Решение № 2776 от 07.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2776 гр. София, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. Ковачев

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. С. при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100503878 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищците М. И. Г. и Л. Е. Г. срещу решение № 20110468/08.12.2023г., постановено по гр.д. 13308/2021г. по описа на СРС, 118-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника Т. К. В. осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на всеки ищец на сума от по 3 600 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на собствената на всеки ищец ½ ид.ч. от недвижим имот – апартамент № 23, находящ се в гр. София, ж.к. „********* (стар № 15), *********, за периода от 06.12.2019г. до 04.08.2020г., ведно със законната лихва от 05.03.2021г. до окончателното изплащане и по 217.27 лева – обезщетение за забава за плащането на същата главница за периода от 05.03.2020г. до 05.03.2021г.

Жалбоподателите излагат доводи за неправилност и необоснованост на постановеното съдебно решение. Намират неправилни мотивите на СРС, че искът на ищеца Г. бил неоснователен на самостоятелно основание, предвид обстоятелството, че с бракоразводното решение, процесният имот бил предоставен за ползване от ищеца Г.

– семейното жилище било имот, различен от процесния. Неправилно първоинстанционният съд приел, че обедняването на ищците не произтичало от обогатяването на ответника Т. В., като не съобразил ППВС № 1/28.05.1979г., че неоснователното обогатяване и съответно – обедняването, могат да произтичат и от 1 група факти. В случая по делото било установено, че ищците упълномощили „Билд Системс България“ АД да ползва имота им, с правото да го предоставя на трети лица.

В рамките на тези правомощия на 12.06.2011г. дружеството предоставило имота за ползване от ответника Т. В.. Съгласно свързания с правоотношенията договор за строителство от 01.03.2006г. срокът за ползване от ответника бил до издаването на удостоверението за ползване на сградата, т.е. до 05.12.2019г. След тази дата В. ползвала имота без правно основание и въпреки волята на „Билд Системс България“ АД. От 05.12.2019г. бил прекратен и договорът за послужване, сключен между ищците-собственици и „Билд Системс България“ АД. Поканена, ответникът не освободила имота и не върнала ключовете, а продължила да ползва имота на ищците без правно основание до края на заявения по делото период – 04.08.2020г. Ищците не разполагали с други ключове, а и дори да разполагали, несобственикът В. имала ключове и свободен достъп до жилището, което правело невъзможно личното ползване от ищците. Мотивите на СРС в тази връзка били относими към хипотезите на съсобственост, какъвто настоящият казус не бил. Възраженията на ответника касаели договора й с „Билд Системс България“ АД, но не и претенциите на ищците. С оглед изложените доводи заявяват искане за отмяна на решението и вместо това постановяване на друго, с което исковете им по чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД бъдат изцяло уважени. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Т. К. В. депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Извън неправилния извод на СРС, че процесният имот бил семейното жилище съгласно бракоразводното решение, останалите изложени мотиви на съда били обосновани и правилни.

Съществено условие от фактическия състав на иска по чл. 59 ЗЗД било обогатяването, независимо от проявната му форма, да е станало за сметка на друго лице, който елемент в случая отсъствал. Ищците предали имота си за ползване от трето за спора лице - „Билд Системс България“ АД, за да го предоставя на трети лица, във връзка с дейността си. Следователно между тези страни бил сключен договор за заем за послужване. В случая, дори за ищците да настъпило обедняване от невъзможността им да ползват собствения си имот, то не било свързано с обогатяване на ответника, а от неизпълнението на дружеството, при отправена покана, да върне имота. Намира за недоказано и твърдението на ищците, че не могли да ползват имота – доказано било, че от м.02.2020г. ответникът не се намирала в имота, не го ползвала, предвид на което и нямало как да се обогати неоснователно с ползване. Намира за доказано обстоятелството, че през м.02.2020г. единият ключ бил върнат. Моли въззивната да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за 2 правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищците М. И. Г. и Л. Е. Г. излагат, че били носители на правото на собственост върху процесния недвижим имот – ап. 23, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, *********. Имотът придобили в режим на СИО по силата на влязло в сила постановление за възлагане от 15.08.2005г. по и.д. № 4529/2004г. на СИС при СРС, а след прекратяването на гражданския им брак с развод през 2015г., притежавали по ½ ид.ч. от правото на собственост върху имота. На 10.05.2011г. ищците упълномощили „Билд Системс България“ АД да ползва имота във връзка с дейността си, вкл. да го предоставя за ползване от трети лица. За периода от 12.06.2011г. до 05.12.2019г. дружеството предоставило апартамента за ползване от ответника Т. К. В. на правно основание – сключен помежду им договор. След тази дата ответникът В. ползвала имота без основание и не освободила същия дори и след получена от нея на 30.01.2020г. нотариална покана за това. За периода от 05.12.2019г. до 04.08.2020г. всеки от ищците претендира обезщетение за лишаването им от ползването на имота в размер на сумата по 3 600 лева за всеки ищец, както и обезщетение за забава за плащането на същата главница за периода от 05.03.2020г. до 05.03.2021г. в размер на 217.27 лева за всеки ищец (уточнителни молби от 02.08.2021г. и в о.с.з. на 16.06.2023г.). Претендират законни лихви и разноски.

Ответникът Т. К. В. в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който заявява общо възражение за неоснователност на исковете.

