Решение № 25 от 27.03.2023, Районен съд - Кнежа

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Кнежа, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Тодоров при участието на секретаря Красина М. Давидова като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Административно наказателно дело № 20231430200031 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното :

П. А. А.,с ЕГН:**********,с адрес за призоваване гр.Сл.,ул.“П. Х.“№**,ет.* чрез адв.Вл.Н. от

САК,с адрес гр.Сл.,ул.“П. Х.“№**,ет.* е предявил въззивна жалба против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №22-0285-000771, изд. от РУ Кн. при ОДМВР Пл., на 07.12.2022г.

Въззивникът твърди,че с процесното НП му е наложено следното наказание: глоба в размер н а 200лв.,лишаване от право да управлявам МПС за срок от 6 месеца и отнемане на 10 контролни точки, за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП , извършено с автомобил „Пежо 407” с регистрационен номер ********. Той сочи,че не е съгласен с така издаденото НП, поради което го обжалва в законово-установения срок.

Въззивникът счита,че процесното НП е издадено неправилно и е незаконосъобразно,като също така счита,че наложеното му наказание неотговаря на тежестта на извършеното и се явява прекалено тежко, поради което го обжалва в законово-установения срок и при подробно изложени съображения.

Според въззивника цитираното нарушение е по чл.140,ал.1 от ЗДвП ,разпоредбата на който сочи,че по пътищата,отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.Той сочи,че по пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства,за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата. Въззивникът счита,че посочената разпоредба на чл.140,ал.1 въвежда задължение МПС да е оборудвано с регистрационен номер,поставен на определеното за това място,но от посочената в процесното НП фактическа обстановка се свежда до управление на МПС, което изобщо не е регистрирано, следователно няма как бъде свързано с наказание за управление на МПС, на което регистрационните табели не са поставени на определените за това места.

Въззивникът твърди,че наказващият орган неправилно е приложил материалния закон, като в НП е посочил разпоредба, която не третира релевантния случай. Той изтъква ,че при 1 постановяване на наказанието АНО се е позовал на чл.175,ал.З,пр.1 от ЗДвП като счита,че АНО е приел за установено нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП ,разпоредбата на който въвежда задължение МПС да е с регистрационен номер, поставен на определеното за това място,то наложеното наказание отново не третира релевантно случая,тъй като чл.175,ал.3,пр.1 ангажира отговорност за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред,което води до противоречие между установеното деяние, нарушението и постановеното наказание.

Според него не може да му бъде вменено във вина противоправно деяние (бездействие), което по начало не е негово задължение, тъй като не е собственик на управляваното МПС като изтъква,че соченото в АУАН и НП МПС не е негова собственост и при предоставяне от собственика не е бил уведомен за това,че МПС-то не е регистрирано. Въззивникът твърди,че не става ясно нито от процесното НП, нито АУАН за това да е уведомен и собственика.

Според въззивника в обстоятелствената част на АУАН и на НП възниква противоречие в какво се изразява нарушението, дали действие управление на МПС,което не е регистрирано или бездействие неявяване в службата по регистрация като сочи,че двете деяния са различни и по характер и по състав и изтъква,че като сочен за нарушител има правото да разбере какво нарушение му се вменява във вина. Въззивникът твърди,че процесното НП му било връчено и НП №22-0938-003661,което е издадено на основание АУАН GA 790155 и отново на основание Постановление №6380/15.11.2022г. по описа на РП-Пл. като счита,че по този начин са издадени две НП за едно и също твърдяно нарушение,като процесното е издадено от РУ Кн. при ОДМВР Пл.,а НП №22-0938-003661 е издадено от ОДМВР Пл.. Предвид изложеното въззивникът намира за недопустимо да му бъдат налагани две наказания за едно и също твърдяно нарушение.

