Определение № 155 от 29.12.2025, Районен съд - Асеновград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 155 гр. Асеновград, 29.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Шейтанов като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Частно наказателно дело № 20255310200809 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

Съдът след като се запознати с приложените по делото материали установи следното:

Досъдебното производство е било образувано на 10.06.2024г., първоначално под формата на ДП № 519/2024 г. по описа на РУ Хасково. Същото се е водило, с оглед извършено през месец юни 2023г. в гр.Хасково, престъпление по чл.209, ал.1 от НК. Така образуваното ДП е било изпратено по компетентност на РП Пловдив, ТО Асеновград, като с постановление от 20.11.2024. на Прокурор от същата прокуратура, той приел за наблюдение ДП № 519/2024 г. по описа на РУ Хасково, както и всички извършени по него следствени действия. След приемането му за наблюдението, производството е било заведено, като ДП № 742/2024г. по описа на РУ Асеновград.

Наред с извършените допълнителни други процесуално-следствени действия, с постановление от 12.05.2025 г. по ДП № 742/2024г. е бил привлечен като обвиняем Х. И. В..

Със същото на лицето е било повдигнато е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК, а именно, затова, че на 19.01.2024г., в с.

Катуница, общ. Садово, обл. Пловдив, се е заканил на Р. В. М. от гр. Хасково, обл. Хасково, с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

След извършване на съответните процесуално следствени действия свързани с разпит на обвиняем, свидетели, събиране на писмени доказателства, разследващия орган е изпратил материалите по ДП №742/2024г. на наблюдаващия прокурор от РП Пловдив, ТО Асеновград, с мнение за предаване обвиняемия на съд.

С постановление от 30.09.2025г. на прокурор при РП Пловдив, ТО Асеновград, на основание чл.199, вр.243, ал.1,т.1 вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК наказателното производство по делото е било прекратено.

В изготвеното постановление, прокурора е приел следната фактическа обстановка:

1

Отношенията между обв. Х. В. и св. Р. М. възникнали през 2023 г., по повод публикувана в интернет обява от първия от тях, за продажба на трактор, за сумата от 45 000 лева.

Тракторът се намирал в с. Катуница, обл. Пловдив. Св. М. посетил селото и се запознал с обвиняемия. Двамата се уговорили за продажната цена и начина на плащане, след което св.

М. дал част от парите и тракторът бил закаран на платформа до с. Книжовник, където била базата на св. М.. Последният обаче не заплатил останалата част от сумата, поради което след време обвиняемият посетил базата и поискал от него или останалата част от сумата или трактора. Взел трактора и си тръгнал обратно към с. Катуница. Тогава св. М. поставил въпросът за парите, които той е дал, отишъл в селото и получил част от тази сума. По делото, според изложеното в постановлението, не ставало ясно какви точно суми са били предадени от двамата и какво точно е останало да се дължи, тъй като не са били съставяни документи в нито един момент. Според приетото от прокурора, това обстоятелство се явява ирелевантно в случая, тъй като обвинението касае друго престъпление. На 19.01.2024г., св.

М. и св. В. Р.- негов братовчед, отново посетили с. Катуница с намерение да получат парите, които първият от тях считал, че му се дължат. Обвиняемият обаче не бил там. Всъщност той бил в Сърбия по работа. Свидетелите М. и Р. посетили дома му и разговаряли с неговата съпруга, след което си тръгнали. Малко по-късно по пътя, св.М. получил обаждане по телефона от обв. В. и според него последният отправил към него нецензурни думи и изрази и закани за убийство. Обаждането от страна на обвиняемия било провокирано от това, че св.

М. е посетил дома му и си е позволил да се разправя с неговата съпруга. Телефонът бил включен на високоговорител и св. Р. възприел разговора. След това св. М. депозирал жалба в Районна прокуратура - Хасково, в която основните му претенции са за неизплатените от обвиняемия суми и било образувано настоящото наказателно производство. Такива са претенциите основно и в показанията на посочения свидетел.

Предвид възприетата и изложена фактическа обстановка, прокурора е счел, че обв. Х.

В. не следва да носи наказателна отговорност за извършено престъпление от общ характер поради следните съображения: В първата си част отношенията на същия и св. М. са такива от чисто гражданско-правен характер. Предвид липсата на каквато и да е документация, то не може да се установи, кой точно от двамата казва истината и кой, какви суми дължи на другия по повод неосъществената покупко-продажба на трактора. Безспорно е установено, че у никой от тях не е било налице изначално намерение да не изпълни поетите си задължения, което води до липса на елемент от субективна страна на престъплението по чл.

209, ал. 1 от НК, за което е било образувано ДП № 519/2024 г. по описа на РУ- Хасково.

Досежно заканата с убийство, каквото обвинение е повдигнато на обв. В., е отразено, че за наличието за такава твърдят единствено свидетелите М. и Р., като вторият е близък на първия. За достоверно е прието заявеното от обвиняемия, според който подобна закана не е имало. Според прокурора, горното прави обвинението недоказано по категоричен начин.

Св. М. е бил със съзнанието, че има да получава пари, тоест имал мотив да злепостави обвиняемия.Според изложеното в постановлението, приетото относно недоказаността, не е 2 толкова съществено, но е от значение друго едно обстоятелство. Според прокурора, дори и да има подобна закана, то деянието пак е несъставомерно по чл. 144, ал. 3, т.1, вр.ал. 1 от НК, тъй като според него тази закана не би могла да възбуди основателен страх, както изисква посочената разпоредба. Очевидно св. М. не е изпитвал особени притеснения, тъй като е посетил дома на обв. В., а последният не е имало как обективно да изпълни заканата си /ако такава въобще е била изричана/, тъй като се намирал далеч. Впоследствие конфликтът е отшумял и до други инциденти между тях не се е стигало. Реакцията на обвиняемият е била импулсивна, след телефонно обаждане от неговата съпруга, че св. М. е посетил дома им и е предизвикал скандал. Във връзка с приетата и обсъдена фактическа обстановка, прокурора прави извод, че наказателното производство следва да бъде прекратено.

