Решение № 177 от 21.02.2020, Окръжен съд - Плевен

р е ш е н и е

№ гр.

Плевен, 21.02.2020 г. в името на народа пЛЕВЕНСКИЯТ окръжен СЪД, гражданско отделение, в откритото заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Жанета Димитрова при секретаря евгения Л. при прокурора като разгледа докладваното от съдията Димитрова гражданско дело № 926 по описа на съда за 2019 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:

Иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от П.П.Т. чрез пълномощника му адвокат С.Н. от ПлАК, поправена с молба от 08.01.2020 г., с която солидарно против ответниците Е.Б.Х. и Г.Е.Н. е предявен иск с правно основание чл. 45 ал. 1 от ЗЗД за сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални и физически болки и страдания в следствие на противоправни действия на ответниците, извършени на 09.09.2018 г., съставляващи престъпление по чл. 142 ал. 2 т. 2 вр. чл. 142 ал. 1 вр. чл. 20 ал. от НК, за което са признати за виновни със споразумение по НОХД № 274/2019 г. по описа на ПОС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.09.2018 г. до окончателното й заплащане.

В исковата молба /в това число поправената/ се твърди, че ищецът е жертва на престъпление по чл. 142 ал. 2 т. 2 вр. чл. 142 ал. 1 вр. чл. 20 ал. от НК, извършено от ответниците на 09.09.2018 г. в гр. И., за което същите са признати за виновни със споразумение по НОХД № 274/2019 г. по описа на ПОС. Твърди се, че на посочената дата ответниците отвлекли ищеца и го лишили от свобода чрез упражнена физическа принуда - нанасяне на удари с юмруци и ритници по цялото му тяло, като най-вече те са били в областта на гърба, гърдите, кръста, крайниците и главата, в резултат на което са му причинени кръвонасядания, счупване на девето и десето ляво ребро, които увреждания са наложили оперативното му и медикаментозно лечение. Твърди се, че като усложнение от получените увреждания в последствие ищецът е развил белодробно заболяване, хроничен бронхит, хипертонично сърце и артесклероза, както и че и към момента продължава медикаментозното му лечение, тъй като се оплаква от болки в гърдите.

Твърди се, че наред с физическите болки в резултат на увреждането му от ответниците има е засегнато и психичното му състояние, като при лечението му е установен тревожно-депресивен фон на настроението му, афективна лабилност, волево изразена хипобулия с инхибирани инициатива и интереси, мисловен процес с мисловна руминизация на преживяното с хипохондрични фиксации и депресивни идеи за безперспективност със затормозени памет и интелект. Ищецът оценява претърпените емоционални и физически болки е страдания на 60 000 лв. и иска компенсирането им чрез заплащане на обезщетение в този размер.

С исковата молба се представя адвокатско пълномощно в полза на адвокат С.Н. и се прави искане по чл. 38 ал. 2 от ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Н..

В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК са постъпили писмени отговори от всеки от ответниците Е.Б.Х. и Г.Е.Н. чрез пълномощника им адвокат И.Ц. от ПлАК, в които се оспорва частично основателността на предявения иск, като се счита, че претендираната сума е в завишен размер.

Ответникът Е.Х. признава, че е сключил споразумение по посоченото наказателно дело, с което се е признал за виновен в извършеното престъпление, но счита, че няма принос към физическите увреждания на ищеца, тъй като участието му в деянието се е изразявало в това да управлява МПС с постралия, но не е нанасял каквито и да са физически увреждания на същия. Твърди, че повод за престъплението, пострадал от което е ищеца е посегателството срещу личното имущество на ответника Г.Е.Н., което е на значителна стойност. Ответникът Г.Н. също признава, че е сключил споразумение по посоченото наказателно дело, с което се е признал за виновен в извършеното престъпление, но счита, че повод за престъплението е посегателство, извършено от ищеца срещу личното му имущество, което е на значителна стойност. Според ответника е извършил драстично самоуправство, причина за което е и обстоятелството, че образуваното ДП от РП – К. не е доведено до очаквания резултат.

В с.з. ищецът П.Т. се явява лично и чрез пълномощника си адвокат С.Н. поддържа предявения иск.

