Решение № 4661 от 15.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4661 гр. С., 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20221110132265 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. К. К. и И. З.

К., чрез адв. В., срещу Етажните собственици на сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. С., ул. „Г. № 15, представлявана от управителя Х. Т..

Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, че са собственици на жилище, находящо се в гр. С., район С., м. „Г.М.“, ул. „ Г.“ № 15, заемащо третия жилищен етаж от западната реална част на къщата близнак в гр. С., ул. „Г.“ № 15 и ул. „Г.“ № 15А, както и на друг самостоятелен обект в етажната собственост – гараж.

Поддържат, че останалите етажни собственици на жилища и гаражи в сградата са Г. С. Л. – собственик на първи жилищен етаж, и Х. Г. Т. – собственик на втори жилищен етаж и гараж 1. Твърдят, че страните по делото притежават отделни етажи от жилищната сграда, от което следвало, че била учредена етажна собственост. Сочат, че на 19.05.2022 г. било проведено Общо събрание на етажната собственост, при следния дневен ред: 1. Избор на управител и касиер на етажната собственост; 2. Вземане на решение за утвърждаване на разпределение на идеалните части от общите части на основание чл. 17, ал. 4 ЗУЕС; 3. Определяне на месечни такси за „фонд ремонт и възстановяване“; 4. Определяне на месечни такси „поддръжка“; 5. Приемане на правилник за вътрешния ред на етажната собственост; 6.

Приемане на книга на етажната собственост. С подадената искова молба изрично оспорват всички решения, обективирани в Протокол № 1 от 19.05.2022 г. от общото събрание, като поддържат, че било налице несъобразяване със закона при свикване на общото събрание на етажната собственост. Оспорват взетите решения от т. 1 до т. 6, включително, съгласно обявения дневен ред, като излагат доводи за нищожност и незаконосъобразност на същите.

Твърдят, че Общото събрание не било свикано по предвидения в закона ред, поради което 1 считат, че е налице абсолютно отменително основание по отношение на всички взети решения по предвидения дневен ред. Отделно от посоченото, навеждат доводи, съгласно които считат, че е налице нищожност на взетото решение по т. 2 от дневния ред, гласувана като първа, а именно – „Вземане на решение за утвърждаване на разпределение на идеалните части от общите части на основание чл. 17, ал. 4 от ЗУЕС“. Приемат, че разглеждането и гласуването във връзка с посочената т. 2 излизало извън рамките на компетентност на Общото събрание, поради наличието на императивни правила за определяне на припадащите се идеални части от общите части за всеки от собствениците на самостоятелен обект в сградата. Твърдят, че доколкото било налице основание за нищожност на посоченото решение по т. 2, то обуславяло и незаконосъобразността на останалите решения от дневния ред с оглед неспазване на изискванията за кворум и мнозинство при вземане на решенията от Общото събрание. Оспорват механизма за изчисляване на притежаваните от всеки собственик идеални части в рамките на Етажната собственост, като определят същия като противоречащ на чл. 40 ЗС. Считат, че е налице пречка за правилното определяне на идеалните части от общите части, доколкото е налице висящ правен спор по отношение на „общо таванско помещение“. Поддържат, че общото нарушение при взимане на всички останали решения на ОС на ЕС, проведено на 19.05.2022г., било реалната невъзможност за определяне на процента идеални части, с които било формирано мнозинство за тяхното приемане. С оглед на изложеното твърдят, че към датата на провеждане на процесното общо събрание на етажната собственост – 19.05.2022 г., идеалните части от общите части на сградата, притежавани от всеки един от собствениците на самостоятелни обекти, не били определени от общото събрание по законоустановения ред (при липса на материална компетентност), а като самостоятелни обекти били включени в гласуването и тавански помещения, които по своята природа и според закона не представлявали такива. Излагат твърдения в подкрепа на считаните за незаконосъобразни решения по точки 1, 3, 4, 5 и 6, като констатират като общ порок, обуславящ отмяната на взетите последователно решения, неправилно установеният размер на притежаваните идеални части от общите части на Етажната собственост за всеки съсобственик. Това обстоятелство приемат като водещо до невъзможност за формиране на коректно мнозинство с оглед изискванията на чл. 17, ал. 1 ЗУЕС. Освен посочените общи основания, ищците навеждат доводи и за индивидуални пороци по отношение отделните решения от дневния ред. По отношение на решението по т. 1 от дневния ред, като доводи обуславящи отмяна сочат, че било отклонено искането им за създаване на колективен орган на управление, като вместо това било налице еднолично взето решение за избор на управител от страна на Х. Т..

Посочват, че следвало да бъде взето предвид, че същата се самопровъзгласила за управител без да бъде съобразено, че е с адрес на местоживеене извън рамките на Етажната собственост, което би създало затруднения във връзка с възложеното управление. По отношение на решението по т. 3 от дневния ред, като основание за отмяна по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС считат липсата на обосновка и методика за изчисляване размера на дължимите месечни такси за фонд „Ремонт и възстановяване“, което тълкуват като предпоставка за събиране на необосновано високи суми за вноски без предварително установен механизъм 2 за тяхното разходване. По отношение на решението по т. 4 от дневния ред, поддържат като основание за отмяна отново липсата на методика за изчисляване на дължимите месечни такси за управление и поддържане на общите части от Етажната собственост, както и обстоятелството, че в Протокола от проведеното Общо събрание не била отразена волята на етажните собственици съгласно проведеното обсъждане по т.4. С оглед решението по т. 5 от дневния ред, ищците считат, че в приетия Правилник за вътрешен ред на Етажната собственост били взети решения, които били в противоречие с правото на собственост на всеки собственик на самостоятелен обект и пълноценното реализиране на правомощията произтичащи от него, поради което намират същото за незаконосъобразно и претендират отмяната му. При тези твърдения молят съда да постанови решение, с което да отмени посочените по – горе решения от протокола от проведеното на 19.05.2022 г. Общо събрание.