Въззивникът счита за недопустимо противоречието,касаещо местната подсъдност и на двете НП,тъй като процесното НП следва да се обжалва пред PC Кн., а НП №22-0938-003661 пред PC Пл.. Той твърди,че е безспорно в теорията и практиката,че АУАН е акта в административно-наказателното производство,аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство,който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса.

Въззивникът сочи,че АУАН очертава нарушението,с неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна, срещу което нарушителят трябва да се брани като изтъква,че в този смисъл посочването на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение в АУАН,съответно в НП,се явява същностен елемент от правото на защита на нарушителя. Според него непосочването на съставомерните признаци поставя нарушителя в положение да се брани срещу едно предполагаемо нарушение, с чиито фактически рамки той не е запознат. Въззивникът счита,че гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да бъде запознат с фактическите рамки на нарушението още в началото на административно-наказателното производство, т.е към момента на съставяне на АУАН.

Разкриването на тези фактически рамки на по-късен етап- на етапа на събиране на доказателства в хода на започнало съдебно следствие не санира пропуска съставомерните обстоятелства да бъдат предявени на нарушителя с АУАН.

Според въззивника необходимостта от посочване на съставомерните признаци в АУАН е още по-голяма при АУАН-и, издадени по ЗДвП, доколкото съгласно чл.189,ал,2 от ЗДвП констатациите в тях имат презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното, т.е при разместена доказателствена тежест нарушителят би бил поставен в положение да оборва фактически положения, с които дори не е наясно какви са.

Сочи се от въззивника,че действително в чл.53,ал.2 от ЗАНН е посочено, че НП се издава и когато при съставяне на АУАН са допуснати процесуални нарушения стига да са установени по несъмнен начин извършването на деянието,извършителят и неговата вина като изтъква,че от граматическото и телеологическото тълкуване на разпоредбата може да се направи извод, че установено по несъмнен начин трябва да бъде извършването именно на 2 деянието,което е описано в АУАН,характеризиращо се като система от телодвижения, извършени под контрола на съзнанието и отличаващи се от всички останали телодвижения по своето естество и характер, време и място на извършване. Според него от гореизложеното следва, че няма как да бъде установено по несъмнен начин извършването на деянието предмет на АУАН,освен ако същото не е описано в същия АУАН с достатъчно белези,отличаващи го от всички останали деяния,а именно - време на извършване,място на извършване,съставомерни признаци на състава на нарушението. Въззивникът счита,че при непосочване в АУАН на времето и мястото на извършване на деянието и неговите съставомерни белези, разпоредбата на 53,ал.2 ЗАНН не може да намери приложение, доколкото не съществува възможност да се провери идентичността на деянието,за което се вменява,че е нарушение и това за което в действителност са събрани доказателства и е наказан дееца. Той описва,че това тълкуване държи сметка и за баланса между обществения интерес и правото на защита на нарушителя,който не позволява наказването на лице,за деяние,което не му е известно и срещу което поради тази причина не може да се защитава.

Въззивмникът счита,че приложението на чл.53,ал.2 от ЗАНН следва да се сведе до липса в АУАН на реквизити,които не са свързани с очертаване на съставомерните признаци от обективна и субективна страна на деянието, вменено като нарушение. Той изтъква,че в този изричен смисъл е и трайната практика на Административен съд Пл.,според която разширително тълкуване според което по реда на чл.53,ал.2 могат да се отстраняват и пороци свързани с индивидуализация на съставомерните признаци на деянието е недопустимо, доколкото на практика би се обезсмислило изготвянето на АУАН и цялата законово уредена процедура по неговото издаване- така Решение №468 от 01.03.2016г.по н.д.№3356/2015г. на Административен съд -Пл., Решение № 1151 от 08.06.2015 г. по н. д.

№ 904/2015 г. на Административен съд -Пл., Решение № 2294 от 24.10.2013г. по н.д.

№1863/2013г. на XX състав на Административен съд - Пл..

