Решение № 135 от 10.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Ловеч, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно гражданско дело № 20244300500402 по описа за 2024 година Постъпила е въззивна жалба от В. П. К. от гр. Троян, ул. „***“ 4, чрез адв. Мариета Динкова Цветкова, срещу Постановление от 23.05.2023 г. на ЧСИ В. Л. П., per. № 879, с което е отказано прекратяване на изпълнително дело 20198790402678 и молят да се постанови решение, с което да отмените Постановление от 23.05.2024 г., на ЧСИ В. Л. П., per. № 879, с което е отказано прекратяване на изпълнително дело 20198790402678 и да им се присъдят направените разноски в настоящото производство.

В жалбата се излага, че изпълнителното дело е образувано от взискателя Община Ловеч през 2019 г. въз основа на АУЗ № 16583-1/27.06.2019 г., с който е установено задължение в размер на 164. 19 лева - главница, ведно със законна лихва върху горната сума считано от 07.11.2019 г. до окончателното й изплащане.

Твърди, че тези задължения са платени и на 25.10.2023 г. Община Ловеч е депозирала по и.д. 20198790402678 изрично искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т. 2 ГПК, като е посочено, че длъжникът е погасила задълженията си по образуваното делото.

Жалбоподателят сочи, че след получаване на отправеното от взискателя писмено искане за прекратяване на изпълнителното производство, съдебният 1 изпълнител вместо да го прекрати, е изпратил на длъжник нова покана за доброволно изпълнение, с посочени суми, които вече са платени и това е изрично потвърдено от взискателя, поискал прекратяването на изпълнителното дело.

Твърди, че многократно длъжникът е правил запитване за размера таксите по ТТРЗЧСИ, които трябва да плати, върху погасената в полза на Община Ловеч сума, но му е отказана информация за това с мотив, че докато не плати публичните си задължения към НАП и таксите на ЧСИ Велизар П. върху тях, изпълнителното дело няма да бъде прекратено.

Посочва, че на 23.05.2024 г. ЧСИ е издал обжалваното постановление, като в мотивите на което е посочено, че актуалният размер на дълга е 22 701.49 лева, от която сума 4 195.37 лева, представляват такси и разноски съгласно ТТРЗЧСИ и 18 506. 12 лева, представляваща присъединени публични задължения съгласно Удостоверение с вх. № 45021/24.04.2024 г., поради което е отказал да прекрати производството до пълното погасяване на дълга.

Налага довод, че ЧСИ е следвало да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като основен взискател е Община Ловеч, която е инициирала първоначално изпълнителния процес по реда на ГПК въз основа на съставен АУЗ, който представяла изпълнително основание за образуване на изпълнително дело по реда на ГПК. Твърди, че до приключване на изпълнителния процес няма друг присъединен взискател по изпълнението няма, поради което изцяло и само на Община Ловеч е предвидена възможността да иска прекратяване на изпълнението.

Приема, че не може да се постави знак за равенство в процесуално отношение по реда на ГПК на държавата като присъединен по право взискател, имащ в своя полза публично вземане срещу същия длъжник с присъединения взискател нямащ това качество, и в чиято полза има издаден изпълнителен лист, без да се отчита, че единствено и само за държавата съществува друг, изключително облекчен от процесуална гледна точка и естество, ред за събиране на своите си публични вземания, а именно този по реда на Данъчно осигурителния процесуален кодекс-чл.191 и следващите, чл.209 и следващите от ДОПК. Сочи, че видно от Удостоверение от НАП, държавата се е възползвал от правата си по ДОПК за принудително събиране 2 на публичните си вземания, като е образувано изпълнително дело при публичен изпълнител. Застъпва тезата, че Държавата като кредитор се намира в изключително привилегировано положение веднъж самостоятелно и само за себе си (за свои публични вземания) да провежда принудително изпълнение по реда на ДОПК, и втори път да бъде и то задължително по закон присъединена в изпълнителния процес, развиващ се по реда ГПК, който е иницииран от друг взискател с частно вземане.