След срока за отговор, депозира писмена молба от 08.06.2023г., именована „отговор-възражение“, докладвана в първото по делото о.с.з. пред СРС (молбата не е пришита правилно в кориците на делото на СРС, намира се на л. 68,69, 80-82,70), в която излага, че между нея и „Билд Системс България“ АД се водели няколко съдебни дела във връзка с договора за строителство помежду им, сключен на 01.03.2006г.

Дружеството се задължило да осигури на нея и съпруга й (впоследствие починал) жилище през времетраенето на строителството, до въвеждането им във владение на новоизградените имоти. Признава, че разрешението за ползване на сградата било издадено на 05.12.2019г., като довършителните дейности, съгласно договора, дружеството следвало да извърши в рамките на месец след тази дата. На 02.01.2020г. ответникът получила на имейла си проект за протокол за въвеждане, а на 03.01.2020г.

– нотариална покана за въвеждането й във владение на новоизградените имоти.

Проектът на протокола съдържал неизгодни за нея клаузи, касателно неуредените й сметки с дружеството в течение на строителството и водените помежду им съдебни 3 дела. Въпреки оказвания й натиск, ответникът не подписала така предложения й протокол, а на свой ред отправила нотариална покана до „Билд Системс България“ АД за плащане на неустойка. В отговор на поканата дружеството й отправило такава да напусне имота. Ответникът на свой ред изпратила нотариална покана от 05.02.2020г., че извеждането й от там би съставлявало нарушение на договора. На 24.02.2020г., страните подписали протокола без спорната клауза и ответникът напуснала предоставения й апартамент в края на м.02.2020г. Когато дружеството й предоставило достъпа до собствените й новопостроени жилища се оказало, че същите били негодни за обитаване, наложителен бил ремонт на ел.инсталацията. Представител на дружеството й заявил, че не знае кога ще бъде оправена инсталацията, че до тогава й се осигурява жилище. Причината представителят да не приеме ключовете за процесното жилище, била да се осуети възможността й да претендира обезщетение за негодните за обитаване жилища. Въпреки това ответникът не се върнала във вече освободеното от нея жилище, а се настанила при свои близки. Инсталацията оправили едва в края на м.07.2020г. и едва тогава от „Билд Системс България“ АД приели ключа обратно.

В първото по делото о.с.з. уточнява, че при предаването на жилището й били дадени два ключа, а в края на февруари 2020г., напуснала жилището и върнала единия от тях. От дружеството не приели другия ключ, а й предложили, докато траят ремонтите на апартаментите, с които я обезщетяват, да се настани отново, но тя не се върнала повече там. Претенциите си ищците следвало да насочат спрямо „Билд Системс България“ АД, а не срещу нея.

Предявени са искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Предпоставките за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД включват кумулативното наличие на следните елементи: налице е обедняване в имуществото на едно лице за сметка на друго, последното се е обогатило чрез реално увеличаване на имуществото му или посредством спестяване на разходи, липсва основание за имущественото разместване. В тази връзка е необходимо обедняването и обогатяването да произтичат от един общ факт или група факти. В този смисъл ППВС № 1/28.05.1979г. Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗЗД правото на иск по този текст възниква, когато страната не разполага с друг иск, с който да се защити.

Страните по делото не са формирали спор, а и от представените по делото писмени доказателства несъмнено се установява, че ищците М. И. Г. и Л. Е. Г. са носители на правото на собственост върху процесния апартамент № 23, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, *********, при квоти в правото на собственост – по ½ ид.ч. за всеки ищец.

4

По делото не е спорно и от неоспореното писмено доказателство – пълномощно от 10.05.2011г. се установява, че на същата дата между ищците и неучастващото в производството лице „Билд Системс България“ АД, бил сключен валиден договор за заем за послужване по смисъла на чл. 243 ЗЗД, по силата на който ищците М. И. Г. и Л.

Е. Г. предоставили безвъзмездно на дружеството собствения си недвижим имот апартамент № 23, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, *********, за ползване за задоволяване на нуждите на дружеството, с правото да то да предоставя имота възмездно или безвъзмездно за ползване от трети лица, с които има договорни отношения във връзка с упражняваната от него дейност. Така сключеният за неопределен срок договор за заем за послужване бил прекратен с отправената от ищците неоспорена от ответника покана от 05.12.2019г., получена от „Билд Системс България“ АД на същата дата, с която ищците поискали връщането на недвижимата си вещ.

Установява се от представения по делото приемо-предавателен протокол от 12.06.2011г., че ответникът Т. В., като пълномощник на П.Ф. В., получила от „Билд Системс България“ АД държането на процесния имот, като на въпросната дата законният представител на дружеството й предал 2 бр. ключове от гореописания апартамент.

Не е спорно и от неоспорения по делото договор от 01.03.2006г. се установява, че предоставянето на апартамента било в изпълнение на поетия от „Билд Системс България“ ЕАД ангажимент да осигури жилищен имот на собственика П.Ф. В., през времетраенето на строителството на сграда върху собствения му УПИ. Конкретно с договора от 01.03.2006г. П.Ф. В. възложил на „Билд Системс България“ ЕАД да извърши проучване относно възможностите за максимално застрояване на собствения му имот пл.№ 13, за който бил отреден УПИ VI-12, местн.кв. „Здраве“, кв. 386, по плана на гр. София, с площ от 208 кв.м, при граници УПИ IV-14, УПИ V-13, ул.