Въззивникът счита,че наложеното му наказание не отговаря на тежестта на извършеното нарушение, тъй като се явява несъразмерно. Той изтъква,че за едно деяние са наложени три отделни санкции, а именно глоба в размер на 200лв.,лишаване от право да управлявам МПС за срок от 6 месеца и отнемане на 10 контролни точки.

Въззивникът сочи,че съгласно чл.12 от ЗАНН целта на административното наказание е преди всичко да се предупреди и превъзпита нарушителят като сочи,че в конкретния случай е следвало да се избере по-адекватната мярка от налагането на гореописаните санкции,а именно - отправянето на предупреждение,че при повторно нарушение ще последва санкция, каквато възможност е регламентирана в чл.28,б.а от ЗАНН. Според него в същото време чл.13 от ЗАНН се изброяват предвидените административни наказания,като същата разпоредба не предвижда отнемане на контролни точни.

Според въззивника разпоредбата на чл.13 не предвижда и да се допълват наказанията с наредба на МВР,каквато наредба се явява правно основание за отнемане на 10 контролни точки и счита,че цитираната в НП Наредба 1з- 2539 противоречи на материалния закон и води до незаконосъобразност.

Въззивникът изтъква,че още повече основанието за отнемане на контролни точки е наредба на МВР,като не се сочи наредбата от коя дата е, обнародвана ли е в Държавен вестник и има ли задължителен характер. Той описва ,че съгласно Закона за нормативните актове, за да има сила един нормативен акт,какъвто се явява и наредбата като подзаконов нормативен акт,той следва да е обнародван в държавен вестник.

Въз основа на изложеното въззивникът иска от съда да постанови решение,с което да отмени изцяло НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ, № 22-0285- 000771, изд. от РУ Кн. при ОДМВР Пл. на 07.12.2022г. като неправилно и незаконосъобразно.

Освен това иска от съда да осъди въззиваемата страна да му заплати направените разноски в размер на 500лв./петстотин/,представляващи възнаграждение за адвокат. Направено е доказателствено искане до съда да задължи административния орган да представи цялата АНП/административно-наказателна преписка/.

3

По делото се проведе едно о.с.з. на 28.02.2023г.,за което страните и свидетелите са били редовно призовани.

Въззивнникът не се яви и не изпрати представител,но съдът приема ,че се поддържа изцяло жалбата си.

Въззиваемият не се яви и не изпрати представител по делото.

По делото бяха разпитани свидетелите на въззиваемата страна: актосъставителя Е. М. М. и свидетеля М. Х. Т..

Видно от показанията на св.Е. М. М.,обективирани в протокол от о.с.з. от 28.02.2023г.- 2, този свидетел каза пред съда ,че е актосъставител по административното производство.Свидетелят М. разказа ,че предявения му от съда АУАН е бил съставен от него на въззивника в присъствието на колагата му св.Т. като причината за това е била ,че въззивника на посочената дата е управлявал в посока от към гр.Ч. бр. до гр.Кн. МПС със служебно прекратена регистрация,поради несключена застраховка „Гражданска отговорност“.Той посочи ,че са извършили проверка чрез ОДЧ Ч. бр. и на водача са съставили АУАН на място в близост до болницата в гр.Кн. чрез служебния таблет.

Видно от показанията на св.М. Х. Т. , обективирани в протокол от о.с.з. от 28.02.2023г.- 2 и 3, този свидетел каза ,че е подписал предявения му от съда АУАН по делото като свидетел.Свидетелят Т. заяви ,че си спомня случая ,тъй като били на обход по утвърден график с св.Е. М. и понеже колата управлявана от въззивника им се сторило ,че се движи посилно я спрели за проверка.При извършената проверка на управлявания от въззивника автомобил било установено ,че същия е с прекратена регистрация.Това било установено при направена служебна проверка с таблета им и чрез ОДЧ Ч. бр. като св.М. съставил АУАН на въззивника за установеното нарушение,а св.Т. се подписал като свидетел там и не си спомня дали въззивника е правил възражение по акта.