Решение № 5157 от 21.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5157 гр. Пловдив, 21.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330104806 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на М. А. А., ЕГН **********, „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 11, чл. 19 ЗПК, за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ****от 06.02.2024 г., с която е начислена неустойка в размер на 177.40 лева.

Предявен е и насрещен осъдителен иск от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, против М. А. А., ЕГН **********, с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 06.02.2024 г. между страните бил сключен договора за потребителски кредит № ***, по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 600 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40.05 % и годишен процент на разходите – 56.65 %.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора, същият следвало да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения – банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определени условия.

В случай на непредоставяне на обезпечение, кредитополучателят – ищец дължал неустойка в размер на 177.40 лева, която следвало да се заплати разсрочено, заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечната вноска за неустойка. Сочи, че заемният ресурс е изцяло усвоен от ищеца, но същият не дължал плащане на неустойка. Сочи, че чрез предвиждането на неустойка за неосигуряване на обезпечение, респективно такси, които се събират за осигуряване на фирми – гаранти, се осигурявала допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорната възнаградителна лихва, като същевременно се преодолявало законовото изискване за таван на лихвените нива и други разходи по предоставената в заем сума.

Твърди се, че неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване на 1 поръчители или представяне на банкова гаранция, в размер на 177.40 лева, била загубила присъщата за неустойка обезщетителна функция, доколкото била близо 50 % от заетата сума в размер на 600 лева, без да зависи от вредите от неизпълнение на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирало с последиците от неизпълнението. Кумулирането й към погасителната вноска водило до скрито оскъпяване на кредита и създавало единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Твърди се, че недобросъвестно и в ущърб на потребителя – ищец, ответното дружество е поставило изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба, което било в нарушение на ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Както разходите на търговеца, така и печалбата му би следвало да бъде включена в посочения в договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности не отговаряли на действителните параметри по договора. От една страна неустойката била включена като падежно вземане – обезщетение на кредитора, а от друга – същата била предвидена в размер, който не съответствал на вредите от неизпълнението, тъй като била съизмерима с предоставената сума по кредита. По този начин се заобикаляло ограничението в чл. 19, ал. 4 ЗПК при определяне на ГПР, като неустойката представлявала близо 50 % от заетата сума.

С оглед изложеното се моли за прогласяване на клаузата за дължимост на неустойка в размер на 177.40 лева, обективирана в чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ****от 06.02.2024 г., сключен между страните, за недействителна, поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор.

В срока за отговор на исковата молба е предявен от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, против М. А. А., насрещен осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1и ал. 2 ЗЗД, с който се иска да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 500 лева - предявен като частичен от 600 лева – за главница по Договор за паричен заем № **** от 06.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната исковата молба в съда – 09.05.2024 г., до окончателното й погасяване.

В насрещната искова молба се твърди, че на ответника е предоставил заем в размер от 600 лева, която е усвоена и е следвало да бъде върната на 11 седмични вноски, с ГЛП 44.50 %, с краен падеж: 23.04.2024 г. Твърди, че до подаване на насрещната искова молба, ответникът е погасил само сумата от 100 лева по договора за паричен заем, въпреки настъпилия краен падеж.

Предвид изложеното, претендира ответникът да заплати сумата от 500 лева представлява част от неизплатено задължение за главница в общ размер от 600 лева по Договор за паричен заем № **** от 06.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната исковата молба в съда – 09.05.2024 г., до окончателното й погасяване.

Моли за уважаване на предявения насрещен иск и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените насрещни искове като неоснователни и недоказани в претендираните размери.

Счита, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави и сключване в разрез с изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10, вр. с чл. 22 ЗПК, поради което съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят дължал връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не и лихва и други разходи по заема.

2

Сочи, че била налице значителна нееквивалентност на насрещните престации, при което се нарушавал принципът на добросъвестност в облигационните отношения, което водело до нищожност на правоотношението. Към договорената между страните лихва в размер на 40.05 % следвало да се прибави скритата лихва под формата на неустойка, при което същата надхвърляла с над 10 пъти законната, което нарушавало добрите нрави, доколкото се надвишава драстично трикратния размер на законната лихва, като обективен критерий при формиране размера на възнаградителната лихва, съобразно съдебната практика.

Поддържа, че е налице заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като с уговорката за неустойка се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Същата представлявала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.

Действителният размер на ГПР бил различен от посочения в договора, като потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема. В договора не бил установен механизмът, по който е изчислен ГПР и по-конкретно какви други разходи, освен за възнаградителна лихва, са включени в него. Нищожността на клаузите, регламентиращи част от реквизитите на договора за потребителски кредит – лихвен процент и ГПР, представляващи част от същественото съдържание на договора, водело до нищожност на цялото заемно правоотношение.

Поради невключване на неустойката в посочения размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора, като реалният лихвен процент не отговарял на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката. Посочването на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП.

Поддържа, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, поради което съгласно чл. 23 ЗПК, се дължала само чистата стойност на кредита, без лихви или други разходи.

Моли за отхвърляне на насрещния иск и присъждане на разноски. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е подписан Договор за потребителски кредит № **** от 06.02.2024 г., при фиксиран лихвен процент по заема 44.50 % и ГПР – 56.64 %, по който предоставената сума от 600 лева е усвоена от ищеца, както и, че в договора е уговорена клауза, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 177.40 лева, дължима при непредоставяне на обезпечение от страна на ищеца.

/виж Определение по чл. 140 ГПК № **** /18.08.2024 г./; както и обстоятелството, че М. А.

А. е заплатила на „Сити Кеш“ ООД сумата от 100 лева по процесния договор за кредит от 06.02.2024 г. /виж протоколно определение от проведено о.с.з. на 22.11.2024 г./ Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства – договора за паричен заем.

От приетия като писмено доказателство по делото, Договор за потребителски кредит № *** от 06.02.2024 г. /л.*** /, се установява, че между страните е подписан Договора за потребителски кредит.

Следователно, съдът приема, че между М. А. А. и „Сити Кеш“ ООД е бил подписан 3

Договор за потребителски кредит № **** от 06.02.2024 г., за сумата от 600 лева, с уговорена договорна лихва, като фиксираният годишен лихвен процент по заема е 44.50 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 56.64 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 11 седмични вноски, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 636.60 лева.

Според чл. 5 от договора за потребителски кредит, страните се споразумяват, договорът за заем да бъде обезпечен с поне едно от посочените по-долу обезпечения: банкова гаранция или поръчител, в тридневен срок от сключването на договора за кредит.

Съгласно чл. 11 от процесния договор, с подписването на договора, Кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че Кредитополучателят не предостави договореното в чл. 5 от договора, в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговоря на условията, посочени в договора за кредит, Кредитополучателят дължи на Кредитора неустойка в размер на 177.40 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение ** към договора за кредит.

Предвид така установените факти, съдът приема следното:

Относно предявения главен иск за недействителност на клаузата на чл. 11, ал. 1 от процесния договор, предвиждаща заплащане на неустойка:

Съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоила заетата сума. Ответникът „Сити Кеш“ ООД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.

7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.