Молят, в условията на евентуалност, съдът да прогласи нищожност на решението по т. 2 от дневния ред, като в случай, че не се установи нищожност поради липса на материална компетентност за произнасяне по решението, искат отмяна на същото с оглед противоречието му с императивни разпоредби на материалния закон. В случай че съдът не намери за основателни заявените искания, молят да бъдат отменени всички решения на индивидуалните основания за отмяна на всяко едно, подробно описани в исковата молба.

Претендират разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез адв. В., депозират отговор на исковата молба, с който оспорват изцяло предявените искове, като считат същите за неоснователни и недоказани. Поддържат, че етажната собственост възникнала в пълния си смисъл и обем през 2015 г., когато част от семейната къща била продадена на трети лица – ищците. Излагат доводи, че общото събрание било свикано и проведено по законоустановения ред, поради което е приело законни и подлежащи на изпълнение решения. В противовес с изложеното в исковата молба, считат за неправилно твърдението, че Общото събрание не разполагало с компетентност да се произнесе по отношение на припадащите се идеални части от общите части на всеки собственик в рамките на Етажната собственост, по аргумент от чл. 17, ал. 4 ЗУЕС. Твърдят, че с оглед коректното определяне на кворум и мнозинство за вземане на решения била възникнала и необходимостта от изясняване на процентното съотношение на идеалните части на всеки съсобственик в Етажната собственост, което обуславяло и съставянето на таблица, в която да се посочат притежаваните от всеки самостоятелни и прилежащите към тях и обслужващи ги обекти. Поддържат, че ищците не притежавали в пълен обем припадащите се към третия жилищен етаж 1/3 идеални части от общите части на сградата, поради факта, че не притежавали в пълен обем всички помещения, описани в т. 2 от нотариалния акт за учредяване на суперфиция от 1969 г. Намират за неоснователно оспорването, че не следвало да бъдат взети предвид при изчисляване на процентното съотношение на идеалните части в общите части в Етажната собственост площите на таванските и избени помещения, тъй като точно в обратния смисъл бил разрешен въпросът от законодателя в чл. 17, ал. 4 ЗУЕС. Неоснователно било и твърдението на ищците, че към настоящия момент било невъзможно да бъде извършено правилно определяне на идеалните части от общите части, поради висящото дело относно съществуването и собствеността на 3 т.нар. „общо таванско помещение“. Това било така, тъй като по време на общото събрание било разяснено и записано в протокола, че при формиране на квотите от общите части на сградата обектът със спорен статут бил изключен. Твърдят, че решенията, приети от Общото събрание били законосъобразни, постановени при спазване на изискванията за формиране на кворум и мнозинство, поради което следвало да бъдат изпълнявани, доколкото същите не попадали в хипотезата на чл. 17, ал. 2 ЗУЕС. Считат, че ищците оспорват взетите решение единствено водени от нежеланието си да вземат участие в разходите за поддържане и ремонт на общите части. На следващо място, ответниците изразяват становище във връзка със сочените от ищците основания за отмяна на решенията по точки 1, 3, 4 и 5 от дневния ред. По повод въведените основания за отмяна на решението по т. 1 твърдят, че изборът на управител бил осъществен законосъобразно и не намират пречка за изпълнение на управителните функции от страна на Х. Т., доколкото същата била собственик на самостоятелен обект в сградата. Поддържат, че решението по т. 3 от дневния ред било законосъобразно и целесъобразно, обусловено от необходимостта да бъдат предприети действия за текущи и основни ремонтни дейности по сградата. Считат, че така определената сума с решението била пропорционална и адекватна с оглед икономическата обстановка в страната. По отношение на оспорването на точки от правилника за вътрешния ред на етажната собственост, считат същото за неоснователно, доколкото въведените забрани били предвидени с цел безопасност и спазване на нормативните изисквания в ЗУТ. Ето защо молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

В срока за отговор на исковата молба Х. Г. Т., Г. В. Л. и Г. С. Л., чрез адв. В., предявяват срещу А. К. К. и И. З. К. инцидентен иск с правно основание чл. 40 ЗС, като молят съда да установи, че:

- Г. С. Л. и Г. В. Л. притежават 36,31% ид.ч. от общите части на сградата;

- Х. Т. Л. притежава 33,41% ид.ч. от общите части на сградата;

- И. З. К. и А. К. К. притежават 30,28% ид.ч. от общите части на сградата.

С отговора по инцидентния иск ответниците И. З. К. и А. К. К., чрез адв. В., навеждат доводи за неговата недопустимост с твърдения, че с предявените от тях претенции в исковата молба е въведен за решаване същият спорен въпрос, което отменя нуждата от произнасяне с иск по реда на чл. 212 ГПК. В допълнение намират иска за недопустим във връзка с постановено решение по гр. д. № 43534/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 35 с-в, което е предмет на обжалването в производство пред Софийски градски съд. С оглед изложеното твърдят, че са налице две висящи производство по отношение на които е налице субективен и обективен идентитет, поради което по-късно заведенето производство по реда на чл. 212 ГПК следвало да бъде прекратено служебно, съгласно изискванията на чл. 126, ал.

1 ГПК. В случай че съдът намери иска за допустим, релевират искане за спиране на производството до произнасянето по в.гр.д. № 10143/22 г., по описа на СГС, ГО, възз. *** – Б с-в във връзка с твърдението за преюдициалност по отношение на настоящия правен спор.