Решение № 111 от 09.11.2023, Административен съд - Кърджали

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр.Кърджали,

09.11.2023г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Кърджали, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

МАРИЯ БОЖКОВА при секретаря Мариана Кадиева и с участието на Бонка Василева – прокурор в ОП Кърджали като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№

105 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в, от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на РУ – Кирково, чрез пълномощник, срещу Решение № 49/ 22.05.2023 г., постановено по а.н.д. № 46/ 2023 г. на РС – Момчилград. Изложени са подробни съображения за неправилност на оспореното решение, касаещи изводите на съда, че не е доказан факта, че санкционираното лице е имало качеството „водач“ на МПС. В касационната жалба се сочи, че въззивният съд е кредитирал изцяло свидетелски показания на лица, които са в приятелски отношения с жалбоподателя и е логично да бъдат заинтересовани изхода на делото да бъде благоприятен за него. Заявява се, че неправилно съдът е кредитирал частично показанията на полицейските служители, които показания са последователни, както и няма никакви данни по делото, че те имат мотив да вменят на жалбоподателя нарушение, което той не е извършил. В показанията си св. М. и св. А. заявяват, че след като са спрели за проверка въпросния автомобил са видели М.С. да управлява МПС, както и че той е стоял на седалката на шофьорското място. Посочва се, че техните показания се подкрепят и от приетата по делото като доказателство докладна записка с peг.

318р-1888 от 02.02.2023г. по описа на РУ-Кирково, в която е отразено, че жалбоподателят е установен в качеството си на водач и отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества, както и да му бъде взета проба за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта. На следващо място никъде в показанията на полицейските служители не се посочва пътуващите в автомобила по това време да са били четирима, за да се стигне до извода, че следва бъдат кредитирани показанията на посочените от жалбоподателя свидетели на нарушението. Като основание за неправилност на обжалваното решение се сочи, че актът за установяване на административно нарушение е бил подписан без възражение от страна на нарушителя, както и в законоустановения седемдневен срок съгл. чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпвали никакви възражения относно констатираните нарушения в него. И най-вече, че до издаване на наказателното постановление тезата, че не жалбоподателят е управлявал автомобила на същата дата и час, а водач на автомобила е бил К. не е била представяна пред наказващия орган.Твърди се, че едва ли, ако на някой, на когото му е вменено нарушение, което предвижда такава тежка санкция и той не е извършил нарушението, няма да възрази още на момента. Тук следва да се вземе под внимание, че е извършил нарушението няма да възрази още на момента. Посочват се и свидетелските показания на актосъставителя Б., че М.С. е заявил, че отказва да бъде тестван за установяване употребата на алкохол, поради причината, че преди това е употребил алкохол, а не поради причината, че не той е управлявал автомобила. Прави се извод, че описанието на събитията от 02.02.2023г. по този начин е възпроизведено от жалбоподателя едва след като му с било връчено наказателното постановление, което описание е изцяло кредитирано от съда.

Оспорва се приетото от РС – Момчилград, че версията на св. М. и св.

А. за това, че жалбоподателят от лявата шофьорска седалка е преминал през Л. К., стоящ на дясната пасажерска седалка, и е излезнал от дясната врата на автомобила освен като парадокс не би могла да бъде възприета по друг начин. Както и че ставало въпрос за лек автомобил „Опел Вектра“ и за хора, които съдът лично е възприел, че са с тегло около 95-115 килограма. В касационната жалба се посочва, че в действителност така представени събитията звучат доста странно, но не и невъзможно да са станали по описания от полицейските служители начин. Тук следва да се вземе под внимание, че М.С. е заявил, че отказва да бъде тестван, поради причината, че преди това е консумирал някакво количество алкохол. Към настоящия момент няма как да се предположи какво точно количество алкохол е употребил жалбоподателят преди проверката, и дали към момента е бил в нетрезво състояние, но самата причина, че е към този момент е действал под влиянието на алкохол, води до извода, че е напълно възможно да е извършил толкова нелогично действие.

Относно приетото от РС – Момчилград, че автомобилът е бил спрян от движение посредством използване на ръчната спирачка, се посочва, че МПС нямало да спре бавно, а гумите му биха поднесли и водачът щял да изгуби контрол над управлението му и да излезе извън обсега на пътното платно. Следва да се вземе под внимание, че нарушението и следователно проверката се случват на 02.02.2023г., т.е. през зимен сезон и то сравнително късно през нощта 01:00 часа, когато пътното плътно обичайно е мокро или заскрежено, съответно пътната настилка е хлъзгава и сцеплението на гумите с нея е по-слабо, което е още една предпоставка за загуба на контрол на автомобила и отвеждането му извън пътното платно. Също така проверката се случва на междуградски път (извън населено място), където ограничението на скоростта е до 90 км.ч. и обикновено автомобилите развиват по-висока скорост от тази в градски условия, при спиране на автомобила чрез използване на ръчната спирачка с такава скорост, то отново би поднесъл и излезнал от пътното платно.