Ответниците не се явяват лично, но чрез пълномощника си адвокат И.Ц. поддържат становището си, изложено в писмените отговори.

Според ответниците поведението на ищеца преди извършване на престъплението е допринесло за увреждането му, а справедливия размер на обезщетението е по-нисък от претендирания.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Плевенският окръжен съд е сезиран с иск, предявен от П.П.Т. солидарно против Е.Б.Х. и Г.Е.Н. правно основание чл. 45 ал. 1 от ЗЗД за сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални и физически болки и страдания в следствие на противоправни действия на ответниците, извършени на 09.09.2018 г., съставляващи престъпление по чл. 142 ал. 2 т. 2 вр. чл. 142 ал. 1 вр. чл. 20 ал. от НК, за което са признати за виновни със споразумение по НОХД № 274/2019 г. по описа на ПОС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.09.2018 г. до окончателното й заплащане.

Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

В тежест на ищеца е да докаже, че е налице деликтна отговорност на ответниците като преки причинители на твърдяното увреждане, както и че е претърпял неимуществени вреди в резултат на увреждането, изразяващи се във физически и емоционални болки и страдания като пряка последица от увреждането.

Не се спори между страните, а видно и от приложеното НОХД № 274/2019 г. на ПлРС, че по същото е сключено и одобрено от съда споразумение между ОП – П.и ответниците, по силата на което ответниците са се признали за виновни в това, че на 09.09.2018 г. в гр. И. в съучастие като съизвършители отвлекли ищеца П.Т. от гр. И., като деянието било извършено от две или повече лица и съставлява престъпление по чл. 142 ал. 2 т. 2 вр. чл. 142 ал. 1 вр. чл. 20 ал. от НК.

Не се спори, а се установява и от представената по делото от ищеца епикриза от Клиниката по хирургия при УМБАЛ – П. /л. 6/, че ищецът е приет на лечение на 10.09.2018 г. и е изписан на 13.08.2019 г. след проведено по спешност консервативно лечение. Установява се от епикризата, че ищецът се е оплаквал от болки в лявата гръдна половина, ограничаващи дихателните движения в резултат на това, че му е нанесен побой и е давен. Установява се, че на ищеца са направени редица изследвания, в резултат на което е установена фрактура на девето и десето ляво ребро и е предписано медикаментозно лечение.

Не се спори, а се установява и от представените по делото страници от личен амбулаторен картон на ищеца /л. 53-57/, че с издадени болнични листове на същия е определена временна нетрудоспособност за периода от 10.09.2018 г. до 12.12.2018 г. – общо 94 дни с диагноза: политравма, гръдна травма, фрактура костарум ІХ-Х син., както и за периода от 11.12.2018 г. до 15.02.2019 г. – общо 68 дни с диагноза: хроничен бронхит.

Не се спори, а се установява и от представената по делото от ищеца епикриза от Клиниката по хирургия при УМБАЛ – П. /л. 52/, че ищецът е приет отново на лечение на 14.01.2019 г. и е изписан на 16.01.2019 г. с поставена окончателна диагноза: хроничен бронхит, хемоптое, бронектазна болест, състояние след ФБС, бронхоаспирация, инфилтрация на адреналин в ляво след проведено планово оперативно лечение. Установява се, че на ищеца е предписано медикаментозно лечение.

Не се спори, а се установява и от представения по делото от ищеца амбулаторен лист, издаден на 15.05.2019 г. от д-р И. Д., че на ищеца е поставена диагноза: посттравматично стресово разстройство поради оплакванията му от тежка психотравма – нахлуване в дома му, отвличане, бит, давен, не можел да преживее случилото се, плачел, бил потиснат, не можел да спи, загубил апетит, отслабнал 6-7 кг, ходил по врачки и баячки без ефект. Установява се, че на ищеца е предписана медикаментозна терапия.