Счита, че когато изпълнението се прекратява по искане на взискателя, за държавата като присъединен по реда на ГПК взискател остава процесуалния ред за реализиране на публичните си вземания по реда на ДОПК, поради което за нея не е необходимо да заявява искане или да дава съгласие за прекратяване на изпълнението по реда на ГПК.

Налага довод, че в изпълнителния процес по ГПК държавата е латентен взискател, тъй като се присъединява във вече образуван изпълнителен процес, ползва от активността на първоначалния взискател и не е самостоятелен взискател, а следва процесуалното поведение на първоначалния взискател.

Приема, че Държавата разполага с два успоредни способа за осъществяване принудително изпълнение на вземанията си, като единият по ДОПК, а другият е чрез задължителното й присъединяване в изпълнителен процес срещу същия длъжник по ГПК, поради това, когато изпълнението бъде прекратено относно първоначалния взискател, за Държавата остава процесуалния ред за реализиране на публичните й вземания по реда на ДОПК.

Застъпва тезата, че правното положение на Държавата в изпълнителното производство е подчинено и зависи изцяло от инициативата на първоначалния взискател и развитието на процеса спрямо него, като при наличие на основание за прекратяването му спрямо първоначалния взискател, той се прекратява и по отношение на нея и не би могъл да продължи само в нейно лице, предвид липсата на изпълнителен титул, който да обоснове провеждане на самостоятелно изпълнение в нейна полза.

Пред настоящата инстанция с постъпили мотиви от ЧСИ В.П., с които приема, че подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Излага, че на 25.10.2023 г. Община Ловеч, в качеството на взискател по делото, е депозирала молба за прекратяване на делото, с която го е уведомила, 3 че дългът към нея е изцяло погасен. Изразява несъгласие с твърденията, че липсва произнасяне по отношение на депозираната молба, че на длъжника не е дадена информация относно дължимите такси, както и че при постъпване на молбата е длъжен да прекратя изпълнителното производство, независимо дали е събран целият дълг или не. Посочва, че с резолюция от 25.02.2023 г. е указано да се изпрати на длъжника уведомление за дължимите такси и разноски и присъединени публични задължения. Твърди, че до длъжника е изпратена покана, получена от същия на 23.11.2023 г., като в нея е описан актуалният размер на задължението, каква сума е за такси към ЧСИ и каква сума е са присъединените публични задължения.

Не приема тезата на жалбоподателя, че при постъпване на молба за прекратяване от взискателя, делото следва да се прекрати, като без значение дали са погасени таксите и разноските съгласно Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, както и вземанията на присъединените взискатели. Посочва, че на 23.05.2024 г. длъжникът е направил превод по делото в размер на 1 115.05 лева и е депозирал молба за прекратяване на делото поради погасяване на таксите и разноските, съгласно ТТР към ЧСИ. Въпреки искането за издаване на сметка по чл. 79 от ЗЧСИ, сумата е преведена по усмотрение на длъжника, като не са посочени конкретните такси, които биват изплащани, освен изчислената пак по усмотрение на длъжника пропорционална такса, която според него е в размер на 34.45 лева. Посочва, че пропорционална такса се дължи върху цялото предявено за събиране вземане, включително присъединените публични задължения, които към 13.10.2023 г. са в размер на 29 613.23 лева, независимо че съгласно Удостоверение с вх. № 45021/24.04.2024 г. задълженията са в размер на 18 506.12 лева. Позовава се на съдебна практика: Решение № 200/09.11.2023 г. на Окръжен съд - Ловеч по въззивно гражданско дело № 20234300500523, Решение № 207/22.11.2023 г. на Окръжен съд - Ловеч по въззивно гражданско дело № 563 по описа на за 2023 година, Решение № 1075/26.09.2019 г. на Пловдивски окръжен съд по гражданско дело № 2077/2016 г., Решение № 925/30.06.2022 г. на Окръжен съд -Пловдив по въззивно гражданско дело № 20225300501134 и Решение № 1481/11.12.2019 г. на Окръжен съд - Пловдив по въззивно гражданско дело № 2657 по описа за 2019 година.

