Определение № 1071 от 11.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1071 гр. Пловдив, 11.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500831 по описа за 2025 година

Производство по чл.413, ал.2 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:

203670940, представлявано от ИД З.Б., чрез юриск. И. Н. против Заповед за изпълнение на парично задължение с рег. № 1014/ 06.02.2025г. постановено по ч. гр. д.№ 2306/ 2025г. по описа на ПРС –първи гр. с., в частта, в която е обективирано разпореждането на заповедният съд чрез отхвърляне на заявлението за издаване на ЗИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940 срещу Б. А. Я., ЕГН: ********** от гр.Пловдив. По изложени съображения в частната жалба се иска отмяна на обжалвания акт и произнасяне по същество.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Със заявление по чл.410 ГПК жалбоподателят е поискал издаване на заповед за изпълнение за сумите: 300 лв – главница, 26,8 лв - договорна лихва за периода 14.06.2021г – 13.12.2021г., 108,9 лв – обезщетение за забава за периода 15.06.2021 г – 05.02.2025г., / без периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г, за който не била начислявана лихва или неустойка/ както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по делото до окончателното му изплащане.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил частично заявлението за издаване на исканата ЗИ по чл.410 ГПК след извършена служебна проверка в правомощията си по императивната разпоредба на реда на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК, чрез присъждан на кредитора само сумата за неплатената сума от чистата стойност на кредита в размер на 300 лева по договора за кредит от 13.05.2021г., сключен със „Сити кеш“ ООД, ведно със 1 законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда- 05.02.2025г. до окончателното й плащане.

Констатациите по обективираните в представения Договор за кредит от 13.05.2021г., сключен с първоначалния кредитор „Сити кеш“ ООД, с параметри на договора по отпускане на кредита сочат на отпуснат такъв в максимален размер от 300 лева, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35,04 % и ГПР 40,78% . Мотивирана е недействителност на договора на посочените основания по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК и чл.143 ЗЗП, ал.2, т.5 поради наличието на неравноправна клауза във връзка с договорената неустойка за неизпълнение на задължението на заемателя да представи обезпечение по заема / чл.8 от договора/, видно от която е определен тридневен срок за изпълнение на задължението, така и при размер на неустойката/ 173,68 лв/ и характерът на самото неизпълнение, за което се предвижда неустойката – непредоставяне на обезпечение, която възлиза на 1/3 от главното задължение. Приложена е правната последица по чл.23 във вр. с чл.22 ЗПК за присъждане на чистата стойност на кредита и законната лихва върху нея за това, че при недействителност на потребителския договор на кредитора се дължи връщане само на чистата стойност на кредита без лихви и други разходи по кредита, вкл. лихвата за забава.

По отношение на правния извод на заповедния съд относно наличието на неравноправност на клаузата относно претендираните и от други кредитни институции неустоечни задължения, изводът е в съответствие с приеманото досега и от настоящия въззивен състав при аналогични казуси относно претендираните по описания начин формирани размери на уговорените неустоечни задължения . Длъжникът по искането за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК има качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което съдът е задължен да следи както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и на основание чл.7, ал.3 ГПК / Нова – ДВ, бр.100 от 2019г/ относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на ЗЗП, които се признават за недействителни и не пораждат целения в изготвения от кредитора договор резултат. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. В случая посоченият разход за бъдещо вземане за неустойка по арг. от Директива 2008/ 48 на Европейския парламент на съвета относно договорите за потребителски кредит, не отговаря на изискването за достатъчност на предвидените допускания за ГПР/ посочен само като цифрово изражение общо от 40,78%. Въззивният съд препраща към съдебна практика по прилагане на общностното право, доразвиваща изискванията в тази насока с оглед яснотата при предвижданията от страна на потребителя, свързани с допусканията за евентуални бъдещи разходи, които формират цената на крайния продукт и обосноваността на цената за потребителя към момента на усвояване на финансовия продукт, така именно решенията по дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van Hove. В цитираните решения се приема, че 2

„изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо се и задължение в договора да е прозрачно изложен точният механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици“. Това е принцип в общностното потребителско право, който следва да бъде спазван и прилаган, залегнал и в националното законодателство по цитираните по-горе норми на ЗЗП.

Поради това процесната клауза се приемат от съдебната практика и на настоящия състав за нищожна поради противоречие с добрите нрави по смисъла на разясненията в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. (в този см. решение № 193/09.05.2016г. по т. д. № 2659/2014г. на ВКС, I т. о. и решение № 219/09.05.2016г. по т. д. № 203/2015г. на ВКС, I т. о.), а в заповедното производство във всеки случай е налице обоснова вероятност в тази насока, за което в изискването за тази преценка на заповедния съд е въведено с изричната разпоредба на чл.411, ал.2, пр.ІІ, т.2 и т.3 ГПК като законово правомощие.

Следва да се отбележи, подаденото от заявление по чл.410 от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940 е уважено частично чрез присъждане на дължимата част от главницата, независимо от непредставени по делото доказателства за качеството на цесионер на първоначалния кредитор „Сити кеш“ ООД чрез представяне на цесионен договор, легитимиращ заявителя на претендираните вземания, вкл. това за претендираната главница във вида на чистата стойност при прилагане на правната последица по чл.23 ЗПК.

По така изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК вр. с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане с рег. № 1014/ 06.02.2025г. постановено по ч. гр. д.№ 2306/ 2025г. по описа на ПРС – Първи гр. с., в частта, в която е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК за издаване на ЗИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940 срещу Б. А. Я., ЕГН: ********** от гр.Пловдив за акцесорните вземания относно сумите 26,8 лв възнаградителна лихва за периода 14.06.2021г – 13.12.2021г., 108,9 лв – обезщетение за забава за периода 15.06.2021 г – 05.02.2025г.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4