Решение № 1840 от 21.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1840 гр. Пловдив, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330111876 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от К. И. Б. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във връзка със Закона за потребителския кредит, като претенцията е за връщане на сумата от 10 лева, представляваща част от недължимо платени средства по договор за кредит „Бяла карта“, след като е била покрита чистата заемна сума. В исковата си молба ищецът поддържа, че на **** г. е сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит с лимит от 700 лева, който е бил изцяло усвоен. Твърди се, че в договора са заложени клаузи, които водят до неговата нищожност, по-специално такива, свързани с начисляване на неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в кратък срок.

Излагат се аргументи, че тази неустойка представлява скрито оскъпяване на кредита, което води до надвишаване на законово допустимия праг на годишния процент на разходите, и че договорът не отговаря на изискванията за яснота при изчисляването на ГПР. Ищецът посочва, че до подаване на молбата е върнал общо 1157,92 лева, което надхвърля получената сума, и претендира частично връщане на надплатеното ведно със законната лихва и разноските по делото.

1

От фактическа страна съдът намира за установено, че страните са били в облигационни отношения по силата на договор за кредит „Бяла карта“ от **** г. с фиксиран лихвен процент от 50,40% и обявен ГПР от 64,96% .

Договорът предвиждал задължение за заемателя в петдневен срок да учреди обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство от две физически лица, като при неизпълнение се начислява неустойка върху усвоения лимит. Установено е също, че ищецът е усвоил пълния лимит от 700 лева и е извършил плащания в общ размер на 1157,92 лева.

Въз основа на така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Основният спорен въпрос се свежда до действителността на клаузите, определящи цената на кредита и допълнителните санкции. Съдът намира, че клаузата за неустойка поради непредоставяне на обезпечение е нищожна поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона. Изискването за представяне на поръчители или банкова гаранция в изключително кратък срок (три или пет дни) и при тежки документални изисквания е практически неизпълнимо за средния потребител. Тази неустойка не цели обезщетяване на реални вреди, а функционира като скрито възнаграждение за кредитора, което изкуствено повишава цената на ресурса.

Когато тази „скрита“ цена се добави към общите разходи, реалният годишен процент на разходите значително надвишава законовия лимит от пет пъти размера на законната лихва, което е нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Наред с това, в договора липсва ясна методология за изчисляване на ГПР, което е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно ч л . 22 от ЗПК, когато са нарушени изискванията за форма и съдържание, включително относно ГПР, договорът за потребителски кредит е нищожен.

При нищожност на договора потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи. Тъй като ищецът е получил 357,90 евро, а е върнал сума в размер на 591,98 евро, той е платил сума без правно основание. Предявеният иск за 234,08 евро /след допуснатото изменение на иска по чл.214 ГПК/се явява доказан по основание и размер като част от по-голямото вземане за недължимо платени средства. Поради изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените 2 разноски, включително адвокатско възнаграждение в полза на Адвокатско дружество „К. и Б.“ на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата .

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „АКСЕС ФАЙНАНС“ АД, ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Балша“ № 1, бл. 9, ет. 2, представлявано от Ц. К., да заплати на К. И. Б., ЕГН **********, от ***, сумата в размер на 234,08 евро, представляваща недължимо платена сума по договор за кредит „Бяла карта“ от **** г. поради нищожност на договора, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба/30.6.2025г/ до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „АКСЕС ФАЙНАНС“ АД да заплати на Адвокатско дружество „К. и Б.“ адвокатско възнаграждение съобразно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 200 евро/ с ДДС/ .

ОСЪЖДА „АКСЕС ФАЙНАНС“ АД, ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Балша“ № 1, бл. 9, ет. 2, представлявано от Ц. К., да заплати на К. И. Б., ЕГН ********** в размер на 25 евро за направени разноски за ДТ.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3