Решение № 83 от 20.02.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Г.ев Въззивно гражданско дело № 20251800500911 по описа за 2025 година

С Решение № 186 / 25.05.2025г., постановено по гр.д. 1681/2024г. по описа на РС – гр. Ботевград, е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК 121130788, на основание чл чл. 410 ал.

1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД сумата 530,46 лв. – главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 5000-1261-20-251169, на основание сключена застраховка № 93001910073770/02.10.2019 г. за причинени имуществени вреди на л. а. „Хонда Акорд“ с рег. № СВ4771РА, вследствие на ПТП, настъпило на 01.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Със същото решение е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК 121130788 на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 182,38 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.05.2021 г. до 31.05.2024 г., върху изплатеното застрахователно обезщетение по щета № 5000-1261-20-251169, на основание сключена застраховка № 93001910073770/02.10.2019 г. за причинени имуществени вреди на л. а.

„Хонда Акорд“ с рег. № СВ4771РА, вследствие на ПТП, състояло се на 01.05.2020 г.Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу горното решение.

Присъдени са и разноски.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу горното решение.

1

Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, както и постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и при неизяснена фактическа обстановка. Поддържа, че ищецът не бил представил действащи към датата на ПТП общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства.

Твърди, че протоколът за процесното ПТП не отговаря на изискванията на чл.

179, ал. 2, вр. чл. 183 от ГПК, поради което следва да бъде изключен от доказателствата по делото. Същият бил непълен, неточен и противоречив. В него не бил описан механизмът на реализираното произшествие и пътната обстановка. Изтъква, че описаното в протокола и в уведомление за настъпило застрахователно събитие е в противоречие с показанията на свидетеля, а също че процесното ПТП не е било посетено от служители на МВР, че не е представен достоверен снимков материал от произшествието и причинилото го препятствие, както и че липсват свидетели на случилото се.

Във връзка с горното посочва, че произшествието не се е случило в присъствието на съставилия протокола служител на МВР, поради което протоколът няма материална доказателствена сила за механизма на ПТП и причинените вреди. Още повече, че протоколът не е подписан от представител на ответника, за да се ползва с материална доказателствена сила за неизгодните за него факти. Посочва, че в протокола липсват данни за размера на препятствието („необезопасена дупка“). Заявява, че липсва противоправно поведение, което да обуслови отговорността му, както и че водачът се е движил с несъобразена скорост, с което свое поведение е съпричинил вредоносния резултат.

Поддържа, че заключението по САТЕ не е следвало да бъде кредитирано, тъй като е изготвено на база твърденията на водача. Освен това застрахователят не бил изпълнил законовото си задължение да извърши проверка за установяване на обстоятелствата, обуславящи наличието на застрахователно събитие. Твърди още, че застрахователната полица не съдържа минимално изискуемите реквизити поради непредставянето на общите условия, от които да личат покритите застрахователни рискове.

Намира за недоказано, че към момента на ПТП водачът на МПС не е бил под въздействието на алкохол или упойващи вещества, откъдето прави извод, че е възможно да е налице обстоятелство, изключващо отговорността на застрахователя. Като други такива възможни обстоятелства сочи хипотезата на причиняване на вредата от умишлени действия, както и обстоятелства по т.

26.6 и т. 26.8 от общите условия, за което също не били събрани доказателства. Развива съображения относно елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 410 от КЗ. Оспорва представените от застрахователя частни свидетелстващи документи и изразява съмнение, че процесното ПТП е настъпило при описаните в тях обстоятелства. Прави извод, че механизмът на ПТП, както и причинно- следствената връзка между него и вредите, са противоречиви и недоказани. Не било доказано също, че единствена причина за ПТП и за причинените в резултат от него щети е необезопасена дупка на пътното платно, нито че за жалбоподателя е възникнала отговорност по чл. 49 от ЗЗД. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което отхвърля предявения срещу него иск.