Против посоченото Постановление на РП Пловдив, ТО Асеновград, е постъпила жалба от Р. В. М. от гр. Хасково. Същата е била заведена с вх.№ТОА13577/24 от 01.12.2025г. на РП Пловдив, ТО Асеновград. От обжалваното постановление се установява, че то е с дата от 39.09.2025г., като от разписката за връчване на пострадалия се установява, че същото е било връчено на заинтересованата страна на 24.11.2025г. Всичко това води до извода, че жалбата от 01.12.2025г.е подадена в срок. Предвид събраните по делото доказателства, то следва извода, че жалбоподателят Р. В. М. има качество на пострадал по смисъла на чл.74 и 75 от НПК и като такъв има право и правен интерес да обжалва прокурорския акт. С жалбата се изразява несъгласие със становището на представителя на прокуратурата относно липсата на извършено престъпление и прекратяването на наказателното производство, като се иска отмяна на прокурорския акт и връщането на делото със задължителни указания по прилагането на закона.

Съдът, като обсъди доводите, изложени в жалбата и провери законосъобразността и обосноваността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна.

Внимателната преценка на събраните по делото доказателства и изложеното в постановлението за прекратяване на наказателното производство, дава основание да се заключи, че разследването по делото не е водено с необходимата пълнота и задълбоченост, като макар прокурора да е изложил съответните мотиви, то направените във връзка с тях правни изводи се явяват необосновани, което прави неговия акт незаконосъобразен и като такъв следва да се отмени.

В действителност в депозираната от пострадалия жалба се навеждат доводи най-вече с оглед наличието на данни относно извършеното от страна на обв. В. престъпление по чл.

144, ал. 3, т.1, вр.ал. 1 от НК, но доколкото обстоятелствата във връзка с това деяние са свързани с възникналите отношения между обвиняемия и св. Р. М., няма как съдът да пропусне и да не обсъди изложените от прокурора мотиви относно съставомерността на престъплението по чл.209, ал.1 от НК. В тази насока съдът споделя изложеното от 3 прокурора, че през 2023г. между обв. В. и св. М., са възникнали някакви отношения, като те са повод на обявата на трактор „Ню Холанд“ модел „Джи 240“. Във връзка с обявената в обявата на сайта ауто.бг цена от 45 000лв., безспорно по делото се установява, че намеренията на св. М. са били да закупи трактора от продавача, в случая обв. В.. От показанията на св. М. се установява и това, че при договарянето на сделката в с.Катуница, той е дал на обв. В. сумата от 10 000лв., като капаро, а на другия ден, отново в с. Катуница, допълнително му е дал и сумата от 8000лв. От показанията на същия свидетел става ясно, че при предаване и на двете суми е присъствал и бащата на обв. В., като след получената от него информация касаеща акумулаторите на трактора, св.М. е платил допълнително и сумата от 480лв. за тяхната подмяна. Едва впоследствие превозното средство е било натоварено на платформа и закарано в базата на св. М. в с.Книжовник. Макар и съвсем схематично, в тази насока са и изложените от прокурора факти касаещи предаването владението на вещта в базата на обв. В.. Доколкото по делото, въобще не са събрани доказателства относно това кой е бил собственик на въпросния трактор „Ню Холанд“, към момента на неговото обявяване за продажба и предаване във владение на св. М., то на този етап по делото, няма как да се установи, какви са били действителните намерения на подс.

В. при сключване на сделката и получаване на сумата от св.М.. Последното обстоятелство се явява от съществено значение за преценката относно наличието или не на елементите от състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК. В действителност по делото има приложена справка /лист 41 от ДП/ от който се установява, че към 29.04.2024г. обв. В. не е притежавал в собственост трактор „Ню Холанд“ модел „Джи 240“. В тази насока съдът намира, че обжалваното постановление се явява необосновано, като за изясняване на тези обстоятелства следва да се извърши допълнителен подробен разпит на св. М., като се изясни това, като какъв се е представил обв.В. по отношение на продаваното МПС, кой е бил заявен като негов собственик, каква е била регистрацията на същото, какви документи са били предадени, къде е било застраховано същото и каква е била тяхната уговорка във връзка с бъдещото окончателно прехвърляне на собствеността. За изясняване на обстоятелствата по делото, следва да се приложат и съответните писмени доказателства касаещи обявения за продажба трактор в сайта на ауто.бг. Едва при изясняване на горното, може да се извърши цялостна преценка, относно наличието или на елементи от състава на чл.209, ал.1 от НК. По отношение на последното, няма как да бъдат игнорирани показанията на св. М., от които се установява, че трактора е бил върнат доброволно от негова страна на обв. В., но това е станало едва след поетото от същия обещание, че ще възстанови изцяло платените при продажбата пари в размер на 18 000лв., които дори били налични в базата в с.Катуница От показанията на св.М., се установява и това, че пак поради обещанията на обв. В., той е отишъл до базата в с.Катуница, само, че вместо да получи цялата обещана сума и то лично от обвиняемия, чрез трето лице му е била „подхвърлена“ сумата от 10 000лв., като за останалата част обв. В. заявил, че не е налична. Именно и този остатък от 8000лв., явяващ се разлика от обещаната сума от 18 000лв.. до предадената в размер на 4

10000лв. се явява и причина и мотив за св.М. да продължи да търси обв. В.. Тези обстоятелства се явяват също от съществено значение относно причината на 19.01.2024г. св.