Решение № 436 от 09.04.2020, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 130/2019
- Вид
- Решение № 436
- Подписан
- 09.04.2020
- В сила
- 05.06.2020
- Състав
- АНА ИВАНОВА ИЛИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99,ал.3 и 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.3, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.33 · Закон за потребителския кредит
- чл.33, ал.2 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ гр. Плевен, 09.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И. при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 130 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод на предявени от „А.З.С.Н.В.”
ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, представлявано от *** и *** срещу С.К.И., ЕГН **********, с адрес *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сума в размер на 876.02 лв. – главница; сума в размер на 758.58 лв. - договорна лихва за период от 21.08.2013 г. до 26.03.2014 г.; сума в размер на 36.00 лв., представляващи, такса разходи; сума в размер на 748.66 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 22.08.2013 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че по ч.г.д. № 7016/2018 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, на когото заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, по повод на което е депозиран и настоящия иск. Излага се, че на 01.04.2014 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „А.з.с.н.в. ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем № ***, е прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в. ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Сочи се, че договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди се, че „Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило „А.з.с.н.в." ЕАД /правоприемник на „Агенция за събиране на вземанията“ ООД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия, като по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез ищеца уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-ИАМ/*** от 25.09.2018 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на постоянния адрес на длъжника, посочен в договор за паричен заем.
Излага се, че уведомлението е върнато в цялост като непотърсено. Моли съда и да връчи с ИМ на ответника копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „А.з.с.н.в. ЕАД.Твърди се, че на 31.07.2013 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД и С.К.И. е сключен Договор за паричен заем с № ***, в съответствие с разпоредбите на ЗПК. Сочи се, че с подписването на договора заемодателят се е задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 900.00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Излага се, че редът и условията, при които кредиторът е отпуснал кредит на кредитополучателя, се уреждат от договора и ОУ към него. Твърди се, че съгласно клаузите на договора, страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка. Излага се, че с предоставянето в собственост на посочената в договора сума от заемодателя на заемателя съставлява изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и създава задължение на заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Твърди се, че погасителните вноски, които заемателят се е задължил да изплаща на заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1 769.70 лв. Сочи се, че договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 869.70 лв., която ответникът се е задължил да върне кредита в срок до 26.03.2014 г. на 34 равни седмични погасителни вноски, в размер на 52.05 лева всяка. Излага се, че в случай че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00 лв. Сочи се, че таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45.00 лв. Твърди се, че въз основа на договореното на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45.00 лв. Твърди се, че на основание ЗПК и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 22.08.2013 г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 748.66 лева, които са съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва. Твърди се, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството, като сумата, която е погасена до момента, е в размер на 144.10 лв., с която са погасени както следва: такса разходи: 9.00 лв., договорна лихва: 111.12 лв., главница: 23.98 лв. Излага се, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 26.03.2014 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.Поради изложеното моли съда да уважи иска и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказа,н за което развива подробни съображения. Претендира присъждането на разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, особеният представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба. Излага, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Оспорва исковите претенции. Счита, че претендираната главница не е получена от ответника. Навежда доводи, че претендираната договорна лихва и обезщетение за забава са погасени по давност.
Твърди, че ответникът не е уведомен надлежно за извършената цесия, като счита, че уведомлението не може да бъде връчено на особен представител. Оспорва на основание чл.193 от ГПК истинността на договора за паричен заем - №*** — 31.07.2013г., и в частност, положения от ответника подпис, поради което моли съда да открие производство по оспорването му. Счита, че на основание чл.143, т5 от ЗЗП клаузата на чл.3, ал.1, т.,6 от договора е неравноправна клауза поради факта, че при дълг с главница от 900 лв. се въвежда задължение за договорна лихва в размер на 2/3 от него. Излага, че съгласно чл. 146, ал.1 ЗЗП тази клауза е нищожна и не произвежда действие между страните, поради което счита че претенцията за дължимост на договорна лихва в размер 758,58 лева е неоснователна. Излага и, че клаузата на чл.8, ал.3 от договора, с която се претендира сумата от 45 лева „такса разходи“ също е неравноправна, тъй като в договора няма яснота защо се дължи тази сума.
Сочи и, че същата е много завишена по своя размер. Твърди и, че са неоснователни и претенциите за заплащане на „такса разходи“, поради следното: нито в предложението за сключване на договора, нито в текста на самия договор няма предвидени задължения за заплащане на такива суми под формата на допълнителни „такси“ към основния дълг; направените от ищеца разходи за събиране на вземането му и за дейността на негови служители по такова събиране на общо основание представляват деловодни разноски в настоящия процес, които ще му бъдат присъдени със съдебното решение в зависимост от уважаването на исковите претенции. Излага, че по делото не са представени доказателства, че заемна сума в размер на 900лева е получена от ответника, т.е, че му е предадена. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з. моли съда да отхвъръли предявения иск като неоснователен и недоказан, за което развива подробни съображения.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№
7016/2018 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №4376/03.10.2018 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело следните суми: сумата от 876,02лв., представляваща главница; сумата от 758,58 лв., представляваща договорна лихва за периода от 21.08.2013г. до 26.03.2014г.; такса разходи в размер на 36 лева; сумата от 748,66 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 22.08.2013г. до 02.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.10.2018г. до окончателното изплащане, както и сумите от 48,39лв. –платена държавна такса и 50 лв. – юрисконсулстско възнаграждение.
Длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК за депозираното от кредитора заявление, поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния съд е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Установява се от приложеното по делото Предложение за сключване на договор за паричен заем, че на ответника е направено от „Изи Асет Мениджмънт“ предложение да сключи заем в размер на 1000 лева, платими на 43 седмични вноски.
Видно е от приложения по делото Договор за паричен заем № ***, сключен между „Изи
Асет Менинджмънт“ АД и С.К.И., че на ответника е предоставена заемна сума в размер на 900 лева, която същият се е задължил да върне, при следните условия: на 34 броя седмични погасителни вноски в размер на 52,05 лева. В договора страните са уговорили, че ГЛП ще е в размер на 146,17 %, а ГПР ще е в размер на 882,76 %. Договорено е и, че в случай че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00 лв. Уговорено е и, че таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45.00 лв. Страните са договорили и, че с подписването на договора заемателят е установил, че е получил заемната сума, както и, че договорът има силата на разписка за предадената, съответно получената сума.
Установява се от приложения препис на Рамков договор за цесия от 16.11.2010г. и препис-извлечение от Приложение №1 към него от 01.04.2014г., че заемодателят е прехвърлил на ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД вземанията, произтичащи от процесния договор за заем, включващо и процесното вземане.
Видно е от представените по делото доказателства, че на основание чл.99, ал.3 ЗЗД е налице потвърждение на извършената цесия от заемодателя.
От представения препис на пълномощно, изходящо от „Изи Асет Менинджмънт“ АД, чрез управителя се установява, че дружеството е упълномощило цесионера „А.з.с.н.в.” ЕАД да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания, които са били цедирани по силата на сключения договор за цесия.