Присъда № 69 от 26.08.2021, Районен съд - Пловдив

Мотиви към присъда № 69 от 26.08.2021 г. по НОХД № 4239/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, НО, XXI нак. състав

Районна прокуратура – Пловдив е внесла в съда обвинителен акт против В. Ц. К., ЕГН: ********** за това, че в периода от 16.02.2020 г. до 28.06.2020 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в условията на опасен рецидив - извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи, както следва:

- на 16.02.2020 г. в гр. Пловдив е отнел един брой златен, мъжки пръстен, 14 карата, с тегло 4,37 грама, на стойност 327,75 лв. от владението на „ПРИМА 2000-ЗАЛОЖНА КЪЩА“ ЕООД - гр.Б., ЕИК: 102648598;

- на 12.03.2020 г. в гр. Пловдив е направил опит да отнеме един брой висулка от сребро, проба „925“, с тегло 4 грама, на стойност 19,90 лв., един брой пръстен от сребро, проба „925“, с тегло 4,8 грама, на стойност 23,90 лв. и един чифт обеци от сребро, проба „925“ с общо тегло на чифта 4,7 грама, на стойност 39,90 лв., или всички вещи на обща стойност 83,70 лв. от владението на „Стерлинг Силвър Стар“ ООД, гр. Пловдив, ЕИК: 205533400, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини;

- на 28.06.2020 г. в гр. Пловдив е отнел 0,643 грама вакуумирана сланина с чесън на стойност 14,09 лв. от владението на „БЕРьОЗКА БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК: 201029124, или всички отнети вещи на обща стойност 425,54 лева без съгласие на ръководствата на съответно „ПРИМА 2000-ЗАЛОЖНА КЪЩА“ ЕООД – гр.

Б., ЕИК: 102648598, „Стерлинг Силвър Стар“ ООД, гр. Пловдив, ЕИК:

205533400 и „БЕРьОЗКА БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК: 201029124, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл.194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Производството по делото е по реда на глава двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът на основание чл.372, ал.4 от НПК, като намери, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви на страните, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа изцяло внесеното обвинение срещу подсъдимия К., като пледира всяко от инкриминираните деяния да е доказано както от обективна, така и от субективна страна.

Предлага на съда подсъдимият да бъде признат за виновен, а наказанието да бъде индивидуализирано към предвидения минимум, като бъдат отчетени за смекчаващи отговорността обстоятелства сравнително невисоката обща стойност на вещите - предмет на престъплението, както и че едно от деянията 1 е останало на стадия на опита. По отношение на веществените доказателства взема становище компактдисковете да останат приложени по делото, а приобщената като ВД обеца да бъде върната на правоимащото лице.

Защитникът на подсъдимия – адв. М.А., моли съда при определяне и индивидуализация на наказанието като смекчаващи отговорността обстоятелства да бъде отчетено, че деянията са извършени поради нуждата на подсъдимия да се изхранва и оцелява. Акцентира, че предмет на обвинението по третото деяния е хранителен продукт и целта на подсъдимия не е била да реализира печалба, а да се нахрани. По отношение на второто деяние посочва, че К. не е избягал, а е изчакал пристигането на полицейските служители и в резултат не е настъпил съставомерен резултат. Пледира общата стойност на причинените вреди да не е висока, което също да обосновава определяне на по-ниско наказание. Поддържа подсъдимият да се бори с алкохолна зависимост, моли да бъде взето предвид и че е бездомен, а с оглед напредналата си възраст трудно да би могъл да си намери работа. Твърди още, че докато изтърпява наказание в затвора, К. да е започнал работа с цел да може да възстанови вредите от деянията си при имуществена претенция на пострадалите лица. Моли наказанието да бъде определено в предвидения в закона минимален размер.

Подсъдимият

К. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тях. Дава кратки обяснения в хода на съкратеното съдебно следствие, в които заявява, че разбира какво обвинение му е повдигнато, признава се за виновен, както и че е започнал работа, за да се опита да възстанови вредите от деянията си. В хода на съдебните прения поддържа становището на защитника си. С последната си дума подсъдимият моли наказанието му да бъде в минимален размер.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият В. Ц. К. е роден на *** в гр. Б., б., б.г., с постоянен адрес:

***, със средно-специално образование, безработен, разведен, осъждан, с ЕГН: **********.

Подсъдимият К. бил осъждан, като от значение за квалификацията на деянието по настоящото производство е следното му осъждане:

С Присъда № 16 от 28.02.2017 г. по НОХД № 2670/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, влязла в сила на 16.03.2017 г., подсъдимият бил признат за виновен в извършване в условията на реална съвкупност на престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 2 вр. чл. 194, ал. 1 от НК и по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. На основание чл. 23, ал. 1 от НК му било определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което да се изтърпи при първоначален общ режим. Това общо най-тежко 2 наказание било изтърпяно на 21.08.2017 г.

