Определение № 1337 от 10.06.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1337 гр. Бургас, 10.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Наказателно дело от общ характер № 20262120201986 по описа за 2026 година

Съдът при проверка съответствието на споразумението със закона и морала, на основание чл. 382, ал. 7 НПК, намира следното: Съгласно прецизирания елемент от материалноправната квалификация, по която е повдигнато обвинението – опасен рецидив по см. на чл.29,ал.1,б.“а“ НК: „Предвидените в особената част на този кодекс по-тежки наказания за престъпления, представляващи опасен рецидив, се налагат, когато деецът: а) извърши престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66; Видно от отразените в справката за съдимост на Й. Ч. осъждания до датата на извършване инкриминираното престъпление, предмет на настоящото споразумение - 01.05.2025 г., на обвиняемия Ч. не е било налагано наказание „лишаване от свобода“ в размер не по-малък от 1 г., по отношение което да не са приложени предпоставките на чл. 66, ал.1 НК. Преди инкриминираната дата 01.05.2025 г. спрямо личността на обвиняемия Ч. е въздействано с методите и средствата на наказателната репресия, както следва: По НОХД 4408/2023г. със споразумение, в сила от 31.10.2023 г. на обвиняемия е наложено наказание 8 месеца „лишаване от свобода“ за престъпление по чл.197 ,т.3,вр.чл195,ал.1,т.3, и т.4, вр.чл.194,ал.1 НК, чието изпълнение е отложено на осн. чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от 3 години.

По НОХД 4787/2023г. на РС-Бургас, с Присъда, изменена с решение от 15.03.2024 г., в сила от 15.03.2024 г. на Ч. за престъпление по чл. 195,ал.1,т.3,т.4,вр.чл.194,ал.1 НК,вр.чл.26,ал.1 НК е наложено наказание 8 месеца лишаване от свобода, отложено на осн. чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години. С Определение №888/10.04.2024 г., в сила от 26.04.2024 г. на Ч. е наложено общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД 4408/2023 г. и НОХД 4787/2023 г. –двете БРС, а именно 8 месеца лишаване от свобода, което на осн. чл.66,ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от 3 години.

С определение за одобряване на споразумение по НОХД 10/2025г. на БРС, в сила от 26.02.2025г., за престъпление по чл.195,ал.1,т.3, т.4, вр.чл.194,ал.1, вр.чл.20,ал.2 и ал.4, вр.чл.26,ал.1 НК на Ч. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 11 месеца, 1 чието изпълнение отново било отложено на осн. чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години.

Единственото осъждане за деяние, попадащо извън обхвата на кумулативната група, формираща се от цит. три осъждания по НОХД 4787/2023 г. на РС-Бургас, НОХД 4408/2023 г. на РС-Бургас и НОХД 10/2025г. на РС-Бургас, е осъждането по НОХД 1039/2025 г. на БРС, във вр. с което с Присъда, в сила от 30.04.2025 г. на обвиняемия Ч. за престъпление по чл.195,ал.1,т.3, т.4,т.7,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.28,ал.1 НК на осн. чл.58а,ал.1,вр.чл.54,ал.1 НК е наложено наказание 8 месеца „лишаване от свобода“, което на осн. чл.57,ал.1,т.3 ЗИНЗС е определено за изтърпяване при първоначален общ режим. Предвид размера на наказанието „лишаване от свобода“ - 8 месеца по НОХД 1039/2025г. на БРС, следва да се има предвид,че същият не изпълва критерия,вложен при използваната класификация на хипотезата на опасен рецидив по см. на чл.29,ал.1,б.“а“ НК - наложеното ефективно наказание „лишаване от свобода“ да е за срок, не по-малко от 1 година. Отделно от изложеното, съдът намира, че така установеният дефицит в приложението на материалния закон не може да се коригира по реда на чл. 382, ал. 5 от НПК чрез прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление. И това е така, тъй като в досъдебна фаза е било нарушено правото на информация на обвиняемото лице да разбере в пълнота фактическите рамки на обвинението чрез дължимия минимум индивидуализация на основните фактически елементи, сред които мястото на извършване на престъплението. На практика, резюмираното обвинително твърдение на постановлението чл. 219, ал. 3 от НПК е транслирано безкритично с посочения порок в параметрите на предложеното споразумение.

Съгласно постулираните разяснения в Тълкувателно решение№ 2 от 07.10.2002 г.по н. д. № 2/2002 г.,ОСНК на ВКС задължителните реквизити на постановлението за привличане по чл.

219, ал. 3 от НПК са следните: „Посочването на престъплението, в което лицето се обвинява, и на наказателния закон, по който се привлича като обвиняем, също са задължителни реквизити на постановлението за повдигане на обвинение. ../ ……/ За да се конкретизира престъпното деяние, е достатъчно в постановлението да се посочи времето и мястото на извършването му, както и неговите фактически обективни и субективни признаци. ../……/ Освен това в постановлението по чл. 207 НПК задължително следва да се посочи и приложимата норма от особената част на Наказателния кодекс, а когато наказателната норма е бланкетна или препращаща, се налага да са посочат допълнително и нарушените други правни разпоредби.“

Предвид изложеното и при тази индивидуализация на правната квалификация на престъплението, и с оглед непълнотата на фактическото описание на основните елементи на престъплението, съдът намира, че в параметрите на така внесеното споразумение материалният закон е приложен неправилно, а в досъдебна фаза е допуснато и отстранимо съществено процесуално нарушение. Ето защо и предвид така констатираното неправилно приложение на материалния закон, съдът на основание чл. 382, ал. 8 НПК, ОПРЕДЕЛИ:

2

НЕ ОДОБРЯВА споразумението между БРП, защитника на обвиняемия адв. В. К. и обвиняемия Й. А. Ч..

ПРЕКРАТЯВА производството по НОХД № 1986/2026 г. по описа на Районен съд – Бургас.

ВРЪЩА на Районна прокуратура – Бургас досъдебно производство 431 ЗМ-311/2025г., по описа на 01 РУ- Бургас.

Определението е окончателно.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3