Не приема тезата на жалбоподателя, че след като взискателят - Община 4

Ловеч, е поискал прекратяването на изпълнителното производство, същото следва да бъде прекратено, независимо че по делото има присъединен взискател-НАП. Излага, че в чл. 458 ГПК е заложено, че държавата се счита винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. Сочи, че с оглед чл. 458 от ГПК, няма пречка изпълнителното производство да продължи и след постъпило искане за прекратяване от единия взискател.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилите жалби, становищата на страните, заявени пред нас и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

В кантората на Частен съдебен изпълнител В. П., per. № 879, с район на действие Окръжен съд Ловеч, адрес: гр. Ловеч, ***, ет. 2, www.velislavpetrov.com, тел. ***, по молба на Община Ловеч, адрес:

Гр. Ловеч, ***, и въз основа на акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК№ 16583-1/2019 г. по описа на Дирекция „Местни приходи" при Община Ловеч, на 14.11.2019 г. е образувано изпълнително дело № 20198790402678 срещу В. П. К. ЕГН **********, за заплащане на сумите както следва: главница в размер на 164.19 лева, ведно със законната лихва върху нея от 08.11.2019 г.

По делото като взискател е присъединен НАП на основание чл. 458 от ГПК, съгласно Удостоверение с вх. № 45021/24.04.2024 г. за сума в на 18 506.12 лева.

На 23.05.2024 г. длъжникът е направил превод по изпълнителното дело в размер на 1 115.05 лева и е депозирал молба за прекратяване на делото поради погасяване на таксите и разноските.

С Постановление от 23.05.2024 г. ЧСИ В. П. е отказал да прекрати изпълнителното производство до пълното погасяване на дълга.

На 25.10.2023 г. Община Ловеч, в качеството на взискател по делото, е поискал прекратяване на делото, поради плащане на дълга.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, допустима е и разгледана по същество е основателна.

ОС-Ловеч приема, че ЧСИ е следвало да изпрати молбата на длъжника 5 от 23.05.23 г. за прекратяване на изпълнителното производство на първоначалния взискател и на присъединения взискател, като им укаже срок за отговор и след това да се произнесе по направеното искане. Атакуваното постановление е издадено на същия ден, в който е постъпила молбата за прекратяване на делото.

Съдът намира, че следва да се отмени обжалваното Постановление и делото да се върне на ЧСИ за събиране на доказателства и произнасяне по молба на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство. С Постановление от 23.05.2024 г. ЧСИ В. П. е отказал да прекрати изпълнителното производство до пълното погасяване на дълга. Направен е извод в мотивите на атакувания съдебен акт, че актуалния размер на дълга по делото е 22 701.499 лева, от които 4 195. 37 лева, представляваща такси и разноски съгласно ТТР към ЗЧСИ и 18 506. 12 лева, представляващи присъединени публични задължения, съгласно Удостоверение с вх. № 45021/24.04.2024 г. Съгласно Тълкувателно решение № 2/23 г. от 4.07.2024 г. на ВКС за публични вземания може да се образува изпълнително дело по ГПК с представянето на акт по чл. 209, ал 2 ДОПК и държавата може да се присъедини към образувано изпълнително дело с удостоверение по чл. 191, ал. 4 ДОПК и приложен към него акт по чл. 209, ал. 2 ДОПК. Прието е в решението, че в посочената особена хипотеза на присъединяване на държавата в изпълнителния процес, тя отговаря на изискването за самостоятелно водене на процеса и той следва да продължи с нейно участие и след прекратяването му на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК по отношение на първоначалния взискател. По изпълнителното дело е представено Удостоверение с вх. № 45021/24.04.2024 г. от ТД НАП, но не и акт по чл. 209, ал. 2 ДОПК. ЧСИ следва да изиска от ТД НАП да представи по изпълнителното дело акта по чл.