Решение № 647 от 13.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 647 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110141248 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца М. А. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****, чрез адв. Н. Р., срещу ответника „Стик-Кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, представлявано от изпълнителния директор Христина Тодорова, установителни искове с правно основание с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал.

1, предл. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на управление: гр. Шумен, пл.

„Оборище“ № 13 Б, иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит – кредитна линия с № ***** г., поради противоречието му със закона, и срещу ответника „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3, кумулативно и субективно съединен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 200 лв., представляваща подлежаща на връщане сума на основание чл. 23 ЗПК, като платена по нищожен договор за потребителски кредит кредитна линия с № ***** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.07.2025 г. до окончателното плащане.

Ищецът М. А. Р. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че с ответника „Стик - Кредит“ АД са сключили договор за потребителски кредит – кредитна линия с № ***** г. при следните параметри: главница в размер на 150 лв., срок на кредитната линия – 12 месеца, срок на всеки транш – 25 дни, годишен лихвен процент от 0,00 %, лихва по първия транш 3,75 лв. и годишен процент на разходите от 42,7 %. Поддържа, че в чл. 17 от договора за кредит било уговорено, в срок до три дни от подписването на договора кредитополучателят да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на кредитора за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „Сити - кредит“ АД всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит в срок един работен ден, считано от получаване на писменото 1 поискване. Сочи, че в чл. 18 от договора било предвидено, че третото лице (поръчител/солидарен длъжник) следва да посети някой от офисите на кредитора и да сключи договор за встъпване в дълг или договор за поръчителство. Същевременно в чл. 19 от договора били предвидени множество изисквания, на които следва да отговаря поръчителя/солидарния длъжник, като това трето лице подлежи на предварителна проверка и одобрение от страна на кредитора. Твърди се, че в чл. 20 от договора било предвидено заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от стойността на всеки усвоен транш за всеки ден. Сочи, че вземанията по този договор били прехвърлени с договор за цесия на ответника „АПС Бета България“ ЕООД. Ищецът поддържа, че така сключеният договор за кредит е недействителен, поради нарушаването на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. В тази върза развива аргументи, че с предвидената в договора неустойка се цели единствено оскъпяване на кредита, доколко същата санкционира неизпълнение на задължение на кредитополучателя да представи обезпечение, което задължение не е основно по договора, а вторично и неизпълнението му не е свързано с настъпването на вреди за кредитора. Същевременно задължението за предоставяне на обезпечение е свързано със значителни затруднения предвид въведените допълнителни изисквания и краткия срок. В този смисъл ищецът счита, че така уговорената неустойка представлява известен на кредитора разход по кредита, който следва да намери отражение при изчисляване на ГПР по кредита, каквото счита, че в случая не е сторено от страна на кредитора. В тази връзка поддържа, че е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не било посочено от какви компоненти се състои ГПР и към същия не бил включен размерът на неустойката, макар същата да представлявала разход по кредита под формата на скрито допълнително възнаграждение. Не била посочена коректно и общата дължима сума по кредита, което въвеждало потребителя в заблуждение и не му позволявало да прецени икономическите последици от сключването на договора.

При тези твърдения предявява иск срещу първия ответник „Сити - кредит“ АД за прогласяване нищожността на договора. Ищецът се позовава на чл. 23 ЗПК и развива съображения, че поради недействителността на целия договор следва да дължи само чистата стойност на кредита. В тази връзка сочи, че сумата на главницата е в размер на 150 лв., а ищецът е погасил сума в общ размер на 350 лв. по сметка на втория ответника „АПС Бета България“ ЕООД, поради което следвало да му бъде възстановена от това дружество, като получена без основание. Моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Стик - Кредит“ АД, в който оспорва иска при възражения за неговата недопустимост и неоснователност. Същият признава, че между страните е сключен по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ договор за потребителски кредит – кредитна линия с № ***** г. със соченото в исковата молба съдържание. Подробно описва процедурата по сключване на договора и заявява, че ищецът е бил запознат с условията на същия и доброволно ги е приел. Оспорва договорът за кредит да е недействителен на соченото от ищеца основание, като излага твърдения, че по отношение на формирането на ГПР са спазени изискванията на чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК. В тази връзка развива съображения, че както в договора за кредит, така и в СЕФ е предоставена информация за размера на ГПР и по какъв начин се формира и същевременно сочи, е същият е в рамките на ограничението, предвидено в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага подробни съображения относно това, че неустойката не следва да се включва, като разход по кредита при изчисляването на ГПР, тъй като това вземане е възникнало след сключване на договора. Твърди, че ищецът е бил предварително запознат със всички възможни суми, с които би могъл да остане задължен при различни хипотези на развитите на облигационната връзка. Оспорва се и да е налице заблуждаваща търговска практика.

