Акт от 23.01.2023, Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 10

Гр.Сливен, 23.01.2023 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и трета година в състав :

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :

СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

При участието на секретаря Николинка Йорданова и при участието на прокурора …….., като разгледа докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска адм.д. № 432 по описа за 2022 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по жалба от „К. Ауто“ ООД, ЕИК 200268908, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ж.к. „С. З.“ бл. …, вх. …, ап. …, пр. от Г.К.Г., чрез адв. Х.Ч. ***, със съдебен адрес ***, срещу

Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-184-0088524/01.11.2022 г., издадена от Началник отдел

„Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. С оспорената заповед е разпоредено запечатване на търговски обект – а., находящ се гр. Сливен, ж.к. „С. З.“ № …, ст. от „К. Ауто“ ООД, с ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от с.з. Оспорването намира правното си основание в разпоредбата на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата се излагат съображения, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради : неспазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки при издаването й; липсват доказателства досежно компетентността на органа, издал акта; не е спазена предвидената в закона форма, като акта не е мотивиран; не са били налице предпоставките за налагане на ПАМ. Твърди, че административният орган не е изложил подробна и обоснована мотивировка относно продължителността на срока от 14 дни, за който се налага ПАМ. Изложените мотиви са бланкетни, формални изявления, които не носят белезите на конкретни аргументи, съдържащи ясни и конкретни фактически и правни основания за целите на ПАМ. Моли съда да отмени оспорения административен акт, алтернативно да измени същия като намали срока от 14 на три дни.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.

Представлява се от адв. Х.Ч., която поддържа жалбата. Твърди, че в оспорената заповед има съвсем общи бланкетни мотиви, в частта относно продължителността на срока. Посочва, че точно мотивите, които са посочени, а именно декларираните финансови резултати показват, че дори в години на пандемия, като изключим 2020 г., следващата тежка икономическа година дружеството е регистрирало и е декларирало два пъти повече печалба, което по-скоро опровергава изводите на органа за системност в неизползването на касовия апарат, респективно неотчитането на приходи от дружеството. Заявява, че когато се налага ПАМ следва да се спазва принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, което означава че трябва да бъдат отчетени както обществения интерес, така и интереса на наказаното лице. Предвид тежката икономическа обстановка в страната, счита, че именно този баланс е следвало да бъде отчетен от органа и от една страна да се балансира обществения интерес на държавата, от друга страна да не се допусне свиване на стопанската инициатива на търговските субекти, и този принцип на съразмерност е можел да бъде постигнат с налагане на ПАМ за по-кратък срок. Моли за отмяна на заповедта. Претендира разноски.

В с.з. административният орган Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно и своевременно призован, не се явява. Депозирано е писмено становище от процесуален представител ст. юрисконсулт Д. Ж., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Заявява материална и процесуална законосъобразност на оспорената заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 29.10.2022 г. длъжностни лица при ЦУ на НАП – инспектори по приходите извършили проверка за спазване на данъчно – осигурителното законодателство на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - а., находящ се гр. Сливен, ж.к. „С. З.“ № …, ст. от

„К. Ауто“ ООД, с ЕИК 200268908. В 14:20 ч. била извършена контролна покупка на едно м. м. /1л./, на стойност 28.00 лв., заплатена в брой от единия п. – М. О. М., като плащането било прието от Д. Г.К. – а. в обекта. За плащането не била издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, модел „DATECS DP 150", № на фискално устройство DT825213, № на фискална памет 02825213, или друг документ, отговарящ на изискванията по Наредба Н-18/2006г. След легитимация на органите по приходи, от фискалното устройство бил отпечатан дневен финансов отчет с № 0010818/29.10.2022 г., от който се установило, че горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Констатирана е положителна разлика в касовата наличност в размер на 28,10 лева. Цитираните установявания на органите по приходите били обективирани в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0088524 г., с час на приключване на проверката 15:20 ч.

На 01.11.2022 г. Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП издал Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-184-0088524, с която разпоредил запечатване на търговски обект – а., находящ се гр. Сливен, ж.к. „С. З.“ № …, ст. от „К. Ауто“ ООД, с ЕИК 200268908 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал.

1 от с.з.

Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., издадена от Изпълнителния директор на НАП, с която на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са определени правомощия за издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС, включително да отнемат в полза на държавата ползваното фискално устройство и да отнемат правото на лицето да използва интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност по чл. 186 ал. 2 от ЗДДС. Представена е заповед № 3755/20.10.2022 г. издадена от Изпълнителния директор на НАП, с която Д. П. Д. е н. на д. Н. о. „О. д.“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-184-0088524/01.11.2022 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е връчена на нейния адресат „К. Ауто“ ООД на 07.11.2022 г. На 18.11.2022 г. търговецът е обжалвал заповедта пред АС – Сливен, по която е образувано настоящото съдебно производство.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна по следните съображения:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл.

168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден. Обжалваната заповед е издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП материална компетентност по чл. 186 ал. 3 от

Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които водят до неговата незаконосъобразност.

При издаване на заповедта за налагане на ПАМ органите по приходите действат в условията на обвързана компетентност като, според чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, мярката се налага "... независимо от предвидените глоби или имуществени санкции". Следователно, нейното налагане не е обвързано със съставянето на АУАН или издаването на наказателно постановление за същото нарушение. Двете производства – административното по чл. 186 от ЗДДС и административнонаказателното по ЗАНН за определяне на наказание за извършеното административно нарушение, са независими едно от друго във фазата на налагането на ПАМ и определяне на наказанието. Обратният извод не следва и от разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Предвидената в нея възможност за прекратяване на наложената ПАМ се отнася не към фазата на издаване на заповедта за налагането й, а към фазата на изпълнението на мярката.

Съгласно чл. 186, ал.

1 от ЗДДС, компетентният орган по приходите има не просто възможност, а е длъжен да наложи принудителна административна мярка "запечатване на обект" за срок до 30 дни, на всяко лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения за това ред.

Смисловото и граматическо тълкуване на цитираната норма налагат извода, че във всеки един случай на констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговски обект, административният орган действа при обвързана компетентност, т. е. констатира ли такъв вид нарушение той е длъжен да наложи принудителна мярка (в този смисъл Решение № 4440 от 07.04.2021 на ВАС по адм. д. № 952/2021 г., I о., решение № 2010 от

16.02.2021г. на ВАС по адм. д. № 10130/2020г., I о.).

Следователно свободата на органа не обхваща преценката дали да наложи мярката или не, а се отнася само до определянето на продължителността на срока, за който тя се налага. При тази своя дейност той действа в условията на оперативна самостоятелност като в акта следва да са изложени мотиви относно продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се забранява достъпът до него.

В т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г. е прието, че в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и съответно е основание за отмяна на административния акт.

Съдът приема, че в конкретната хипотеза срокът, за който е наложена процесната ПАМ е явно несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава при конкретните обстоятелства по делото, както и изложените мотиви за определяне на конкретната продължителност на мярката, са пределно общи.

От съдържанието на заповедта е видно, че продължителността на мярката е мотивирана с наличието на касова разлика, с индиция за системно неизползване на касовия апарат, наличие на непогасени публични задължения в размер от 67,45 лева към 31.10.2022г. Прието е, че създадената организация на работа, позволява част от оборота да не се отчита през фискалното устройство. Счетено е, че неизпълнението на задължението за издаването на фискална касова бележка за всяка извършена продажба в търговския обект води до негативни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчно облагане.