Решение № 3766 от 20.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3766 гр. София, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно наказателно дело № 20251110207732 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.72, ал.1 ЗМВР.

Образувано е по жалба на Е. М. З. срещу Заповед за задържане рег.№ 416/08.05.2025г., издадена от Полицейски орган при 06 РПУ-СДВР-ст.полицай П. Б. Д., на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Съгласно мотивите на обжалваната заповед жалбоподателят бил задържан затова, че използвал регистрационни табели, издадени за друго МПС, в хх – престъпление по чл.345, ал.1 НК.

Жалбоподателят Е. М. З. оспорва заповедта за задържане като твърди, че същата била незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила – не била мотивирана, липсвали обстоятелства, свързани с основни характеристики на престъплението, както и механизмът на извършването му, самото задържане било извършено в противоречие с целта на закона. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за задържане рег.№ 416/08.05-2025г., издадена от Полицейски орган при 06 РПУ-СДВР-ст.полицай П. Б. Д., като неправилна и незаконосъобразна. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

1

Жалбоподателят Е. М. З. се явява в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба и моли същата да бъде уважена.

Ответникът Полицейски орган при 06 РПУ-СДВР се явява в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, оспорва депозираната жалба и моли съдът да я остави без уважение като потвърди заповедта за задържане като правилна и законосъобразна. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за разноски за адвокат. Представя писмени бележки.

Съгласно чл.149 АПК вр. чл.72, ал.4 ЗМВР жалбата срещу заповедта е входирана в деловодството на Софийски районен съд на 20.05.2025г. - в законния срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

Съдът приема за установено:

Досъдебно производство № 759/2025г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр.№ 13914/2025г. по описа на Софийска районна прокуратура, било образувано като бързо производство ЗМ № 759/2025г. по повод получен сигнал в ОДЧ при 06 РУ-СДВР за това, че на 08.05.2025г. в гр.София, кв.”Княжево”, на кръстовището на ул.”Арбанаси” и ул.”Кореняците”, е послужено с табела с регистрационен номер, издадена за друго МПС – рег.табели с № хх, поставени на лек автомобил хх. В хода на извършените процесуално-следствени действия било установено, че служители при ГДНП извършили проверка на лек автомобил марка „хх с водач – жалбоподателят Е.

М. З.. На автомобила били поставени регистрационни табел с № хх. Водачът на лекия автомобил видимо бил употребил алкохол. След извършена проверка полицейските служители установили, че водачът на лекия автомобил бил с отнето СУМПС и регистрационни табели с № хх. От направената справка чрез ОДЧ при 06 РУ-СДВР било установено, че рег.табели с № хх които били поставени на лекия автомобил хх са от друго МПС – лек автомобил хх, за разлика от управлявания към момента на проверка лек автомобил, марка „хх.

Водачът на лекия автомобил отказал да бъде тестван с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта.

Бил транспортиран до УМБАЛ „Св.Анна”, но и там отказал да даде кръв за лабораторна обработка за изследване наличието на алкохол в кръвта.

На същата дата 08.05.2025г. била издадена Заповед за задържане рег.№ 2

416/08.05-2025г., издадена от Полицейски орган при 06 РПУ-СДВР-ст.полицай П. Б. Д., въз основа на която в 23,00 часа жалбоподателят Е. М. З. бил задържана и отведена в 06 РУ-СДВР за изясняване на случая. Заповедта била аргументирана с това, че на 08.05.2025г. в гр.София, кв.”Княжево”, на кръстовището на ул.”Арбанаси” и ул.”Кореняците”, е послужено с табела с регистрационен номер, издадена за друго МПС – рег.табели с № хх, поставени на лек автомобил хх– престъпление по чл.345, ал.1 НК.

Видно от Удостоверение Рег.№ 513р-58312/04.06.2025г., издадено от Началник 04 сектор към отдел „Човешки ресурси” – СДВР, мл.инспектор П. Б.

Д. заема длъжността „старши полицай в група „Охранана обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” към 06 РУ-СДВР” в МВР – полицейски орган по смисъла на чл.57 ЗМВР. Съдът приема, че Заповед за задържане рег.

№ 416 /08.05.2025г., издадена от ст.полицай П. Б. Д., е издадена от оправомощено за това действие полицейски орган по смисъла на чл.57 ЗМВР.

Заповедта за задържане е издадена в предписаната в чл.74, ал.1 от ЗМВР писмена форма.

Съгласно чл.30, ал.1 от Конституцията на Република България /КРБ/ всеки има право на лична свобода и неприкосновеност. Разпоредбата на чл.30, ал.2 КРБ предвижда, че никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед или обиск, или на друго посегателство върху личната неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон.

