Решение № 149 от 26.10.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Велико Търново, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20224001000164 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозиранa въззивнa жалба от “Магдак“ ЕООД В. Търново против Решение № 24/ 05.04.2022 г. по Т.д. № 24/ 2021 г. по описа на ВТОС, с което съдът е осъдил дружеството да заплати на „ДС Транспорт Солюшън БГ“ ЕООД София сумата 40 000 евро /или алтернативно 78 233.20 лв./, представляваща обезщетение за имуществени вреди при превоз на товар, възложен със заявка № 4228-19, вследствие на проникване на емигранти в ремаркето на камиона и погиване на част от превозваните стоки, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 09.03.2021 г. до окончателното изплащане. Жалбоподателят счита решението за неправилно и необосновано. По делото не се доказала валидна суброгация на ищеца в правата на собственика на товара съгласно нормите на българското право. Останало неизяснено правоотношението между ищеца и собственика на товара и параметрите на застрахователното правоотношение между последния и „WK Webster & Co” ltd, които въпроси били относими към материалната легитимация на ищеца да получи претендираното обезщетение. Съдът неправилно приел, че не е налице основание за освобождаване на превозвача от отговорност по смисъла на Конвенцията ЧМР, защото противозаконното проникване на трети лица – бежанци бил предвидим и преодолим риск. Той не изследвал подробно всички обстоятелства от фактическата обстановка, не обсъдил задълбочено всички събрани доказателства, а формирал изводите си само 1 върху част от тях. Съдът не обсъдил в решението си изготвения от Дружество за инспекции и корекции на морски товари CWH Johnson international авариен доклад, възложен от собственика на товара, в който доклад били коментирани условията на договора за спедиция между ищеца и собственика, а взел предвид само аварийния доклад на Окланд интернешънъл, изготвен по неизвестно чие възлагане. Счита за установено по делото, че увреждането на част от товара е в резултат на непреодолима сила, тъй като вредите настъпили въпреки положената от дружеството – превозвач грижа на добрия търговец и предприетите от шофьора адекватни мерки за сигурност на товара. Не на последно място прави оплакване за неправилно отхвърляне от съда на възражението му за изтекла погасителна давност за вземането за обезщетение.

Поддържа, че иск за вреди срещу превозвача не може да бъде предявен след изтичане на една година от началото на давностния срок, който започнал да тече от датата на доставката 27.06.2019 г. или най-късно с изтичането на 3-месечен срок от нея. Излага, че в случая претенцията за обезщетение към превозвача била заявена едва на 07.12.2020 г. и била изрично отхвърлена след получаването й с връщане на приложените към нея документи. Моли решението да бъде отменено и исковата претенция на „ДС Транспорт Солюшън БГ“ ЕООД София да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждането на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна „ДС Транспорт Солюшън БГ“ ЕООД е подала отговор на въззивната жалба със становище за нейната неоснователност. Счита за преклудирано правото на жалбоподателя да възразява срещу активната материална легитимация на дружеството като суброгирал се в правата на увредения собственик на товара субект. Такива възражения той направил едва в устните състезания, като него момент не оспорил нито изложените в исковата молба твърдения, нито приложените към нея писмени доказателства. Дори и да се приемело, че възражението не е преклудирано, то било неоснователно, защото по делото било доказано, че е налице увреждане на част от товара от незаконно проникнали в товарния отсек на камиона емигранти, размера на вредата, изплащане на обезщетение в този размер и погасяване на задължението към застрахователя от ищеца. Счита за правилен извода на съда, че не са налице основания за освобождаване на превозвача от отговорност. На същия било изрично препоръчано да паркира на охраняеми места поради ситуацията с незаконните емигранти, т.е. опасността била предвидима, а по делото не било доказано той да е паркирал на охраняем паркинг, нито да е положил грижата на добрия търговец, за да предотврати всяка възможност от увреждащо събитие. Относно възражението за изтекла погасителна давност сочи и се позовава на съдебна практика в тази насока, че сроковете по Конвенцията ЧМР не намират приложение при регресен иск, предявен от суброгиралия се в правата субект, за който се прилага общата давност по чл.110 и сл. ЗЗД. Излага и допълнителни съображения защо в случая давност не е текла в периода до 14.01.2021 г. Моли решението на ВТОС 2 да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Ищецът „ДС Транспорт Солюшън БГ“ ЕООД София, действайки като спедитор по договор с трето за спора лице „Футура Фуудс“ ЛТД, е сключил с жалбоподателя – ответник пред ВТОС – “Магдак“ ЕООД В. Търново договор за превоз, като му е възложил извършването на транспорт от Поликастро, Гърция до Бристол, Великобритания на 24 палета с млечни продукти, с изпращач „Колиос С.А. Грийк Деъри“ и получател „Футура Фуудс“ ЛТД. В заявката за транспорт спедиторът изрично е препоръчал камионите да се заключват с повече от един заключващ механизъм и да бъдат паркирани на охраняеми места и шофьорите да бъдат инструктирани да бъдат особено внимателни при всяко тръгване при преминаване през Белгия и Франция поради ситуацията с нелегалните имигранти. На 27.06.2019 г. при нощен престой на камиона, превозващ товара, на магистрален паркинг в гр. Варем, Белгия, нелегални имигранти проникнали в ремаркето, което обстоятелство било установено от органите на полицията и отразено в т.8 на CMR-товарителницата. Разпитаните като свидетели лица – спедитори в “Магдак“ ЕООД – не са очевидци на инцидента, а дават показания за информацията, получена от шофьора. Св. Балъков обяснява, че шофьорът ги информирал за установена от него при сутришната проверка скъсана пломба и разместени дръжки на вратите на ремаркето, при което свидетелят го посъветвал внимателно да отвори вратата и да погледне дали всичко е наред. При отварянето шофьорът бил изблъскан и от ремаркето излезли няколко човека. Представени са снимки от Google map на използвания паркинг, видно от които същият не е ограден, има монтирани осветителни тела и е в обхвата на бензиностанция. “Магдак“ ЕООД уведомил „ДС Транспорт Солюшън БГ“ ЕООД, който от своя страна уведомил собственика на товара „Футура Фуудс“ ЛТД и по решение на последния товарът бил изпратен за инспекция от „Оукланд Интернешънъл“ ЛТД. След проверка било установено увреждане до степен на негодност поради замърсяване на част от товара – 3

