Решение № 4761 от 30.06.2017, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ град София, 30.06.2017 година

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на шести юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН

ВОДЕНИЧАРОВ при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 5719 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени искове с правна квалификация чл. 146 ЗЗП във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, както и по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по предявени искове от В.Н.Т. – гражданин на Руската федерация, с паспорт 51 № *******, издаден на 02.02.2004 г. – Руската федерация, „М.Р.“, чрез пълномощника му адв. Б.Д. срещу „У.Б.“ АД, ЕИК*********за прогласяване нищожността на клаузата на т. 9.4 от “Общите условия“, при които „У.Б.” АД предоставя ипотечни кредити на физически лица” по Протокол № 14 от 02.04.2008г., в сила от 27.05.2008г., неразделна част от Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 350/04.07.2008г., която предвижда, че „при кредити, погасявани чрез Анюитетни вноски, при всяко нарастване на базовия лихвен индекс с повече 0,5 % спрямо действащия към момента на промяната размер, Банката променя годишния лихвен процент в същия размер, като промяната влиза в сила автоматично с публикуване на новата стойност на съответния лихвен индекс и без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните“ на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, както и с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника “У.Б.” АД да заплати на В.Н.Т. сумата от 26 938,68 евро, представляваща платена без правно основание сума по месечните погасителни вноски по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №350/04.07.2008г. за периода от 29.04.2010г. до 29.04.2015г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението и разноските по делото.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника „У.Б.“ АД - Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 350/04.07.2008г., по силата на който Банката му е предоставила кредит в размер на 220 000 евро. Неразделна част от договора са били “Общи условия“, при които У.Б. АД предоставя ипотечни кредити на физически лица в сила от 27.05.2008г.. Сочи, че сключеният договор се регулира от ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г., доколкото кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, а ответното дружество осъществява “финансова услуга”, съгласно §13, т.12, б.”б” от ДР на ЗЗП.

В чл. 4 от договора било уговорено, че за отпуснатия кредит на Банката се дължи възнаградителна лихва - годишен лихвен процент (ГЛП) за съответния период на олихвяване, който без изключение се определя на основание чл. 4.1а от Договора от два компонента: а) Базов лихвен индекс (БЛИ) по раздел III от Общите условия (ОУ), в размер на едномесечен EURIBOR; и б) надбавка за редовен дълг, договорена в абсолютен размер, като клаузите на чл. 4 и 4.1.а от Договора били включени и в съдържанието на „Общите условия“ от 27.05.2008г., а именно в чл. 9.1, съгласно който ГЛП се “формира от сбора на базов лихвен индекс (sofibor, euribor или libor), приложим за съответния период на олихвяване, плюс надбавка за редовен дълг, определена в Договора”.

Съгласно т.

11.2 от договора Банката може едностранно да променя ГЛП само при условията на т.

9.4 от ОУ от 27.05.2008г. - при промяна на БЛИ (едномесечния Euribor), чийто размер не зависи от волята на страните, доколкото отразява пазарните условия в Европа и може лесно да бъде проверен и от потребителя. Ищецът твърди, че с решения на УС на Банката се одобряват типови образци на договори и съдържание на ОУ, без да се предоставя каквато и да е възможност за тяхната промяна на определени лица. В този смисъл сочи, че клаузите на сключения договор са стандартизирани, типови и предварително изработени и не съществува възможност да се промени съдържанието им, като по този начин Банката налага във вреда на потребителя уговорки, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и потребителя.

Ищецът излага, че клаузата на т. 9.4 от ОУ от 27.05.2008г., която предвижда възможност ГЛП само да се увеличава, но не и да намалява е изцяло неравноправна, тъй като промените в пазарните условия, които определят Euribor (БЛИ - Euribor) не могат да ползват потребителя, а само Банката. Увеличението на Euribor води до увеличение на БЛИ, на ГЛП и на печалбата на Банката, а в същото време понижението на този индекс не води до намаляване на БЛИ и ГЛП, а отново води до увеличение на нейната печалба. Поради това счита, че клаузата на т. 9.4 от ОУ от 27.05.2008г. на “У.Б.” е неравноправна по см. на чл.143 ЗЗП и като такава е нищожна на основание чл. 146 ЗЗП вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че от края на 2008 г. е започнало понижаване на EURIBOR, което е следвало да доведе до понижаване на лихвата по кредита, но Банката не е приложила ГЛП съобразно референтния пазарен индекс Euribor, респ. не не е намалила лихвите по кредита. Нещо повече, с Решение по Протокол №38/14.10.2008г. Банката едностранно и незаконосъобразно е променила съдържанието на договора, като е изменила Методиката за определяне на лихвата с въвеждане на трети, допълнителен компонент - “премия”, а така също е въвела минимум на ГЛП за целия период на действие на кредита. Излага, че такава едностранната промяна на условията на договора чрез въвеждане на нов, допълнителен елемент “премия” не следва да се прилага в отношенията между страните, тъй като съгласно чл. 298 от ТЗ едностранните промени в ОУ на Банката от 27.05.2008г., приети след подписването на договора, не обвързват кредитополучателя и не намират приложение към договора, а освен това същите са нищожни поради противоречие със закона. Сочи се, че на първо място липсва съгласие между страните за прилагане на нова методика за определяне на лихвата, а също така клаузите на изменените ОУ противоречат на сключения между страните договор и не се прилагат на основание чл. 298, ал 3 ТЗ и т. 34 от подписаните ОУ. На следващо място, липсва предвидената от закона форма за промяна на процесното правоотношение, липсва писмен анекс, съгласно изискването на чл. 58, ал. 2 ЗКИ вр. с чл. 430 ТЗ; новите ОУ са изготвени при условията на чл. 298 ТЗ и за да обвържат ищеца, който не е търговец, той трябва изрично да заяви, че ги приема и да ги подпише (чл. 298, ал.1, т.1 ТЗ), което не е направено в случая. Твърди се, че въведените нови клаузи в ОУ са нищожни, поради противоречие с изискванията на ЗЗП и ЗКИ. Едностранната промяна на условията на договора чрез въвеждане на така наречената “премия” в ГЛП противоречи на общата хипотеза чл.143 ЗЗП, доколкото разкрива всички нейни присъщи белези, както и на чл. 143, т.т.9,10,11,12,13 ЗЗП, поради което е нищожна на основание чл. 146 ЗЗП и не следва да се прилага в отношенията между страните. На следващо място ищецът излага, че в процесния случай не намират приложение и не са налице изключенията по чл. 144, ал. 2, т.1 и ал. 3, т.1 ЗЗП.

