Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 302 от 23.12.2022, Районен съд - Айтос

Съд
Районен съд - Айтос
Дело
Гражданско дело 705/2022
Вид
Решение № 302
Подписан
23.12.2022
Състав
ИВАЙЛО КРАСИМИРОВ КЪНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 31 · Закон за собствеността
  • чл.69 · Закон за собствеността
  • чл. 79 · Закон за собствеността
  • чл. 92 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Айтос, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело № 20222110100705 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове по чл.124 ГПК.

Ищците Н. А. М., ЕГН ********** и М. А. М., ЕГН **********, двамата чрез адв.

Р.Н., съд. адрес: ***, са предявили установителни искове за собственост против ответниците С. А. М., ЕГН **********, и Н. А. М., ЕГН **********, двамата чрез адв. А.Д., съд.адрес:

***. Ищците твърдят, че те заедно с първия ответник са собственици по наследство на по 1/3 ид.ч. от следния имот: дворно място с площ oт 914 в.м., находящо се в ***, съставляващо ПИ № 35 в кв. 5 no плана на с.с., ведно с построените в имота жилищна сграда, със застроена площ от 98 кв.м. и паянтова сграда, със застроена площ от 18 кв.м, при граници на имота: улица и ПИ № 32, 34, общинско място за културен дом, за който имот е отреден УПИ VII-35 в кв. 5 no плана на с. ***, общ. ***, целият с площ от 924 кв.м., с неуредени рег. сметки за 15 кв.м., при граници: улица, УПИ VI- 32, V- 34, III- 34 и общинско място за културен дом.

Искат да се приеме за установено спрямо ответниците, че последните не са собственици на 2/3 ид.ч. от процесния имот, като същевременно искат да бъде установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на no 1/3 ид.ч. /за всеки ищец/ от гореописания недв.имот. Твърдят, че имотът бил собственост на родителите на страните /на ищците и първия ответник/ - А.С. и Ю.С., по силата на 10-годишно давностно владение, считано от 1972г. /когато била изградена сградата/ до смъртта им. Наследодателите на страните живели в имота до смъртта си заедно с ищцата Н.М., като последната извършила подобрения в имота, живеейки в имота и към момента. Твърдят, че първият ответник се снабдил с КНА № 90/2016г., претендирайки собствеността върху процесния имот в пълен обем, създавайки затруднения на ищците да упражняват собственическите си правомощия върху обекта, давайки възможност на ответника да извършва разпоредителни действия с цялото право на 1 собственост върху имота. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил ОИМ от ответниците. Намират, че предявените искове не могат да се съединят по начина, както е сторено в ИМ, евентуално считат исковете за неоснователни. Твърдят, че снабдяването от първия ответник с КНА станало без противопоставяне на ищците, като същевременно ищцата Н.М. била разпитана в нот.производство по обстоятелствена проверка, предшестващо издаването на КНА през 2016г., заявявайки, че единствен владелец на имота от повече от 20г. е първият ответник.

Твърдят, че първият ответник след 1985г. /когато починал наследодателят А.С./ завладял имота и започнал да го обработва и стопанисва за себе си, без противопоставяне на останалите наследници. Твърдят, че вторият ищец живеел в Р.Т. от 1993г., а ищцата Н.М. живеела в паянтовата сграда в имота, като ищците нямали какви да е наследствени претенции към процесния имот. Поддържат, че само ответниците живеели в имота от 1985г. и към момента, единствено те плащали данък-сгради, такси-смет и консумативи за двете сгради, заявявайки възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода 19851995г. Претендират разноски.

От събраните доказателства, съдът приема за установено от факт. страна:

Не се спори, а и се установява от удостроверенията за наследници на А.С. /поч. на 13.12.1985г./ и Ю.С. /поч. на 15.09.2019г./, че последните са оставили като наследници ищцата Н. А. М. - дъщеря, ищецът М. А. М. – син и ответника С. А. М. - син. Не се спори, а и се установява, че наследодателите А.С. и Ю.С. са били собственици на процесния недв.имот, находящ се в *** – по силата на изтекла придобивна давност, считано от 1972г.