2

Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника „АПС Бета България“ ЕОО.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а това се установява и от представения по делото Договор за потребителски кредит – кредитна линия № ***** г., че между страните е сключен по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ договор за потребителски кредит от разстояние, по силата на който ответникът „Стик - Кредит“ АД е предоставил на ищеца М. А. Р. в заем сумата от 150 лв., със срок на кредитната линия 12 месеца и срок на всеки транш 25 дни, лихва по първи транш 3,75 лева и Годишен процент на разходите в размер на 42,7 %.

В чл. 17, ал. 1 от договора за потребителски кредит е уговореното задължение за кредитополучателя да предостави едно от следните обезпечения в срок от 3 дни от сключване на договора – поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените), като поръчителите следва да отговарят кумулативно на следните условия, предвидени в Общите условия към договора да кредит, приложени на л. 43-70 от делото: дееспособно физическо лице, навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права през последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен трудов договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебно правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за кредит. Също така е предвидено, че поръчителят следва да са отговаря и на следните допълнителни изисквания и да представи следните документи: минимален осигурителен доход 1500 лв., валидно трудово правоотношение при последния работодател минимум 6 месеца, липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н., да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова финансова институция, да не е настоящ потребител на кредитора, да представи служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца. По отношение на банковата гаранция – същата следва да е със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора.

Между страните не е спорно, а това се установява и от приложения по делото договор, че в чл. 20 от договора е предвидено, че неизпълнението на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение ще се санкционира с неустойка в размер на 0,9 % от стойността на всеки усвоен транш, платима на падежа на всеки транш.

По делото е представен и погасителен план, в който са посочени дължимите вноски за главница, лихва и неустойка, както и стандартен европейски формуляр и общи условия по кредита.

В раздел IV „Кандидатстване за кредит“ е описана процедурата по сключване на договор за кредит от разстояние.

Кредита е усвоен на 26.01.2023 г., видно от приложената разписка за плащане № 2000000336501857/26.01.2023 г.

Не се спори по делото, че вземането по договора за кредит срещу ищеца е прехвърлено с договор за цесия на ответника „АПС Бета България“ ЕООД, а това се потвърждава и от приложеното по делото уведомление за цесия, като в същото е посочено, че размера на задължението по договора към03.04.2024 г. е в размер на 3

574,95 лв.

По делото са представени 7 броя разписки и платежни нареждания (л.12-16 от делото), видно от което ищецът е извършил плащания в полза на ответника „АПС Бета България“ ЕООД в общ размер на 350 лв., с посочено основание за плащане „кредит 603643 М. А. Р.“.

Видно от представената справка от НАП ищцата има действащ трудов договор при месечно трудово възнаграждение в размер на 1500 лв., а от справката от МВР е видно, че същата не притежава МПС.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално съдържание на договора за кредит – чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а липсата на някои от задължителните реквизити в договора влече неговата недействителност според чл. 22 ЗПК. Така, според чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Не веднъж СЕС е имал повод да тълкува смисъла на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното право на Р България именно със ЗПК. Така в свое Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 СЕС отново разяснява, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, а „обща сума, дължима от потребителя“ означава сборът от общия размер на кредита и общите 4 разходи по кредита за потребителя. С оглед разяснената по-горе дефиниция за общите разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл.3, б. „ж“ от Директивата и чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, ГПР представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2.