Решение № 136 от 30.06.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Варна, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно търговско дело № 20263001000175 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба от ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, представляван от адвокат Т.

С. и насрещна въззивна жалба подадена от ищците О. А. И. и З. А. И., действащи чрез своята майка и законен представител А. А. И. представлявани от адвокат Н. М.-ПА. срещу решение № 514/23.12.2025 година постановено по търг. дело № 93/2025 година на ВОС, с което застрахователното дружество е осъдено да заплати на всеки от ищците сумата от по 35790,43 евро (равностойността на 70000 лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 02.09.2024 г., причинено от А. А. И., ЕГН ********** като водач на МПС марка „Рено", модел „Клио", с рег. № *****, застрахован при ответника по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва върху всяка от процесните суми дължима от 12.09.2024г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, като исковите претенции са отхвърлени за разликата над присъдените 35790,43 евро (равностойността на 70000 лева) до целия претендиран размер от 51129,19 евро (равностойността на 100000 лева), като неоснователни.

Въззивната жалба на застрахователя е отправена срещу решението в неговата осъдителна част. Поддържа се становището, че постановеното решение е недопустимо, с оглед правилата на чл. 477 КЗ. От една страна се сочи, че ищците са непълнолетни лица, чиито законен представител се явява и 1 деликвента. От друга гледна точка, страна по застрахователното правоотношение е собственика на застрахования автомобил - единият от ищците – О. И., поради което собственикът на превозното средство не е трето лице за застрахователното правоотношение, по смисъла на чл. 477, ал. 3 КЗ, съответно не е легитимиран да води иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. Твърди се, че в несъответствие със събраните доказателства е определен размерът на дължимо обезщетение и е решен въпросът за принос на пострадалите лица за настъпване на вредите. Оспорва се реализирането на състава на функционалната отговорност на застрахователя, доколкото липсва причинна връзка между поведението на водача на застрахования автомобил и настъпването на вредите. Твърди се, че ищците не са провели доказване на състава на непозволено увреждане, като съставеният констативен протокол за ПТП не внася яснота за механизма на произшествието. Не се споделя изводът на съда, че водачът на автомобила е нарушил правилата на чл. 37, ал. 1 ЗДвП, като се твърди, че противоправното поведение на участника в произшествието – товарен автомобил, е основната причина за настъпване на събитието.

Определения размер на справедлива обезвреда се сочи да е завишен, доколкото не е съобразен със събраните доказателства по делото, с настъпилите за ищците вреди, техният интензитет, претърпените болки и страдания от пострадалите лица и отражението, което случилото се е дало върху емоционалното състояние на ищците. Набляга се на протеклите възстановителни процеси (за ищците е настъпило почти пълно възстановяване), осъщественото изцяло консервативно лечение и липсата на необходимост от провеждане на допълнителна рехабилитация. Конкретно за О. И., се сочи, че само през първия месец от възстановяването му е имал нужда да бъде обслужван от неговата майка, а по отношение на З. И. такава нужда не се наблюдавала, като последната се обслужвала сама. Твърди се липса на данни за понесени от ищците психологични травми. Поддържа се възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като се сочи, че З. И. не е ползвала предпазен обезопасителен колан и заемане на местоположение в автомобила на задна лява седалка. По отношение на нея се изтъква нарушение на правилата на чл. 137, ал. 1 ЗДвП. Иска се отмяна на решението в обжалваните части, евентуално намаляване размера на присъденото обезщетение. Страната претендира разноски сторени в производството.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от ищците отправена срещу решението в неговите отхвърлителни части. Твърди се, че е незаконосъобразен извода на съда по отношение размера на дължимото обезщетение, защото ищците са претърпели сериозни увреждания – откарани са по спешност в лечебно заведение, получили са мозъчни сътресения, фрактури, множество разкъсно-контузни рани, вследствие на инцидента ищцата З. И. има голям белег (около 7 см) на челото. Набляга се на факта, че след изписването им от болница децата били на легло вкъщи, не посещавали училище, наложило се тяхната майка да се грижи за тях и за нуждите им. О. бил на леглото около 1,5 месеца, след което ползвал патерици 2

(около 2 месеца), за да се придвижва. Възразява се, че ищците са преживяли изключително тежко и емоционално случилото се, позовава се на събраните гласни доказателства, според което физическите увреждания, съчетани с възрастта на ищците (съответно 13 и 11 години) са се отразили особено негативно на нормалното протичане на техния бит и ежедневие.