/във връзка със собствеността на А.С. е и представения разписен лист – л.51/.

С КНА № 90/23.06.16г. на нот.Б.Д., издаден на осн. чл. 587, ал.2 ГПК, ответникът С.М. е признат за собственик на процесния недв.имот, а именно: дворно място с площ oт 914 в.м., находящо се в ***, съставляващо ПИ № 35 в кв. 5 no плана на с.с., ведно с построените в имота жилищна сграда, със застроена площ от 98 кв.м. и паянтова сграда, със застроена площ от 18 кв.м, при граници на имота: улица и ПИ № 32, 34, общинско място за културен дом, за който имот е отреден УПИ VII-35 в кв. 5 no плана на с. ***, общ. ***, целият с площ от 924 кв.м., с неуредени рег. сметки за 15 кв.м., при граници: улица, УПИ VI- 32, V- 34, III34 и общинско място за културен дом.

Не се спори, а и се установява, че ответниците са съпрузи (гр.брак от 02.07.1989г.).

От разпита на свид. Ф.М., преценени съгласно чл. 172 ГПК, се установява, че Н. живеела в имота от 1982г. до момента, стопанисвала го, но в последните две години оставала да живее при приятели, а също и в неговия дом, т.к. имотът бил заключен. Дава показания, че волята на наследодателите на страните била имотът да остане за всички наследници, както и че майка му Н. през 2016г. не знаела какви документи подписва пред нотариуса при издаване на КНА, не знаела да чете и да пише. Дава показания, че ищцата правила подобрения в имота и го ремонтирала, живеела в паянтовата сграда, но не била допускана в имота от първия ответник, който го заключвал и сменил катинара. От свид.показания се установява, че ищецът имал друга къща в селото, но я продал, когато 2 заживял в Р.Т. от 2003г., а връщайки се в България последният ежегодно отсядал в процесния имот. От показанията на свид. Р.С., ценени съобразно чл. 172 ГПК, се установява, че ищцата Н. живеела в имота от 1982г. до момента, правейки подобрения, но в последно време имотът бил заключен и трябвало да прескача оградата, за да влезе. Дава показания, че волята на наследодателите била имотът да остане за всички наследници, че ищецът живеел в Р.Т., идвайки си в България два-три пъти годишно, както и че преди това имал къща в селото, но я продал. Ответниците също живеели в процесния имот, подновили покрива. От показанията на свид. Ш.А. се установява, че ответниците живеели в имота, направили две стаи към старата къща, както и че ответникът започнал да владее имота след смъртта на баща си, а майка му живяла в имота до смъртта си. Дава показания, че ищецът се изселил в Т. през 90-те години, имал друга къща в селото, която тогава продал, че идвал в селото за малко през годината и отсядал ту при ответника С., ту при приятели, както и че ищцата живеела в селото от 2016г., преди което – в ***. Дава показания, че волята на общия наследодател била къщата да остане за ответника, както и че при издаване на КНА през 2016г. свидетели пред нотариуса били той, ищцата и А.Х.. От свид.показания се установява, че нотариусът попитал тримата кой владее имота и същите заявили, че ответникът го владеел. От показанията на свид.А.Х. се установява, че ответниците живеели в имота, правили ремонт и подобрения в него /вкл. и стая към къщата/, а в имота живеела и майката на страните преди да почине. Дава показания, че пред нотариуса свидетелствали той, Ш.А. и ищцата, която била съгласна с издаване на КНА за имота /знаела за какво отиват при нотариуса/, както и че ищецът имал друга къща в селото, която продал, заминавайки да живее в Т., прибирайки се рядко в България и отсядайки при ответника. Дава показания, че ищцата живеела в процесния имот от 7-8 години, а преди това била в ***.

Ищцата дава обяснения по чл. 176 ГПК, а именно, че отишла при нотариуса през 2016г., където влязла, подписала се и излязла. Нямала възражения относно самостоятелното владение на имота от ответника, но нот.акт не й бил прочетен. Дава обяснения, че живеела в имота от 1982г., грижейки се за родителите си до смъртта им, като в имота живяли освен наследодателите, също и ответникът, който направил стая към имота. Не знаела, че ответникът ще постъпи по този начин, не знаела за какво става въпрос пред нотариуса.