При условията на евентуалност, моли съда да се произнесе по възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското или юрисконсултското възнаграждение на насрещната страна.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор, с който въззиваемият оспорва жалбата. Споделя изводите на районния съд относно задълженията на ответника и причинно- следствената връзка между тяхното неизпълнение и настъпилото ПТП. Развива съображения относно правната същност на протокола за ПТП и неговата доказателствена стойност. Подчертава, че местопроизшествието било посетено на място от компетентните органи, които непосредствено възприели фактите и обстоятелствата около настъпване на произшествието. Позовава се на заключението на САТЕ и свидетелските показания относно механизма на ПТП и причинно- следствената връзка с щетите по процесния автомобил. Счита решението на районния съд за законосъобразно и правилно, и моли за неговото потвърждаване, като въззивната жалба бъде оставена без уважение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не се представлява. От процесуалния му представител - юрк. Н. - е постъпило становище, с което поддържа жалбата и възпроизвежда дословно нейния текст.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата страна не се представлява. От процесуалния представител – юрк. Г. - е постъпило становище, с което поддържа отговора, оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалваното решение. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

В хода на производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо формулирана.

ІІ. По допустимост

Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявените такива.

3

ІІІ. По същество

Предявен е главен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД.

Тази квалификация е възприета от районния съд и не се оспорва от жалбоподателя във въззивната му жалба, като от текста на последната може да се направи извод, че и се споделя от него. Настоящият съдебен състав я намира за правилна, с оглед твърденията на ищеца в исковата молба, като също така следва да се отбележи, че никоя от страните не се е противопоставила срещу нея нито при връчването на проекта за доклад, нито в първото по делото открито съдебно заседание, в което проектът е обявен за окончателен. Поради това няма основание за упражняване на служебните правомощия на въззивния съд по т. 2 от ТР 1/2013 по т.д. 1/2013г.

При така определената правна квалификация на иска, за уважаването му е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: настъпване на ПТП и увреждане на МПС в резултат от него, наличие на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на МПС към момента на ПТП, заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца на собственика на МПС за претърпените вреди, както и установяване на действие или бездействие на работници/служители на ответника, което е в причинна връзка с настъпването на ПТП.

По тези въпроси настоящият съдебен състав споделя напълно мотивите на районния съд и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

В допълнение към тях, както и в отговор на наведените във въззивната жалба доводи, съдът излага следните съображения.

Наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на МПС към момента на ПТП се установява от Застрахователна полица № 93001910073770 (л. 7 от делото на СРС) и представените с исковата молба Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства (л. 19-25 от делото на СРС). Констатира се също, че цитираната полица предвижда изрично покритие по релевирания в настоящото производство застрахователен риск, а именно „последици от злополука при ПТП“. Поради това съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че не били представени Общите условия на застрахователя, както и че твърдяното ПТП не представлявало „покрит риск“, а също и че застрахователната полица не съдържала необходимите реквизити.

Също така, от събраните пред първоинстанционния съд доказателства по категоричен начин се установява и настъпването на твърдяното ПТП.

Основно доказателство за това обстоятелство е представеният по делото Протокол за ПТП № 1740238/01.05.2020г., съставен от служител на МВР, който лично е посетил местопроизшествието. Последното се установява от изричното отбелязване върху самия документ, поради което и предвид разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ГПК, възраженията в противен смисъл, изложени в жалбата, са опровергани. В него са описани последиците от ПТП (т.е. обстановката, която длъжностното лице е заварило на място след настъпването на ПТП), от които може да се правят изводи за механизма на последното.

Действително, протоколът за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила за механизма на ПТП, но в случая този механизъм е доказан от показанията на свидетеля Владимиров и от отговорите на първата и 4 втората задача на назначената САТЕ, които сочат, че процесните вреди е възможно да се получат по описания начин. Във връзка с това не следва да се сподели и довода на жалбоподателя, че експертното заключение не доказвало несъмнена причинно - следствена връзка между посоченото препятствие (необезопасена дупка) на пътя и настъпилите увреждания по автомобила.

Наистина заключението, само по себе си, не е абсолютно доказателство за горното обстоятелство, доколкото то се основава на редица предпоставки, които също следва да бъдат доказани. От друга страна обаче, съдебната практика (Решение № 226 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 921/2010 г., IV г. о., ГК) приема, че пълно доказване е възможно и само въз основа на съвкупност от косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт. В процесния случай е налице такава доказателствена съвкупност, състояща се от протокола за ПТП, заключението по САТЕ и показанията на свидетеля Владимиров, поради което настъпилото ПТП, причинените щети на автомобила и причинно- следствената връзка между тях следва да се считат за доказани. С това съдът намира за доказани и факта и механизма на процесното ПТП.