Подсъдимият В. Ц. К. често злоупотребявал с алкохол. Тъй като нямал работа, дом и средства за препитание, решил да си набави парични средства чрез кражби. Свидетелят А.Х.Д. на 16.02.2020 г. работела като *** в ***, собственост на ***, чийто *** бил А.Н.Д.. *** се намирала в гр. П., на адрес:

***. На 16.02.2020 г. около 15:00 часа свид. Д. изпълнявала служебните си задължения в ***, когато в нея влязъл подсъдимият К.. Той започнал разговор със свид. Д. за дамски синджири и подаръчна торбичка, с което целял да отклони вниманието й от себе си. Докато свид. Д. търсела подаръчна торбичка, която да предложи на подсъдимия, последният взел поставен на специална стойка във витрина мъжки златен пръстен и го укрил в себе си, след което казал на свид. Д., че трябвало за малко да излезе от ***, защото бил паркирал автомобила си на синя зона. Свид. Д. към този момент не била установила липсата на златния пръстен от стойката във витрината. Този пръстен бил от злато 14 карата, с тегло 4,37 грама, собственост на „ПРИМА 2000-ЗАЛОЖНА КЪЩА“ ЕООД – гр. Б., ЕИК: 102648598. След напускане на *** подсъдимият повече не се върнал със златния пръстен с тегло 4,37 грама, 14 карата, който взел със себе си. Свидетелката Д. изчакала няколко минути подсъдимия да се върне, след което установила, че от стойката гореописаната вещ липсвала и разбрала, че именно подсъдимият бил извършил кражбата, тъй като в този период нямало друг човек в ***, а през целия ден витрината, зад която се намирал златният пръстен, изобщо не била отваряна от служителката, като единствено подсъдимият имал достъп до намиращите се в нея вещи. Действията на подсъдимия били записани на охранителната камера на ***. Пазарната стойност на мъжкия златен пръстен, 14 карата с тегло 4,37 грама, собственост на „ПРИМА 2000-ЗАЛОЖНА КЪЩА“ ЕООД – гр. Б., ЕИК: 102648598, към 16.02.2020 г. възлизала на 327,75 лв. За това деяние било образувано досъдебно производство № 140/2020 г. по описа на 02 РУ при ОДМВР - Пловдив, което впоследствие с постановление на наблюдаващия прокурор при РП Пловдив било обединено към досъдебно производство № 203/2020 г. по описа на 02 РУ при ОДМВР - Пловдив.

На 12.03.2020 г. подсъдимият В. Ц. К. посетил магазин за сребърни бижута, намиращ се в пешеходния подлез на ***, с цел отново да извърши кражба. На 12.03.2020 г. около 14:00 ч. той влязъл в магазина за продажба на сребърни бижута. Свидетелката М.И.Б. била *** на магазина чрез *** и *** от нея търговско дружество „Стерлинг Силвър Стар“ ООД, гр. Пловдив с ЕИК: 205533400, като работела сама и като *** в ***. Подсъдимият влязъл в магазина и казал на свид. Б., че търсел подарък за жена си. Б. оставила подсъдимия, когото не познавала, да разглежда на спокойствие изложените сребърни бижута, част от които били със свободен достъп до тях.

Подсъдимият използвал, че свид. Б. не наблюдавала през цялото време действията му и взел 4 броя сребърни предмети от рафт в магазина, като укрил същите в джобове на дрехите си. Действията му не били забелязани от свид. Б., но били възприети от намираща се наблизо жена с неустановена 3 самоличност, която сигнализирала на продавачката, че видяла как подсъдимият укрива в себе си предмети от магазина. Свидетелката Б. попитала К. дали се е опитал да открадне предмети от магазина й, при което той отрекъл. Тогава Б. решила да повика полиция и помолила свои колеги от съседен магазин да направят това, а междувременно затворила входната врата на магазина така, че подсъдимият да не може да напусне търговския обект до пристигане на органите на реда. При така стеклите се обстоятелства подсъдимият преценил, че ще върне част от вещите на продавачката, за да може евентуално тя да го пусне да си тръгне преди да дойдат полицейски служители. Поради това от джобовете на дрехите си извадил и върнал на св.