Ищецът в обяснения, дадени по чл. 176 ГПК, заявява, че нямало уговорка имотът да остане за ответника. Живеел в Т. от 30 години, прибирайки се в България, оставайки при ищцата.

Имал имот в селото, в който живял няколко години.

Въз основа на така установени факти, съдът стигна до следните правни изводи:

Относно допустимостта на съединените искове по чл. 124 ГПК: В случая са предявени при условията на кумулативно съединяване (вкл. след уточнение и в о.с.з.) положителни установителни искове /УИ/ по чл. 124 ГПК за собственост срещу ответниците за 2/3 ид.ч. от процесния имот (по 1/3 ид.ч. за всеки ищец), като същевременно се иска да се признае за установено, че ответникът не е собственик на 2/3 ид.ч. от същия имот, твърдейки едни и същи факти (за наличие на съсобственост между ищците и ответника, т.к. са низходящи на наследодателите, респ. че са съсобственици на по 1/3 ид.ч. от имота по 3 наследство). Следователно в случая едни и същи ищци предявяват по отношение на едни и същи ответници, при един и същи предмет на спора, както положителен, така и отрицателен УИ. И двата иска са насочени към разрешаването на един и същи спор, поради което е налице тъждественост на претенциите. В случая силата на пресъдено нещо и при уважаване, и при отхвърляне на положителните УИ, предявени от ищците срещу ответниците, обуславя липса на правен интерес от първоначално съединяване на положителните УИ по чл. 124 ГПК с отрицателен УИ срещу един и същ ответник. В практиката на ВКС е прието, че е недопустимо да се съедини или впоследствие да се предяви в отделно производство отрицателен УИ за собственост при предявен положителен УИ за собственост /или ревандикационен иск/ между едни и същи страни и при един и същ спорен предмет.

Наличието на положителните УИ по чл. 124 ГПК изчерпва правния интерес на ищците и изключва правния интерес, респ. и допустимостта на отрицателния УИ между същите страни и при един и същи спорен предмет /в т.см. опр.№ 180 от 6.04.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1824/2008 г., I г. о./, обуславящо извод за прекратяване на производството в частта относно предявения отрицателен УИ и връщане на ИМ в тази част.

По положителните установителни искове по чл. 124 ГПК: От събраните доказателства съдът намира, че наследодателите на ищците и ответника /А.С. и Ю.С./ са били собственици на процесния имот – живели са в имота до смъртта си съответно през 1985г. и 2019г., владели са го в продължителен период от време /считано от 1972 г./, като собствеността върху дв.място обуславя и наличие на собственост по отношение на постройките върху него (арг. от чл. 92 ЗС). Възражението на ответниците, че наследодателите на страните не притежавали собствеността върху имота съдът намира за неоснователно, т.к. не се подкрепя от събраните доказателства, а освен това възражението не е заявено от страната в срока по чл. 131 ГПК, явяващо се преклудирано по см. на чл. 133 ГПК /заявено е едва в писмената защита/. Доколкото наследодателите са починали съответно през 1985г. и 2019г. , оставяйки като наследници три живи деца, всеки от низходящите им поначало е следвало да получи като наследник по 1/3 ид.ч. от наследството, част от което са и процесните имоти. Основният спор по делото се концентрира относно издадения КНА в полза на ответника С.М., респ. дали имотът е изключителна собственост на ответниците /доколкото С.М. е лице, намиращо се в гр.брак с ответницата Н.М., обуславящо евентуално наличие на СИО върху процесния имот – т.2 от ППВС 8/17.06.1981г., последната също притежава легитимация да участва в производството като страна/ или след смъртта на наследодателите е възникнала съсобственост между наследниците, която е налице и към момента.

Съдържащата се в КНА по чл. 587 ГПК констатация за принадлежността на правото на собственост представлява правен извод на нотариуса, а не удостоверен от него факт и е извън доказателствената сила на нот.акт по см. на чл. 179, ал.1 ГПК. КНА по чл. 587 ГПК притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нот.акт за принадлежността на правото на собственост.