подадената жалба, заедно с приложенията към нея, постановения отказ, заявлението и приложенията към него, както и доказателства за връчването му, като агенцията може да подаде и отговор по жалбата с писмени доказателства по нея. При тълкуване на тази правна норма съдът намира, че в нея е уредено едно право за Агенция по вписванията, която е органът, който е компетентен да се произнесе по направено искане за вписване, обявяване и заличаване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, да подаде становище по постановения отказ, с което да допълни мотивите си, които по правило следва да са изложени в пълнота в съдържанието на самия акт. Въпреки че законът е използвал терминът „отговор на жалбата“, не може да се приеме, че Агенцията по вписванията има право да подаде писмен отговор на подадената жалба срещу отказа. Това е така, защото такова право възниква само за страната в едно производство, което се развива пред гражданския съд, но не и за правен субект, който няма качеството на страна в това производство, а още по-малко за органа, който е постановил акта, който се обжалва пред съда и подлежи на проверка за допустимост и правилност. Регистърното производство, което се развива пред Агенция по вписванията по реда на ЗТРРЮЛНЦ, по своя характер е охранително гражданско производство, поради което при неговото провеждане важат както специалните правила, предвидени в този закон, 1 така и общите правила на гражданския процес, регламентирани в ГПК, към които е налице и изрично препращане в някои от нормите на ЗТРРЮЛНЦ. В нито един от отделните видове граждански процеси, които са уредени в ГПК, не е предвидено органът, който е постановил един акт да участва като страна в производството по неговото обжалване, да има право да подаде писмен отговор на подадена срещу неговия акт жалба, както и да има право на жалба срещу решението на съда, с което се отменя неговия акт. С оглед на това и предвид факта, че в ЗТРРЮЛНЦ няма изрична правна норма, с която да е предвидено, че Агенция по вписванията участва като страна в производството по обжалване на откази, постановени от длъжностни лица от нейния състав, което би противоречало на общите принципи, върху които е изграден гражданският процес, то трябва да се приеме, че тя няма това качество.

Освен изложеното, следва да се посочи и това, че охранителното производство по своя характер е едностранно такова, в което участва само едно лице и това е молителят, който търси съдействие от компетентния за това орган и в него не участва насрещна страна. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че Агенция по вписванията няма качеството на страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и следователно не разполага с право да подава писмен отговор. Тя има предоставена съгласно чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ възможност да подаде единствено становище по жалбата, какъвто характер има и представения по делото отговор по жалба.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

Предмет на регистърното производство, образувано по заявлението на Сдружение „Професионална организация на болничните фармацевти в България”, по което е постановен обжалваният в настоящото производство отказ, е вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по партидата на това сдружение на промяна във вече вписаните обстоятелства, изразяващи се във вписване на ново наименование на сдружението, както и във вписване на нов състав на управителния съвет на сдружението, което искане по естеството си включва искане да бъдат извършени две действия от длъжностното лице по регистрация – заличаване на вписаните до момента членове на управителния съвет на сдружението и вписване на тяхно място на нови членове на управителния съвет, защото няма как да бъде вписан изцяло нов състав на управителния орган без заличаване вписването на стария такъв. С подаденото заявление е направено и искане за вписване на ново лице, което представлява сдружението, което е това, което е избрано за председател на новоизбрания управителен съвет.

При подаване на заявление за вписване на определени обстоятелства в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел длъжностното лице, което е компетентно да извърши вписването, съответно да постанови отказ, извършва проверка както на редовността на подаденото заявление – дали то изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в закона форма и ред, а също така и за това дали от представените от заявителя документи се доказва, че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че те съответстват на закона, т.е. че не противоречат на императивни законови норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/. С оглед на това и предвид обстоятелствата, чието вписване се иска, а именно промяна в наименованието на сдружението и нови членове на управителния орган на юридическото лице с нестопанска цел, то в случая проверката, която следва да извърши длъжностното лице включва и това дали заявителят е представил документи, удостоверяващи, че от компетентния за това орган на юридическото лице с нестопанска цел са взети решения относно обстоятелствата, чието вписване се иска, както и дали тези решения са взети законосъобразно - в съответствие с установените в закона и устава правила за това.

2

Първото от обстоятелствата, което е заявено за вписване в регистърното производство, по което е постановен обжалвания отказ, е ново наименование на сдружението.

В чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗЮЛНЦ е предвидено, че в компетентността на общото събрание на юридическото лице с нестопанска цел е да приема и изменя устава. Съгласно чл. 20, т. 1 ЗЮЛНЦ в задължителното съдържание на устава се включва посочване на неговото наименованието на юридическото лице. След като наименованието на юридическото лице с нестопанска цел е част от задължителното съдържание на устава, то и органът, който е компетентен да приеме решение за неговата промяна, е този орган, в чиято компетентност е изменението на устава, т.е. общото събрание.

От приложения към подаденото заявление протокол от редовно годишно общо събрание от 14.10.2023 г. е видно, че от общото събрание на членовете на Сдружение „Професионална организация на болничните фармацевти в България” на 14.10.2023 г. е взето решение за промяна в наименованието на сдружението, което става „Българска асоциация на болничните фармацевти в България“. Ето защо може да се заключи, че в регистърното производство са представени доказателства, че от компетентния за това орган на сдружението е взето решение за промяна на неговото наименование.

За да се направи извод, че това решение е взето в съответствие с установените в закона правила, следва да се докаже, че то е прието при спазване на установените в устава и закона правила за свикване на общо събрание, за кворум за провеждане на събранието и за минимално изискуемо мнозинство за вземане на съответния вид решение. Съдът счита, че от представените към заявлението доказателства се установява, че общото събрание, на което е взето решението за промяна в наименованието на сдружението, е редовно свикано – доказва се, че е съставена покана до членовете на сдружението, която отговаря по съдържание на установеното в чл. 26, ал. 2 ЗЮЛНЦ и на чл. 11, ал. 3 от устава, който повтаря разпоредбата на закона; установява се и че така съставената покана е оповестена на всички членове на сдружението по начина и в срока, предвидени в чл. 11, ал. 4 от устава. В регистърното производство от заявителя са представени и доказателства, че общото събрание на 14.10.2023 г. е проведено при спазване на правилата за кворум, предвидени в чл. 12, ал. 1 от устава – то е проведено един час по-късно от обявения такъв, защото на него не са се явили повече от половината от всички членове на сдружението, т.е. при спадащ кворум. Доказва се и че решението за промяна в наименованието на сдружението е взето с изискуемото съгласно чл. 14, ал. 2 от устава мнозинство за това, с повече от 2/3 от гласовете на присъстващите на общото събрание членове – за неговото приемане са гласували всички присъстващи на заседанието на общото събрание членове на сдружението.

С оглед горното, трябва да се заключи, че от заявителя са представени документи, от които се установява, че от компетентния съгласно закона и устава орган на Сдружение „Професионална организация на болничните фармацевти в България” е взето решение за промяна на наименованието на сдружението, което е законосъобразно и като такова е породило правни последици по настъпване на обстоятелството, чието вписване се иска. Ето защо и по партидата на това сдружение в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел трябва да бъде вписана заявената промяна на наименованието. Това прави обжалваният отказ в тази му част неправилен и като такъв той следва да бъде отменен и на длъжностното лице по регистрация да бъдат дадени указания да впише исканите обстоятелства.

Второто обстоятелство, чието вписване се иска в настоящото регистърно производство, е нов състав на управителния съвет на сдружението.

Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЮЛНЦ в компетентността на общото събрание на юридическото лице с нестопанска цел е както избирането, така и освобождаването на членовете на управителния съвет. Решенията за избор и за освобождаване на членове, които участват в състава на колективния управителен орган, по своята същност представляват такива, с които определени лица се овластяват да извършват действия по управление и представителство на юридическото лице съответно тяхното овластяване да сторят това се оттегля. Предвид този характер на описаните решения тяхното приемане е възложено в 3 закона като правомощие на волеобразуващия орган на юридическото лице – неговото общо събрание, като е предвидено, че то не може да се делегира на друг негов орган /чл. 25, ал. 2 ЗЮЛНЦ/. В съответствие с императивните норми на чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЮЛНЦ и чл. 25, ал. 2 ЗЮЛНЦ е и клаузата на чл. 10, ал. 1, т. 3 от устава, в която е посочено, че в компетентността на общото събрание на членовете на Сдружение „Професионална организация на болничните фармацевти в България” е да избира и освобождава членовете на управителния съвет. Следователно на първо място съдът трябва да отговори на въпроса дали в настоящото регистърно производство са представени доказателства, от които да се установява, че от компетентния за това орган, който е общото събрание, е взето решение за освобождаване на членове на управителния съвет и за избор на нови такива.