Определеното обезщетение се сочи, че не е съобразено с икономическата ситуация в страната към момента на увреждането и със съдебната практика, относима към подобни хипотези. По тези съображения иска отмяна на решението в обжалвания дял.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от страна на застрахователното дружество, с който се иска насрещната въззивна жалба на ищците да се остави без уважение като неоснователна, доколкото пред първата инстанция не са събрани достатъчно доказателства, които да обосноват извод за претендирания от ищците размер на обезщетение. Сочи се, че с оглед вида на получените травми, проведеното лечение и възстановителния период на лица, размерът на обезщетението е завишен, а извод в обратна посока не може да се направи, както от събраните писмени доказателства (приложената медицинска документация), така и от гласните такива. Твърди се, че паричният еквивалент на обезвредата не съответства на икономическата ситуация в страната и не следва да служи като механизъм за неоснователно обогатяване, а лимитите по застраховките „ГО“ не могат да се вземат предвид при определяне размера на обезщетение. Претендира се присъждането на разноски.

В проведеното съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните изразяват становища по депозираните от тях жалби. Въззивниците О. А. И. и З. А. И. са изразили писмено становище, депозирано от техния процесуален представител, в което оспорват жалбата на застрахователя и претендират разноски. Застрахователното дружество, на свой ред поддържа своята въззивна жалба, оспорва депозираната насрещна такава и прави искане за присъждане на сторените разноски.

Въз основа твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност, доводите на страните и приложимите правни норми, съдът, в пределите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, с който ищците О.

А. И. и З. А. И., действащи посредством своята майка и законен представител А. А. И., искат осъждане на ответника - застраховател да заплати на всеки от тях сумата от по 100 000 лева, представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди, вследствие ПТП от 02.09.2024 година.

В исковата молба са изложени твърдения, че произшествието е настъпило по вина на А. А. И. (майката на ищците), която е управлявала лек автомобил марка „Рено", модел „Клио", с рег. № *****, който към релевантния момент е бил застрахован при ответника - застраховател.

3

Инцидентът се е състоял на кръстовището на главен път, близо до град Девня, с участници лекият автомобил управляван от майката на ищците и друг лек автомобил марка „Мерцедес", модел „Спринтер", с рег. № *****, управляван от Й.Р.К.. Твърди се, че А. И. отнела предимството на другия лек автомобил, който участвал в произшествието. Излага се, че двамата ищци са се возили в автомобила на тяхната майка, като вредите за тях са настъпили именно вследствие на инцидента. Конкретно настъпилите увреждания са подробно описани в исковата молба, като те най-общо се изразяват във физически и психологични увреждания. Сочи се, че ответникът е отказал плащане, след като е отправена претенция до него по извънсъдебен ред, което обуславя правния интерес от водене на настоящото производство.

Ответникът е представил отговор на исковата молба, в който излага съображения за недопустимост на производството, доколкото ищците са непълнолетни лица, а техният законен представител се твърди да е виновен за процесното пътно произшествие. От друга страна - собственик на лекия автомобил и застраховано лице по застрахователната полица е ищецът О. И., което намира, че го лишава от качеството на трето за застрахователното правоотношение лице. На следващо основание се твърди неоснователност на предявените искове, оспорва се механизмът на настъпване на инцидента и вината за него на майката на ищците. Оспорва размерът на търсеното обезщетение, като смята, че от представените доказателства не се установява ищците да са понесли вреди в претендираните размери. Прави възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за принос на пострадалите, които са пътували в превозното средство без да са поставили предпазни колани.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания, разгледана е пряка претенция на лица понесли вреди от деликт отправена срещу застраховател, по чл. 432, ал. 1 КЗ. Изпълнена е абсолютната процесуална предпоставка по чл. 380, ал. 1 КЗ, поради което правото на иск е надлежно упражнено. Решението е постановено при участието на контролираща страна дирекция „Социално подпомагане“, доколкото ищците са непълнолетни лица.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта - в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. С оглед предмета на двете жалби застрахователят поддържа оплакванията за недопустимост на производството. Отделно от това оспорва размера на присъдените обезщетения, смята, че произшествието е настъпило по вина на другия участник в него (водачът на товарния автомобил) и поддържа възражението за принос на пострадалите лица, който се изразява непоставяне на предпазен колан при пътуване в лекия автомобил. С насрещната въззивна жалба на ищците се оспорва решението в отхвърлителната част, основните възражения на страната са свързани с това, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е занижено. Изложени са аргументи, че първата 4 инстанция не е отчела в достатъчна степен конкретни факти по делото, както и икономическата ситуация в страната към момента на ПТП и съдебната практика по сходни хипотези.

По допустимостта на производството, с оглед възражението на въззивника-ответник:

Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ предоставя на разположение на увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл. 478, ал. 2, вр. чл.

477, ал. 1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди директно от застрахователя на причинителя на увреждането. Съобразно нормата на чл. 477, ал. 1 КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.

С ал. 2 на същата законова разпоредба като застраховани лица са посочени собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.