Решение № 5899 от 21.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5899 гр. София, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. И. Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20251100503418 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 21722/29.11.2024 г., постановено по гр. д. № 9862/2024 г. по описа на СРС, 26 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от М. Г. Г. срещу етажните собственици в сграда, находяща се в гр. София, ж.к. ****, конститутивни искове по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията, приети на общо събрание от 21.01.2024 г., по т. 2 - за разходване на средствата от фонд „Ремонт и обновление“ за възнаграждение на преизбрания професионален домоуправител и по т. 3 - за определяне на извънредни вноски за обновяване на асансьора на сградата. С решението съдът е възложил разноските в тежест на ищеца като с определение от 25.09.2025 г., влязло в сила на 11.10.2025 г., е оставил без уважение молбата му за изменение на решението по реда на чл. 248 ГПК.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от М. Г., в която се поддържа неговата неправилност, тъй като атакуваните решения на общото събрание съдържали множество процесуалноправни и материалноправни нарушения. Поддържа, че на събранието не е прието решение за избор на протоколчик по предложение на председателя. Наличието на присъствен списък не санирало липсата на посочени в протокола данни относно явилите се лица, идеалните им части, номерата на обектите им, наличието на представителство и начина на гласуване на тези лица. Поддържа, че упълномощаването на И.М. в полза на Б.Л. не съдържало изрично овластяване за представляване на апартамент № 115 на процесното общо събрание и така било допуснато нарушение на чл. 5 и чл. 17, ал. 1 ЗУЕС. В протокола за събранието имало неправилно посочване и сумиране на идеалните части на девет самостоятелни обекта, което препятствало изчисляване на представения на събранието кворум. Посочва, че 1 средствата във фонд „Ремонт и обновление“ се събирали за строго определени цели, а използването им за възнаграждение на професионален домоуправител било недопустимо. Определянето на разходите спрямо идеалните части ощетявало собствениците на необитаеми или слабо обитаеми апартаменти в нарушение на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. От решението за определяне на месечни вноски за покриване на разходите за поддръжка било видно, че собствениците на два от обектите заплащали по-малко разходи от останалите и нямало яснота относно размера на вноските на отделните собственици. Към решението на ОС по т. 3 липсвали мотиви, от които да стане ясно дали наистина се касае за неотложен ремонт на посочения асансьор и именно тази неяснота обуславяла отмяна на решението. Моли съда да отмени атакуваното решение и да уважи исковете.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите етажни собственици, в който се поддържа неоснователност на въззивната жалба по въведените с нея доводи за незаконосъобразност на решенията. Нямало нарушение при избора на протоколчик на събранието, тъй като същият бил извършен с вдигане на ръка на мнозинството от присъстващите, които потвърдили това обстоятелство с подписите си. Приложеният към протокола присъствен списък съдържал цялата необходима информация относно явилите се лица, частите, които притежават или представляват и гласуването им по отделните точки. От съдържанието му било видно с какъв кворум е прието всяко от решенията, който кворум превишавал значително законоустановения. Три от обектите гласували на ОС чрез представители, снабден с изрични и конкретни пълномощни, от които била видна действителната воля на упълномощителя, които единствено би могъл да навежда възражения в тази насока.

Посочените във въззивната жалба идеални части се отнасяли до цялата сграда, а не единствено до вход Д, който представлявал самостоятелна етажна собственост.

Идеалните части били съответно преизчислени с предходно решение на ОС, с което ищецът бил запознат. Поддържа, че ОС имало свободата да определя по какъв начин да се разходват набраните средства от фонд „Ремонт и обновяване“ и използването им за поддръжка на общите части не представлявало недопустим разход. ОС определяло и таксите за управление и поддръжка независимо от това дали апартаментите се обитават или не. Решението за извършване на ремонт на асансьора също било изцяло в правомощията на общото събрание, включително и преценката за неотложност.

Молят съда да остави жалбата без уважение и да им присъди сторените във въззивното производство разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

2

Първоинстанционният съд е сезиран предявени от М. Г. Г. конститутивни искове с правна квалификация чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решения на етажните собственици в сграда, находяща се в гр. София, ж.к. ****, приети на общо събрание от 21.01.2024 г., по т. 2 - за разходване на средствата от фонд „Ремонт и обновление“ за възнаграждение на преизбрания професионален домоуправител и по т. 3 - за определяне на извънредни вноски за обновяване на асансьора на сградата.