Установява се от заключението на вещото лице доц. д-р Д.Д. по назначената съдебно-медицинска експертиза, което не се оспори от страните и като компетентно изготвено съдът възприема изцяло /л. 46-49/, че вещото лице е прегледало както ищеца, така и наличната медицинска документация относно състоянието му. Вещото лице заключава, че ищецът е претърпял множество контузии /натъртвания/ на меките тъкани по цялото тяло и гръдна травма, изразяваща се в счупване на две ребра, които увреждания сами по себе си са довели до разстройство на здравето му неопасно за живота му. Вещото лице заключава, че нормалният оздравителен процес за подобни травми е около месец и половина, но в конкретният случай предвид издадените на ищеца болнични листове за 94 календарни дни отпуск поради гръдна травма – счупване на ребра поради продължаващата болка приема, че с оглед възрастта на ищеца и множеството външни травми, оздравителния процес е възможно да продължи и по-дълго /2-3 месеца/, през който ищецът е търпял болки и страдания. Вещото лице установява, че на 14.01.2019 г. ищецът е приет за лечение в Клиниката по хирургия при УМБАЛ – П.с посочените в епикризата диагнози, но нито една от тях не е травматична и не в причинна връзка с инцидента на 09.09.2018 г., като посочените в епикризата заболявания са широко разпространени в страната и нямат връзка с травматичното увреждане на ищеца.

Установява се от заключението на вещото лице д-р Н.Л. по назначената съдебно-психатрична експертиза, което не се оспори от страните и като компетентно изготвено съдът възприема изцяло /л. 39-44/, че вещото лице е прегледало както ищеца, така и наличната медицинска документация относно състоянието му. Вещото лице заключава, че ищецът страда от комулативен стрес /от натрупване/, довел до реакция на тежък стрес с последвало разстройство на адаптацията. Вещото лице заключава, че възникналото при ищеца свързано със стрес психично разстройство има причинна връзка с деянието, описано в исковата молба, но не може да се свърже единствено с това стресогенно събитие в живота му, тъй като се отключва след натрупване и на други стресогенни въздействия. Вещото лице установява, че при комулиране на стресори и в тази връзка отключването на разстройство на адаптацията значимост се отдава и на абнормност или аномалия на личността, като в случая се касае за акцентирана чувствителност и реактивност с нарцистични стигми, предразполагащи отключването на разстройството и не може да се диференцира приносът на всеки отделен стресор за отключването на разстройството, като по принцип всеки следващ стресор води до нарастваща уязвимост на индивида. Вещото лице заключава, че разстройство на адаптацията и изобщо свързаните със стрес психични разстройства обикновено завършват с оздравяване.

При разпита на вещото лице в о.с.з. същото установява, че оздравителният процес при ищеца зависи и от подкрепата на непосредственото му обкръжение, като при него задържането в това състояние се дължи на продължаващите съдебни дела и оставането му без работа, като при една по-благоприятна житейска ситуация възстановяването му би могло да се осъществи по-бързо. Вещото лице установява при разпита си, че отхвърля диагнозата постравматично стресово разстройство, тъй като това разстройство се отключва до 6 месеца от травмата, а в конкретният случай ищецът е потърсил психиатрична помощ след това.

Установява се от разпита на свидетелката М. С. Т. /л. 61-62/, че същата е съпруга на ищеца от 36 години. Свидетелката установява, че вечерта на 09.09.2018 г. около 22 часа съпругът й е бил отвлечен от дома им от двама непознати, които го свалили на земята, удряли го и го ритали, след което го качили в автомобил и заминали в неизвестна посока. Установява, че се е обадила в полицията, като няколко часа по-късно от там й се обадили, че съпругът й е намерен гол и мокър край р. И. и трябва да му занесе бельо и дрехи. Установява, че когато го е видяла за първи път след отвличането му съпругът й бил превит, не можел да диша и да се изправи, имал синини по лицето. Установява, че съпругът й бил няколко дни в болницата в П., след което го изписали, но той продължавал да се оплаква от това, че не може да спи и да диша нощем. Установява, че съпругът й станал неспокоен, оплаквал се от болки в ребрата и гръдния кош, които оплаквания продължават и към момента, затворил се в себе си, плачел нощем, взимал хапчета за сън, споделил, че е давен в реката при отвличането и мислел, че умира, страхувал се за живота си както след отвличането, така и към момента.