Пред вид гореизлроженото ищецът твърди, че с въведените едностранно неравностойни клаузи, Банката е получила и получава много по-висока от действително дължимата по договора възнаградителна лихва (ГЛП). Поради налагането на посочените неравноправни клаузи Банката е получила като възнаградителна лихва сума в повече от дължимата, съгласно договорената методиката за определяне на разходите по кредита. Твърди, че ответната банка му е възстановила по сметката сумата от 564,82 евро. В тази връзка твърди, че ответното дружество се е обагатило със сума в размер на 26 938,68 евро, която следва да му върне като недължимо платена при липса на валидно правно основание на основание чл.55, ал. 1 ЗЗД), ведно със законна лихва върху нея.

В допълнителна искова молба, депозирана по реда на чл. 372 ГПК се поддържат предявените искове и се излагат допълнителни съображения.

Ответникът „У.Б.“ АД оспорва предявените искове като неоснователни. На първо място счита, че разпоредбата на чл. 146 от ЗЗП е неприложима, тъй като с процесния договор за кредит се предоставя финансова услуга, поради което по отношение на него намират приложение специалните разпоредби на чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 3 ЗЗП. В тази връзка излага, че дори и да се приеме, че разпоредбата на чл. 146 ЗЗП намира приложение в случая, за да бъде нищожна която и да е клауза от договора, поради това, че е неравноправна следва да са налице две кумулативно дадени предпоставки - да е изготвена предварително и да не е уговорена индивидуално. Твърди, че в случая между страните е сключен индивидуален договор за ипотечен кредит, като всички клаузи от него и от общите условия към него, които са неразделна част от него, са индивидуално договорени, тъй като същите са били обсъдени с кредитополучателя и същият ги е приел. Твърди се, че ищецът многократно е посещавал служител на Банката, който е обслужвал кредита му през процесния период и е задавал въпроси, като е получил подробна информация относно размера на възнаградителната лихва. Посочва се, че в сайта на Банката е изнасяна достатъчно подробна информация за размера на възнаградителната лихва по ипотечните кредити, а също така и чрез материали, намиращи се на достъпни места в Банката, като на ищеца са изпращани и документи, с които е информиран за размера на възнаградителната лихва. На следващо място счита, че не е налице нарушение и на разпоредбите на чл. 58 и 59 от ЗКИ, тъй като кредитополучателят е сключил договора като равнопоставена страна. Банката му е осигурила възможност да се запознае с проекта на договора и ОУ към него, коментирани са всички условия по договора и същият е подписан с ясното съзнание и информирано съгласие за всички права и задължения на двете страни по него. Нещо повече, твръди се, че на 05.11.2014 г. служител на Банката е констатирал, че ищецът е заплатил по кредита си в повече 565.65 евро, поради което тази сума му е била незабавно възстановена. Излага се, че начинът, по който се конкретизира размера на възнаградителната лихва е ясно определен в договора, като Банката в пълно съответствие с договора е събирала дължимата лихва, поради което не дължи връщане на претендираните от ищеца суми. На следващо място излага, че дори и да се приеме, че Банката е събрала суми, които ищецът не дължи, то предявените искове следва да се отхвърлят поради погасяването им по давност, тъй като претенцията е за връщане на суми, представляващи възнаградителна лихва и вземанията за тях се погасяват с тригодишна давност, а исковете са предявени след изтичане на три години от възникване на вземането. С оглед на изложеното, моли съда да отхвърли предавените искове и претендира разноски по делото.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че на

04.07.2008 г. е сключен Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 350, по силата на който „У.Б.“ АД е предоставила на ищеца В.Н.Т. като кредитополучател и Т.В.Б., „БТТ“ ООД и А.Й.С.като солидарни длъжници кредит в размер на 220 000 евро за покупка на недвижим имот. Съгласно т. 4 от договора, кредитополучателят се е задължил да плаща на Банката възнаградителна лихва, определена на база - годишен лихвен процент (ГЛП) за съответния период на олихвяване, който се определя на основание т. 4.1 а от Договора от два компонента: а) Базов лихвен индекс (БЛИ) по раздел III от Общите условия (ОУ), в размер на едномесечен euribor; и б) надбавка за редовен дълг, договорена в абсолютен размер от 4.215 %. Към момента на сключване на договора ГЛП е 8.65 %. Съгласно т.

11.1 е предвидено, че за ползвания кредит кредитополучателят заплаща лихви в съответствие с Раздел ІІІ от ОУ в размерите по т. 4 от договора. Съгласно т.