Съгласно чл.30, ал.3, изр.1 КРБ единствено и само в изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт.

В съответствие с чл.5, §1, изр.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ратифицирана със закон на Народното събрание от 31 юли 1992 г. /ДВ, бр. 66 от 1992 г. /, в сила за Република България от 7 септември 1992 г. /ЕКПЧ/, всеки има право на свобода и сигурност.

Чл.5, §1, изр.2 ЕКПЧ постановява, че никой не може да бъде лишен от свобода освен в изрично посочените в б. "а" - б. "f" случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона. В юриспруденцията на ЕСПЧ трайно са изведени няколко стандарта при закрилата на това право.

Първият е изчерпателност на изключенията по чл.5, §1, изр.2, б. "а" – б. "f" ЕКПЧ, чието тълкуване трябва да е задължително стриктно, а разширителните 3 обосновки при приложението им са недопустими /решение на ЕСПЧ от 22.02.1989 г. по дело C. v I., жалба № 11152/84 - § 41/. Целта е да се гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода на основание, което не е предвидено в конвенцията. Вторият е законност на лишаването от свобода по националния закон, както от процесуална, така и от материалноправна страна.

Надлежността на извършеното задържане е категорично доказана, осъществена е законосъобразно от полицейския орган и фактите са обективирани в съответните писмени доказателства, част от досъдебно производство № 759/2025г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр.№ 13914/2025г. по описа на Софийска районна прокуратура.

Следва да се добави, че между кориците на досъдебно производство № 759/2025г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр.№ 13914/2025г. по описа на Софийска районна прокуратура, са събрани доказателства, относими и към други престъпления по НК.

В заповедта по чл.72, ал.1 ЗМВР не е необходимо да се посочи дали е извършено деяние и от кого, тъй като тези обстоятелства се установяват в съответното наказателно производство. Фактическите основания, мотивиращи една заповед за задържане, следва да свързват задържаното лице с наличието на данни за предполагаемото му участие в престъпление, а не с категоричното му уличаване в извършването на такова. Целта на мярката по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие, или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно преследване. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. В случая задържането на Е. М. З. е извършено именно поради наличието на основателно предположение за извършено престъпление по чл.345, ал.1 НК.

Съдът намира, че е спазен и принципът на съразмерност - изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл.5 от КЗПЧОС, отнесени към настоящия случай, водят до извода, че за задържането на Е. М. З. са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен 4 пред правото на зачитане на личната му свобода. Това се доказва от категоричния отказ на задържаното лице да оказва съдействие на полицейските служители за установяването на алкохол в кръвта му – управлението на МПС под въздействието на алкохол застрашава здравето и живота не само на извършителя, но и на останалите участници в движението в този момент.

В случая съдът съобрази съдебната практика /ТР № 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС на РБ/, съгласно която като мотиви за издаването на заповедта следва да се ценят и материалите, съдържащи се в данните, на които полицейският орган изрично се е позовал в заповедта.

Съдът приема, че действията на полицейския орган, срещу които е насочена жалбата на Е. М. З., са били оправдани от гледна точка на предотвратяване на евентуално извършване на престъпление от Глава XI, раздел II НК „Престъпления по транспорта и съобщенията“ и възпрепятстване възможността за събиране на годни доказателства по воденото разследване.

Безспорно принудителната административна мярка следва да се прилага при стриктно спазване на закона – при задържането на лицето са били разяснени правото на адвокатска защита, на медицински преглед, на свиждане, и на уведомяване на семейството или на друго заинтересовано лице. Правата на Е. М. З. безспорно са упражнени от него, видно от приложената към Заповедта за задържане негова декларация.

Поради тези причини съдът намира, че жалбата срещу Заповед за задържане рег.№ 416/08.05.2025г., издадена от Полицейски орган при 06 РПУСДВР-ст.полицай П. Б. Д., е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото и претенцията за юрисконсултско възнаграждение – същата е основателна и следва да бъде уважена. Следва жалбоподателят да заплати на СДВР разноски по делото в размер на 120лв.

Предвид горните мотиви и на основание чл.72, ал.5 вр.ал.1, т.1 ЗМВР съдът

5

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. М. З. от хх срещу Заповед за задържане рег.

№ 416/08.05.2025г., издадена от Полицейски орган при 06 РПУ-СДВР.

ОСЪЖДА Е. М. З. от гр.Схх, да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – Софияград в 14 дневен срок от връчването му на страните.

Районен съдия:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6