За да отхвърли предявените искове районният съд е приел от фактическа и правна страна, че ищецът е собственик на апартамент в процесната етажна собственост, както и че атакуваните решения са приети на общо събрание, проведено на 21.01.2024 г. След преценка на представените по делото доказателства, съдът е намерил, че не е налице нито едно от посочените от ищеца процесуални и материални нарушения на ЗУЕС. Поканата за свикване на събранието била поставена на 12.01.2024 г. на входната врата на ЕС, с отбелязване в протокол на датата, часа и мястото на поставянето й, в изпълнение на изискванията на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, като нямало доказателства за приложимостта на чл. 13, ал. 2-6 ЗУЕС. Самата покана съдържала дневния ред, датата и мястото на събранието, както и кворум за провеждане на събранието и спадащ кворум. Представените по делото протокол от събранието и присъствен списък удостоверявали действията по избиране на протоколчик на заседанието и съдържали информация за присъстващите на събранието лица, идеалните им части, както и как и за кого са гласували. На събранието имали право да участват общо 23 собственици на самостоятелни обекти във вход Д (от апартамент № 97 до апартамент № 119). По отношение на собствеността и оспорването на представителната власт на собственици на апартаменти № 99, 102 и 115 съдът е приел, че собствениците на посочените имоти надлежно са упълномощили и преупълномощили като свои представители други собственици в ЕС при спазване на ограничението на чл. 14, ал. 4 ЗУЕС. В приетото по делото заключение на СТЕ изрично било изчислено, че на процесното събрание са присъствали 66,897 % от идеалните части в ЕС, съответно кворумът бил налице. Не били извършени нарушения на чл. 50 ЗУЕС, тъй като общото събрание разполагало с компетентност да вземе решение част от сумите от фонд „Ремонт и обновление“ да се използват за други разходи на етажната собственост, каквото е възнаграждението на професионалния домоуправител. Решението не определяло как точно да се набират сумите за посочения фонд, поради което нямало как да бъде нарушен принципът за съответствие на вноските с идеалните части. Решението за събиране на сумата от 3000 лв. за обновяване на асансьор следвало да се квалифицира като разход за неотложен ремонт, тъй като така се отстранявали повреди, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, ползвателите, обитателите и други лица, а разходите били законосъобразно разпределени според притежаваните от собствениците идеални части с посочване на точния размер на дължимата от всеки вноска. Решението било ясно формулирано, нямало задължение същото да съдържа мотиви, нито такива да бъдат изложени при гласуването от собствениците. Липсвало отделно решение на ОС за отсрочване или разсрочване на сумите, поради което същите ставали изискуеми по общото правило на чл. 69, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на 3 първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното.

При преценката законосъобразно ли е свикано и проведено общото събрание на етажните собственици и законосъобразно ли са взети решенията, съдът е обвързан от наведените от ищеца в искова молба основания за допуснати нарушения на разпоредбите на ЗУЕС относно свикването, провеждането и вземането на решения от общото събрание. Във всички случаи тези нарушения следва да са конкретно посочени и именно те определят спорния предмет (така решение № 37/20.04.2016 г., постановено по гр.д. № 4432 по описа за 2015 г. на ВКС, I г.о. и др.).

В случая на стр. 1 от представения протокол от 21.01.2024 г. изрично е удостоверено, че е присъствалите собственици, притежаващи 66,862 % ид. ч., са избрали конкретно лице, което да изпълнява функцията протоколчик. По нататък в протокола не са отразени възражения на присъстващите срещу участието на това лице в тази му функция, като всички решения са приети единодушно. Действително, в случая в протокола не е отразено по чие предложение е избран протоколчикът на събранието. Това нарушение, обаче, не е съществено, доколкото лицето е избрано при спазване изискването за кворум, при което предложението е било прието единодушно.

Функцията на протоколчика е да удостовери в писмен вид изказванията, предложенията и решенията на общото събрание, поради което липсата на изрично отразяване дали лицето е било предложено от председателстващият събранието не обосновава опорочаване на процедурата по провеждането му.

По отношение на наведените в жалбата доводи относно липсата на яснота за участващите лично или чрез пълномощник на събранието лица и начина им на гласуване следва да се посочи, че представеният присъствен списък съставлява неразделна част от протокола на ОС, номериран по страници като единен документ.

Същият съдържа необходимата информация относно начина на гласуване на всеки един присъстващ етажен собственик, както и подписите на етажните собственици, на председателя и на протоколчика, поради което не е необходимо съдържанието му да бъде повторно възпроизвеждано и в протокола от събранието. От представените по делото пълномощни може да се установи действителната воля на упълномощителите, като по отношение на представляващите ги лица са спазени изискванията на чл. 14, ал.

1 и ал. 4 ЗУЕС. От представения по делото присъствен списък към протокола от ОС на 21.01.2024 г. /л. 14-16/ и посочените в табличен вид данни на стр. 5 и 6 от приетата по делото СОЕ /л. 116-117/ е видно, че е налице известно разминаване на посочените проценти идеални части на собствениците на апартаменти № 97 - 119 в процесния вход Д. Това разминаване обаче не се отразява на законоустановените кворум и мнозинство за приемане на процесните решения, съответно на тяхната законосъобразност. Със създаването и поддържането на фонд "Ремонт и обновяване" се цели поемането на по-големи, непредвидени или предварително планирани технически дейности в ЕС. Съгласно изричната разпоредба на чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС средствата от фонд „Ремонт и обновяване“ могат да се разходват и за други разходи, определени с решение на ОС. Така общото събрание е било овластено да приеме такова решение, целта за която ще бъдат разходвани средствата не излиза извън посочените в ЗУЕС, а що се касае до оплакването, че така се стига до събиране на вноски за поддръжка и управление по идеални части, следва да се има предвид, че 4 не е забранено, а напротив - предвидено е в закона, че разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на етажната собственост може да се разпределят по решение на общото събрание на собствениците и съобразно процента на идеалните части на обекта от общите части на сградата. С решението по т. 3 е определена обща сума, разпределена върху притежаваните от собствениците идеални части и последващото й конкретизиране не е необходимо. Самият характер на решението за „извънредни вноски за обновяване на асансьор“ предполага неотложност, тъй като е свързан с потенциално застрашаване на живота и здравето на обитателите на входа.