2 792 кашона със стока на стойност 39 204.02 евро. Проверката и резултатите от нея са удостоверени с доклад от 28.07.2019 г. Погиналата стока била унищожена по безопасен начин, във връзка с което бил направен разход в размер на 2 618 британски лири. С формуляр за суброгация от 20.07.2020 г. „Футура Фуудс“ ЛТД признава, че претенцията й за вреди е изцяло удовлетворена от застрахователя й. От дебит нота от 18.11.2020 г. се установява постигнато споразумение между „ДС Транспорт Солюшън БГ“ ЕООД и WK Webster & Co, легитимирало се като агенция, представляваща застрахователи на товари, за възстановяване на изплатената от застрахователя на „Футура Фуудс“ ЛТД сума в размер на 40 000 евро на четири вноски. От приложените банкови извлечения се установява погасяването на това задължение, като първата вноска е направена на 01.12.2020 г. На 07.12.2020 г. е отправило до “Магдак“ ЕООД предварителна претенция, ведно с фактура № 3774/ 26.11.2020 г. за сумата 40 000 евро/ 78 233.20 лв., дължима като обезщетение за увреден товар. Видно от съдържанието на претенцията, тя се изпраща отново - „Аз ви изпращам окончателния доклад от Оукланд заедно с нашия иск отново“. Не е спорно, че след инцидента между страните е разменяна кореспонденция относно същия. Представено е писмо по ел. поща от 15.07.2020 г., в което на представител на превозвача е препратено ел. съобщение от лице с фамилно име Котингам относно „нашата щета с имигранти от юни 2019 г.“, като самото препратено съобщение не е ангажирано като доказателство. Св. П. Павлов като служител на ответника дава показания, че законният представител на ищеца С.

Кузис ги е уведомил, че „ще има щета“, което не ги е обезпокоило, защото имали застраховка, която я покривало. След получаване на предварителната претенция, на 10.12.2020 г. законният представител на “Магдак“ ЕООД е направил изявление до „ДС Транспорт Солюшън БГ“ ЕООД, че не приема претенцията и връща издадената фактура. Установено е, че “Магдак“ ЕООД е имало сключена застраховка „Отговорност на автомобилен превозвач“ със ЗК „Уника“ АД, при което дружество във връзка с процесния превоз и настъпилите от него вреди е образувана преписка по щета от 22.11.2019 г., приключила с отказ за изплащане на застрахователно обезщетение от 14.01.2021 г.

При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Ищецът претендира обезщетение за частична повреда на товара при изпълнение на сключен между него и ответника – жалбоподателя “Магдак“ ЕООД – договор за превоз, като твърди, че има регресни права спрямо ответника на основание чл.74 ЗЗД, защото е платил на застрахователя на товарополучателя – негов доверител по договор за спедиция – цялото дължимо обезщетение за причинените вреди. Тъй като съгласно договора мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, се намират в две различни държави, от които едната е договаряща страна, се касае до международен автомобилен превоз на стоки и процесното облигационно правоотношение се урежда от Конвенцията за договора за 4 международен автомобилен превоз на стоки (Конвенция CMR). Предявеният иск е с правно основание чл.17 § 1 от Конвенцията CMR, съгласно която норма превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й.

Съдът в настоящия му състав намира, че по делото е установено по категоричен начин съществуването на притезание на ищеца срещу ответника за обезщетение за вреди при превоза на товара, защото е безспорно, че при извършването на превоза по договора за международен транспорт са причинени вреди на възложения товар и не е доказано възражението на превозвача за наличие на предпоставки за освобождаването му от отговорност. Превозвачът се е позовал на една от хипотезите на чл.17 § 2 от Конвенция – че увредата на товара се дължи на обстоятелства, които не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее, но по делото е установено, че настъпване на повредата е резултат от неправилен избор на място за нощна почивка в разрез с изрично дадените от товародателя указания за използване на охраняем паркинг. Не се доказа избраният паркинг да е бил охраняем с физическа охрана, а от снимките се установява, че не е ограден, не е имал пропускателен режим, нито видеонаблюдение. Последиците е можело да бъдат избегнати от превозвача с полагане на грижата на добрия търговец при съобразяване на опасността от незаконни емигранти, на която му е било акцентирано да обърне особено внимание. Не се доказа ремаркето на камиона да се е заключвало с повече от един заключващ механизъм, което би затруднило или направило невъзможно отварянето му от неоторизирани лица.