Решение № 459 от 08.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 459 гр. София, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20211100512371 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 22.02.2021 г. по гр.д. № 43920/18 г., СРС, III ГО, 87 с-в е отхвърлил предявените от „С.Т.Ц.“ ЕООД , ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ******* срещу „И.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ******* осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1, вр. с чл. 258, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата в размер на 917,66 лв., представляваща стойността на извършените ремонтни дейности и вложените резервни части на МПС с ДК № *******, модел „МАН ТГК“, за която сума е издадена фактура № 2502/12.01.2018 г., както и сумата в размер на 1 037.28 лв., представляваща стойността на извършените ремонтни дейности и вложените резервни части на МПС с ДК № *******, модел „Мерцедес 1843 ЛС Аксор“, за което е издадена фактура № 2515/16.01.2018 г., като неоснователни. Отхвърлил е предявените от „С.Т.Ц.“ ЕООД , ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София. бул. ******* срещу „Е.К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. ******* осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата в размер на 917.66 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, както и сумата в размер на 1 037.28 лв., представляваща 1 обезщетение за неоснователно обогатяване, като неоснователни. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „С.Т.Ц.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. *******, да заплати на „Е.К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*******, сумата от 400 лв.-разноски в настоящото производство. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „С.Т.Ц.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. *******, да заплати на „И.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. *******, сумата от 400 лв. - разноски в настоящото производство.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „С.Т.Ц.“ ЕООД , ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. *******, представлявано от управителя Л.В.Д., чрез пълномощника по делото адвокат К.Г. Б., от САК, със съдебен адрес: гр.София, район „Триадица“, ул.“******* с мотиви, изложени в нея. Твърди, че съдът неправилно е приел, че между страните не е възникнало облигационно отношение, като не е обсъдил всички приложени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Не е взел предвид представените от ищеца фактури и поръчки към тях, от които се констатира, че са налице трайни търговски отношения между страните до м.12.2017 г., които са заплатени и в които е посочено, че лицето К.К. е за констакт, част от които не са подписани или са подписани от шофьорите на камиони и др. От представените с исковата молба писмени доказателства и със становището от 17.04.2019 г. се констатира, че при предаване на МПС винаги се е извършвала диагностика, герерирано е от информационната система на серзиза поръчка, в която са посочени данните на пътното превозно средство, отказани ремонтни работи от него, дата и час на приемане, срок за отремонтиране и др. Поръчката винаги се е предавала на шофьора на камиона, като в последствие препис от нея е прилаган към всяка фактура, в които е посочено лицето за контакт К.К.. Фактурите са получавани от клиентите, осчетоводявани са и са заплащани. При тези данни се прави извод, че е налице облигационно отношение. Твърди се, че от представените писмени доказателства /фактури, поръчки към тях и др./ и доказателствени средства/ ССЕ и свидетелски показания/ се установява, че е сключен договор за изработка с „И.“ ООД , както и че е оборено единственото възражение на този ответник, че процесните МПС към този момент не са стопанисвани от него от 01.06.2018 г., а от свързаното с него лице „Е.К.“ ЕООД, като този довод е повторен няколкократно. Моли съда да постанови 2 решение, с което да отмени процесното и да бъдат осъдени ответниците да заплатят процесните суми. Не претендира разноски за настоящата инстанция.

Въззиваемите дружества ответникът „И.“ ООД , ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. *******, представлявано от управителя Л.И. и евентуалният ответник „Е.К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*******, представлявано от управителя Л.И., чрез пълномощника

„АД С. и П.“, ЕИК *******, представлявано от управителя адвокат Т.И. С. от САК, със съдебен адрес: гр.София, бул.“******* оспорват въззивната жалба. Претендират разноски за настоящата инстанция.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл.266, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.258, ал.1, вр. с чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и евентуални искове с правно основание чл.59 ЗЗД.