Като се вземат предвид метеорологичните условия за това време през годината и скоростта с която се е движела колата версията, че на водача Л. К. му е прилошало, главата му е клюмнала надясно и заедно с тялото се е наклонило към дясната седалка, където стоял жалбоподателят и в този момент той е дръпнал ръчната спирачка и колата в същия момент безпроблемно е спряла от движение звучи меко казано невероятно. Другият противоречив момент в тази версия е как е успял С. да дръпне лоста на ръчна спирачка след като тялото на К. се е наклонило към него. В такъв случай той не би имал физическата възможност за това поради факта, че върху лявата му ръка би се стоварило тяло на мъж е тегло около сто килограма, както го е възприел съда. В нито едно от показанията на свитеделите по делото не се твърди, че автомобилът е спрял рязко, чрез завъртане на гумите, което тотално опровергава твърдението, че колата е била спряна посредством придърпване на лоста на ръчната спирачка. Доколкото се твърди обратното, че автомобилът е криволичел по пътя, но не е спирал, което е присъщо за водачите, които управляват МПС под въздействието на алкохол. Също така при положение, че К. се е наклонил на дясно, както твърдят свидетелите, под тежестта на тялото следва ръцете му да отклонят волана на автомобила в същата посока. Ако това не е така възниква въпроса кой е хванал (държал) волана, щом автомобила е спрял безпроблемно. Най-близко до кормилото е бил С., който с едната си ръка дърпа ръчната спирачка, въпреки че върху него се е отпуснало тялото на К., който тежи около 100 кг., и е твърде невъзможно със свободната си дясна ръка да поеме управлението на автомобила.

На следващо място в касационната жалба се посочва, че информацията от записващата камера на патрулния автомобил, съдържаща се на оптичен носител – DVD-R с номер ***, изискани от

Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР, e неотносима към установяване на нарушението. Искането е да се отмени оспореното решение и се постанови решение, с което да се потвърди наказателното постановление на началник РУ – Кирково. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът - М.Й.С., редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощник е постъпила молба за даване ход на делото и твърдение за неоснователност на касационната жалба. Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение по представен ДПЗС.

Представителят на ОП –

Кърджали дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение на РС – Момчилград поради неправилно възприемане на установените факти и несъответни на тях изводи за недоказаност на нарушението.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 46/ 2023 г. по описа на РС – Момчилград, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение РС – Момчилград е отменил наказателно постановление № 23-0318-000046 от 15.02.2023 год. на ВПД Началник РУ – Кирково към ОД МВР Кърджали, с което на М.Й.С. с ЕГН ********** и адрес: *** на основание чл.174, ал.З от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП. Със същото решение ОДМВР – Кърджали е осъдена да заплати на лицето адвокатско възнаграждение.

РС – Момчилград е анализирал показанията на две групи свидетели: полицейските служители – очевидци на нарушението и актосъставителя, както и на три лица, за които се е твърдяло от пълномощник на наказаното лице, че са били в автомобила. Кредитирал е с доверие изцяло показанията на втората група свидетели, от които е установил следната фактическа обстановка:

Свидетелите Л. К., Я. Т., С. заедно с жалбоподателя в ранните часове на 01.02.2023г. играли карта. Автомобилът е собственост на жалбоподателя М.С. (всъщност автомобилът е собственост на Н. С.

С.). Тъй като Л. К. е *** и *** и не пие алкохол са решили да останат до по-късно и прибирайки се автомобила да бъде управляван от св.Л. К.. Четиримата са тръгнали, като автомобила е бил управляван от св.Л. К., до него е стоял жалбоподателя М.С., а отзад Я. Т. и С. А.. На влизане в населеното място, на водача Л. К. му прилошало, главата му клюмнала надясно и заедно с тялото се наклонила към дясната седалка, където стоял М.С.. В този момент жалбоподателят дръпнал ръчната спирачка и колата спряла от движение.

Свидетелят Я. Т. подал вода на предните седалки и започнали да плискат лицето на Л. К.. В този момент се приближили полицаите, които били спрели с патрулен автомобил със загасени светлини и повикали жалбоподателя за проверка до автомобила. В последствие отишъл актосъставителя С. Б. и извършил проверка на жалбоподателя.

В решението съдът се е позовал на данните от

DVD-R, съдържащи 8 видеофайла, който изгледал. Приел, че от файл № 8 е видно, че разстоянието между полицейския автомобил и проверяваният е около 30-35 метра, както и, че патрулният автомобил е с изключени фарове, а проверявания автомобил е с включени фарове.

РС – Момчилград приел, че административното нарушение не е безспорно установено и доказано тъй като автомобилът е управляван от св.Л. К.. Изложил мотив, че поради факта, че автомобилът е собственост на жалбоподателя С., проверката на контролните органи се насочила към М.С., който според контролните органи отказва да бъде изпробван с техническо средство и след издаден талон за медицинско изследване не е извършил такова.

РС – Момчилград посочил, че в талон за медицинско изследване няма нито един подпис на проверяваното лице. Приел, че при отказ водач да бъде изпробван с техническо средство, контролните органи следва да издадат образец № 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози.

Относно показанията на В. М. и Д. А., полицейските служители-очевидци на нарушението, че жалбоподателят от лява шофьорска седалка е преминал през Л. К., стоящ на дясна пасажерска седалка и е излезнал от дясната врата на автомобила „Опел“ Вектра съдът приел, че представляват парадокс. Посочил, че е невъзможно лица с тегло 95-115 килограма да извършат подобно нещо.