Решение № 102 от 28.07.2021, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. , 28.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело ***0215510101759 по описа за 2021 година

Предявен е иск от П. Д. Г., ЕГН ********** от с. Р, общ. К, ул. „***“ *** против М. М. Г., роден на ****** г. в У, ЛНЧ **********, с адрес: с. Р, общ.

К, ул. „***“ *** с правно основание в чл. 49 СК.

В исковата молба ищцата сочи, че се запознала с ответинка в Гърция през 2006 г., където пребивавали и двамата в онзи момент. Върнали се в България през 2017 г., заживели в дома на родителите й, сключили граждански брак през 2018 г.

Сочи, че първоначално отношенията им били хармонични, но постепенно се появили пререкания и спорове между тях. Ищцата започнала работа и нейната заплата била единственият източник на доходи в семейството.

Твърди, че през м.02.2020 г. лошите им отношения ескаларали и ответникът напуснал семейното жилище. От този момент тя не знае къде пребивава.

Сочи, че от брака си нямали родени деца, нямали придобито недвижимо имущество, което да е СИО. По време на брака придобили единствено два автомобила, по един за всеки, които не желае да бъдат поделени в настоящото производство. Семейното им жилище било собственост на родителите на ищцата, поради което не претендира съдът да се произнася по този въпрос.

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника, като след прекратяването му, да продължи да носи фамилното име Г..

Претнедира за разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от особения представител на ответника – адв. М. Д., АК-С.

Счита исковата молба за допустима. Твръди, че не може да осъществи връзка с ответника.

Сочи, че от изложените в исковата молба твърдения, не може да се направи извод за наличие на вина на ответника за създалите се отношения. Относно 1 ползването на семейното жилище – ищцата следвало да докаже, че същото е собственост на нейните родители.

Счита за уместно бракът да бъде прекратен по вина на двамата съпрузи.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Безспорно е, че страните по делото са съпрузи, сключили граждански брак в град К на 2***** г. /удостоверение за сключен граждански брак № ****/2***** г., съставен в община К/.

Ищцата е представила декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.

По делото се събраха гласни доказателства

Свидетелят ДХД без родство със страните, сочи, че бил в приятелски отношения със семейството на М и П. Появили се проблеми помежу им. М не искал да работи, П го издържала през цялото време. М за 1-2 месеца работил в „***“, но незнае защо е напуснал или са го изгонили. През 2020 г. съпругът напуснал жилището, а като ценности, всичко взел - лаптопи, злата.

От раздялата им същият не се е обаждал, дори и по празници. Твърди, че ищцата била категорична, че желае да се разведе.

От така приетите за установени факти и обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:

С оглед събраните доказателства съдът приема бракът между страните за дълбоко и непоправимо разстроен.

Съгласно чл. 14 от СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Установи, че през времето, през което са живеели заедно, страните не могли да преодолеят различията в характерите и вижданията си за съвместно съжителство и брачен живот, което водело до неразбирателство - разногласия, спорове и конфликти. Липсата на компромиси, отстъпки, на грижа един към друг, неудовлетвореността от поведението и отношението на партньора и непълноценното съпружеско общуване водели до загубата на доверие, до охладняване на отношенията и отчужденост. Между страните няма разбирателство, доверие, взаимност, съпричастност и обща грижа за семейството, поради което бракът е формален, лишен от дължимото се според морала и закона съдържание, не може да съществува в този му вид и следва да бъде прекратен.

ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И РЕЖИМА НА

ЛИЧНИ КОНТАКТИ:

От брака си съпрузите нямат родени деца, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:

Съдът не следва да се произнася по този въпрос, поради това, че семейното жилище на страните било собственост на родителите на П.Г., като ответникът го е напуснал при раздялата си с нея. В исковата молба ищцата не претендира съдът да се произнася по този въпрос.

ПО ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:

В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Съгласието или противопоставянето на съпруга първоначален титуляр на фамилното име вече е ирелевантно. Поначало, ако 2 съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва брачната фамилия.

В настоящото производство ищцата П. Д. Г. сочи, че желае да запази фамилното си име Г., поради което същото след прекратяването на брака, не следва да се променя.

ОТНОСНО ВИНАТА:

Нормата на чл. 17 от СК предвижда, че съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството.

Анализът на събрания по делото доказателствен материал навежда на извод, че ответникът е станал причина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. След сключването на гражданския брак между страните, започнали пререкания и спорове между тях, съврзани с издръжката на семейството. Ответникът започвал работа временно и спорадично, не намирал постоянна такава, поради което финансовата тежест за издръжката на семейството се поемало изцяло от ищцата.

Съдът счита, че именно начинът на живот и поведението на съпруга е довело до настъпване на трайната фактическа раздяла. То е лишило брака от съдържание и е причина за неговото дълбоко и непоправимо разстройство.

По делото не се събраха доказателства за брачни провинения на ищцата.

Поради изложеното съдът намира,че бракът следва да бъде прекратен по вина на ответника.

Относно разноските в производството:

На осн. чл. 329 ал.1 от ГПК направените от ищеца разноски по делото се поемат от ответника. До приключване на устните състезания ищецът претендира за сторените по делото разноски, които са в общ размер на 1 225,00 лева, от които: 25,00 лева държавна такса; 600,00 лева адвокатско възнаграждение и 600,00 лева разноски за особен представител, които ответникът следва да бъде осъден да й заплати.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 40,00 лева по сметка на РС- К.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА сключения на 2***** год. в гр. К граждански брак между П.

Д. Г. с ЕГН ********** от с. Р, общ. К, ул. „***“ *** и М. М. Г., роден на ****** г. в У, ЛНЧ **********, с адрес: с. Р, общ. К, ул. „***“ ***, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата фамилно име – „Г.“. да носи

ОСЪЖДА М. М. Г., роден на ****** г. в У, ЛНЧ **********, с адрес: с. Р, общ. К, ул. „***“ *** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд – К 40,00 лв. /четиридесет лева и нула стотинки/ 3 окончателна държавна такса по допускане на развода.

ОСЪЖДА М. М. Г., роден на ****** г. в У, ЛНЧ **********, с адрес: с. Р, общ. К, ул. „***“ *** да заплати на П. Д. Г. с ЕГН ********** от гр. К, ул.

„***“ *** направените по делото разноски в размер на 1 225,00 лева /хиляда двеста двадесет и пет лева и нула ст./

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - С в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – К: _______________________

4