Ищецът „С.Т.Ц.“ ЕООД твърди, че е сключил договори за ремонтни дейности, като през м. януари 2018 г. е извършил ремонтни дейности и е вложил резервни части на МПС с ДК № *******, модел „МАН ТГК“, за което е издадена фактура № 2502/12.01.2018г. на обща стойност 917.66 лв. През същия период е извършил ремонтни дейности и е вложил резервни части на МПС с ДК № *******, модел „Мерцедес 1843 ЛС Аксор“, за което е издадена фактура № 2515/16.01.2018 г. на обща стойност 1 037.28 лв. Сочи се, че 3 автомобилите са изпратени в сервиза от представител на ответното дружеството-К.К., като представителите са получили отремонтираните камиони и не са предявили каквито и да е възражения след прегледа на извършените дейности. Двете превозни средства се стопанисват от ответното дружество „И.“ ООД. Твърди се още, че съгласно установената трайна търговска практика между двете дружества, МПС-тата са изпратени в сервиза на ищеца от представител на ответното дружество-К.К., като поръчките за започване на ремонтните дейности са оформени въз основа на негови изявления. Счетоводството на ищцовото дружество е изпратило до счетоводството на ответното дружество „И.“ ООД процесиите фактури за отразяването им в съответните регистри и заплащането им. Ищецът е получил уведомление с изх. № 26/13.03.2018 г, в което е обективирано изявление, че ответникът няма да осчетоводи и заплати процесиите фактури, тъй като описаните ремонтни дейност и консумативи не са извършени върху камиони, стопанисвани от дружеството. Ищецът е изпратил нотариална покана, връчена при отказ, съгласно чл. 44, ал. 1 ГПК, в която е обективирано изявление за заплащане на дължимите суми по фактурите в 7-дневен срок от получаването им по посочена в тях банкова сметка, но плащане от страна на ответното дружество не е получено.

Ето защо, моли съда да осъди ответното дружество „И.“ ООД да му заплати сумата в размер от 917,66 лв., представляваща стойността на извършените ремонтни дейности и вложените резервни части на МПС с ДК № *******, модел „МАН ТГК“, за която сума е издадена фактура № 2502/12.01.2018 г„ както и сумата в размер на 1 037.28 лв., представляваща стойността на извършените ремонтни дейности и вложените резервни части на МПС с ДК № *******, модел „Мерцедес 1843 ЛС Аксор“, за което е издадена фактура № 2515/16.01.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 03.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумите.

В условията на евентуалност, ищцовото дружество е предявило и осъдителни искове срещу „Е.К.“ ЕООД, като се твърди, че ответникът по евентуалните искове се е обогатил неоснователно. Ето защо, моли съда, в случай че намери предявените искове срещу „И.“ ООД за неоснователни, да осъди ответното дружество „Е.К.“ ЕООД да му заплати сумата в размер от 4

917.66 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, както и сумата в размер на 1 037.28 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, заедно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 03.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумите.

Ответникът „И.“ ООД, в срока за отговор по чл. 131 ГПК, е депозирал писмен отговор, в който е оспорил предявените искове с молба да да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Ответникът „Е.К.“ ЕООД, в срока за отговор по чл. 131 ГПК, е е депозирал писмен отговор, в който е оспорил предявените искове с молба да да бъдат отхвърлени като неоснователни.

От правна стана:

Относно исковете с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.258, ал.1, вр. с чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД, СГС намира следното:

Нормата на чл.258 сочи, че с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение, а съгласно чл.266, ал.1, поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането на работата. Този договор е консенсуален, двустранен и възмезден договор. В правната доктрина и съдебната практика няма спор, че договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи-работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета работа.

Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за доказване на договора за изработка. Поради това не съществува пречка условията на договора да бъдат предложени от изпълнителя чрез отправяне на устно предложение до възложителя, и договорът да бъде сключен чрез приемане на отправеното предложение с конклудентни действия от поръчващия, като например изпращане на покана за започване на изпълнението, определяне на срок за завършване на работите, предоставяне на материали или на техническа документация, необходима за извършване на работите, 5 предварително заплащане на част или на цялото възнаграждение, посочено в офертата на изпълнителя. Законът задължава поръчващия да приеме изработеното - чл. 264, ал.1 ЗЗД. Приемането като правно действие представлява съвкупност от фактическо получаване на изработеното и признанието, че то съответства на поръчаното.

Настоящата инстанция също приема, че от депозираните по делото писмени доказателства се установява, че към месец януари 2018г. процесиите МПС - МПС с ДК № *******, модел „МАН ТГК“ и МПС с ДК № *******, модел „Мерцедес 1843 JIC Аксор“ са били собственост на ответното дружество „И.“ ООД. Установява се от представените справки от СДВР, отдел „Пътна полиция“, че „И.“ ООД е регистрирано като собственик на МПС с ДК № ****** на 08.12.2017 г. По отношение на МПС с ДК № ******* „И.“ ООД е регистриран като собственик на 17.08.2017 г., като на 06.08.2018 г./ след процесния период/ е регистрирана промяна на собствеността и като собственик е посочен „Т.И.“ ЕООД. Тези факти се установяват и от другите представени по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Изводът е, че към датата на издаване на процесиите фактури, МПС-тата са били собственост на ответното дружество „И.“ ООД.