Б. един брой висулка от сребро, проба „925“, с тегло 4 грама, на стойност 19,90 лв., един брой пръстен от сребро, проба „925“, с тегло 4,8 грама, на стойност 23,90 лв. и една обеца от сребро, проба „925“ с тегло 2,35 грама, които преди това укрил в джобовете си. В свое владение подсъдимият запазил обаче втората обеца от чифта сребърни обеци, проба „925“, с тегло 2,35 грама.

След пристигане на *** И.М.Г.в и А.Г.П. в магазина, те възприели, че собственичката Б. била доста притеснена, като им се оплакала, че намиращият се с нея в магазина мъж – подсъдимият К., откраднал обеца от магазина й. Полицейските служители попитали подсъдимия дали държи в себе си вещи, които са собственост на магазина, при което той предал на свид. Г. и последната останала у него вещ, собственост на „Стерлинг Силвър Стар“ ООД, а именно един брой сребърна обеца проба „925“, с тегло 2,35 грама. Свидетелите Ф.Й.Б. и Х.Д.Д. – *** на *** отвели подсъдимия в сградата районното управление. Свидетелят Г. предал вещественото доказателство – един брой сребърна обеца проба „925“, с тегло 2,35 грама, предадено му малко преди това от подсъдимия, на свид. Б., който от своя страна го предал на разследващия орган с протокол за доброволно предаване.

Четирите чужди за подсъдимия вещи били на обща стойност от 83,70 лева, от които един брой висулка от сребро, проба „925“, с тегло 4 грама, на стойност 19,90 лв., един брой пръстен от сребро, проба „925“, с тегло 4,8 грама, на стойност 23,90 лв. и един чифт обеци от сребро, проба „925“ с общо тегло на чифта 4,7 грама, на обща стойност за чифта 39,90 лв.

На 28.06.2020 г. подсъдимият К. решил да извърши кражба на храна от магазин ***, намиращ се в ***, тъй като нямал пари да си купи нещо за ядене.

Около 19:00 ч. на същата дата подсъдимият влязъл в посочения магазин. На смяна по това време била *** М.К.. Същата се усъмнила в поведението на подсъдимия К., когото не познавала, тъй като той оглеждал дали в магазина имало видеонаблюдение, както и следял дали свид. К. гледала към клиента.

Първоначално подсъдимият се отправил към щанда за колбасите, като застанал с гръб към продавачката, при което тя не виждала какво прави К. с ръцете си. В този момент подсъдимият взел от щанда две парчета вакуумирана сланина с чесън с общо тегло 0,643 грама, на обща стойност 14,09 лева и пъхнал същите под колана на панталона си, като по този начин ги укрил от погледа на свид. К.. След малко подсъдимият напуснал магазина, без 4 да заплати укритата стока. Непосредствено след като К. напуснал търговския обект, свид. К. установила липсата на горепосочената стока от магазина.

Търговският обект се стопанисвал от търговско дружество „БЕРьОЗКА БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК: 201029124. Свидетелката К. добре запомнила визуално подсъдимия. На 26.07.2020 г. тя била отново на работа, но този път заедно със свид. Р.Д., неин колега, когато забелязала подсъдимия К. да минава пред магазина. Свидетелите К. и Д. отишли при подсъдимия и го попитали защо бил откраднал хранителните продукти, но той отрекъл да е правил това. Двамата свидетели помолили подсъдимия да изчака до идването на място на полицейски служители, на което той се съгласил. След пристигането на място на полицейски служители от 02 РУ при ОДМВРПловдив подсъдимият бил отведен в сградата на районното управление, като по случая била образувана проверка № 11068/2020 г. по описа на 02 РУ при ОДМВР - Пловдив, материалите по която впоследствие били присъединени към досъдебно производство № 140/2020 г. по описа на 02 РУ при ОДМВР Пловдив с постановление на прокурор при РП Пловдив. Свидетелката М.К. предала на свид. И.С.А. – ***, с протокол за доброволно предаване на 27.07.2020 г. един брой компактдиск, съдържащ файл със записи на охранителните камери от магазин *** в ***. От своя страна свид. А. предал с протокол за доброволно предаване тези записи на разследващия орган.