Решение № 271 от 05.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. София, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело № 20231110134982 по описа за 2023 година

Предявени са от „Т....” ЕАД срещу ответницата С. В. Н. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 302.72 лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м. 04.2020 г. в топлоснабден имот, находящ се в – гр. София, ...., и за сумата от 13.17 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода 15.09.2020 г. – 20.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.01.2023 г. до плащането. Претендира направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че между него и ответника, е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в представените по делото фактури.

1

Твърди, че процесните парични задължения са срочни, тъй като в чл.

30, ал. 3 от ОУ (2002 г. ) и чл. 32, ал. 6 от ОУ (2006 г.) е уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна енергия ежемесечно – в последния ден от месеца.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответницата С. В. Н. е депозирала отговор на исковата молба, с който признава предявените искове.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Съдът, като взе предвид направеното в отговора на исковата молба признание на предявените искове от ответницата, намира, че съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо обсъждане на приетите по делото доказателства и предвид направеното от пълномощника на ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 302.72 лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м. 04.2020 г. в топлоснабден имот, находящ се в – гр. София, ...., и за сумата от 13.17 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода 15.09.2020 г. – 20.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.01.2023 г. до плащането.

По разноските:

На основание чл. 78. ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторе ните от него разноски по делото в размер на 125.00 лв.

(държавна такса и юрисконсултско възнаграждение), тъй като ответникът е дал повод за завеждане на делото и по аргумент на обратното на чл. 78, ал. 2 от ГПК ответникът дължи на ищеца такива. Дължимите по заповедното производство разноски са в размер на 75.00 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че С. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ...., дължи на „Т....” ЕАД , ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ..., сумата от 302.72 лв. - главница за доставена в периода от м.05.2019 г. до м. 04.2020 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 179015, ведно със законната лихва върху главницата, 2 считано от 19.01.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 13.17 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 20.12.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 27.01.2023 г. по ч. гр.д. № 2866/2023 г. на СРС, ІІ ГО, 76 с-в.

ОСЪЖДА С. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ...., да заплати н а „Т....” ЕАД , ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.София, ..., сумата от 125.00 лева – разноски за първоинстанционното разглеждане на делото и разноски за заповедното производство в размер на 75.00 лева.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Б..” ООД, като трето лице-помагач на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3