Решение № 158 от 21.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Пловдив, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20255000500356 по описа за 2025 година

Производството е образувано по Въззивна жалба вх.№14027/14.04.2025 г., подадена от И. Н.

П., чрез адв. Т. Д., срещу Решение №254/10.03.2025 г. по гр.д.№3342/2023 г. на ОС – Пловдив, с което са отхвърлени, като неоснователни, предявените от жалбоподателката, против ответника С.К.Б., починал в хода на процеса, с конституирани по делото на негово място наследници по закон Н. Д. Б., Р. С. М., Е. С. Д. и Ю. С. А., обективно съединени искове, както следва:

Иск с правно основание чл.108 от ЗС, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на основание наследяване от Г.А.Г., починал на *** г., по силата на оставено от него саморъчно универсално завещание от дата 18.02.2020 г., на недвижим имот, представляващ СОС с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив, с предназначение: жилище, апартамент, находящ се в гр. *** ап.**, ведно с прилежащи части: избено помещение №* и 1,514% идеални части от общите части на сградата, и осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението върху имота, съобразно наследствените им права;

Иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на основание наследяване от Г.А.Г., починал на *** г., по силата на оставено от него саморъчно универсално завещание от дата 18.02.2020 г., на лек автомобил марка и модел „Рено Флуанс“, с рег. № ****, рама № 1

***, и осъждане на ответниците да и предадат владението върху него; да осъди ответниците, като наследници на първоначалния ответник С.К.Б., да заплатят на ищцата, като наследник на Г.А.Г., по силата на оставено от него саморъчно универсално завещание от дата 18.02.2020 г., следните суми, получени от С.К.Б. без правно основание, от банковите сметки на Г.А.Г. в „Пощенска банка“АД:

1520,31 лв., 5663,91 щ.долара с левова равностойност към 23.10.2023г. 10 453,39 лв. и 8853.79 евро с левова равностойност към 23.10.2023г. 17 316,51 лв.

С обжалваното решение ищцата е осъдена да заплати на всеки от ответниците направените от него разноски за първоинстанционното производство.

Релевирани са оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, за неправилност и незаконосъобразност на решението, и постановяването му при нарушение на процесуалните правила. Сочи се недопустимост на обжалваното решение, в частта му по иска за ревандикация на недвижимият имот, представляващ СОС с идентификатор ***, като постановено по непредявен иск. Наред с това се поддържа недопустимост на обжалваното решение в тази част и на основание наличие на основание по чл.126,ал.2, вр.ал.1 от ГПК за прекратяване на делото, поради наличие на висящ процес, образуван по-рано, със същия предмет - производството по гр.д.№3342/2023 г. на ОС – Пловдив е образувано, след като с Определение №4177/14.12.2023 г. по гр.д.№4386/2023 г. на РС – Пловдив – 9-ти гр.с. съдът е отделил материалите относно установяването на отношенията между страните С.К.Б. /като ищец/ и И. Н. П. /като ответник/, касаещи правото на собственост върху недвижимия имот СОС с идентификатор ***, лекият автомобил марка и модел „Рено Флуанс“, с рег. № ****, и сумите 1520,31 лв., 5663,91 щ.долара и 8853.79 евро. Въпреки това, с Решение №4583/19.11.2024 г. по гр.д.№4386/2023 г. на РС – Пловдив – 9-ти гр.с. съдът се е произнесъл относно правото на собственост върху недвижимия имот, представляващ СОС с идентификатор ***, като е уважил предявеният от С.К.Б., заместен в хода на процеса от своите наследници, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, на основание наследствено правоприемство. Тъй като заведеното гр.д.№ 3342/2023 г. на Окръжен съд Пловдив е последващо образувано, на това основание производството по делото е следвало да се прекрати служебно от съда. Настоява се постановеното решение в тази част да се обезсили, и делото да се върне за произнасяне на първостепенния съд по предявения иск. По отношение на решението в частта му, в която е отхвърлен иска за ревандикация на лек автомобил марка и модел „Рено Флуанс“, с рег. № ****, рама № ***, както и връщане на сумите 1520,31 лв., 5663,91 щ.долара с левова равностойност към 23.10.2023г. 10 453,39 лв. и 8853.79 евро с левова равностойност към 23.10.2023г. 17 316,51 лв., се поддържа, че същото е неправилно. Исковете са отхвърлени, поради приетата от съда нищожност на представеното по делото универсално завещание в полза на И. Н. П., на основание чл.42, б.“б“ във вр. чл.25, ал.1 от ЗН. Съдът е приел, че завещанието няма правно действие и ищцата не може да се легитимира като наследник, като е обосновал този правен извод само и единствено на приетата по делото съдебно-почеркова експертиза. Заключението на експертизата е било оспорено от ищцата, като същата е оспорила ползвания от експертизата 2 сравнителен материал. Изводите на вещото лице са направени при пренебрегване на важни обстоятeлства, водещи до възможост за вариантност на почерка и пописа на завещателя.

Недопускането на повторна или допълнителна експертиза е лишило ищцата от възможността да докаже авторството на процесното завещание. Неправомерно е прието, че завещанието е нищожно – същото е изготвено в съгласие с материалния закон и съгласно предписаната от закона форма и съдържание. Настоява се за обезсилване на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, а при условията на евентуалност – за отмяна на обжалваното решение, като необосновано и неправилно, и постановяване на друго по същество, с което да уважите изцяло предявените искове. Заявява се претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемите страни Н. Д. Б., Р. С. М., Е. С. Д. и Ю.

С. А., и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор вх.№20998/10.06.2025 г., подаден от всички въззиваеми страни, чрез адв. В. И. – С., чиито действия по подаване на отговора са надлежно потвърдени от въззиваемите страни. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба на ищцата. Сочи се за яснота, че производството по гр.д.№4386/2023 г. на РС – Пловдив е образувано по искова молба на С.Б. срещу И. П. за признаване за установено, че ищецът С.Б. е собственик по силата на наследствено правоприемство на недвижим имот, съставляващ СОС с идентификатор № ***, по КККР на гр. Пловдив.

Отричат се заявените от ответницата претенции за собственост върху недвижимия имот по силата на вписано в ИР завещание, като са въведени възражения за нищожност на завещанието, от което същата черпи права. В отговора на исковата молба ответницата е депозирала „насрещна искова молба“, с която е предявила срещу ищеца иск да бъде призната за собственик на СОС с идентификатор ***, по силата на завещателното разпореждане и да бъде осъден ищеца да й предаде владението върху същия имот. Наред с това, са предявени и претенциите за ревандикация на лекият автомобил марка и модел „Рено Флуанс“, с рег. № ****, както и за сумите 1520,31 лв., 5663,91 щ.долара и 8853.79 евро. С определение на РС – Пловдив са отделени материалите по предявения от ответника „Насрещен иск“, като определението за отделяне на материалите в отделно производство и изпращането му по подсъдност на Окръжен съд – Пазарджик, е влязло в сила, поради необжалването му. Делото гр.д.№4386/2023 г. е пред ПОС е продължило в останалата си част пред Окръжен съд – Пловдив – по предявения от С.Б. против И. П. установителен иск за собственост на недвижимия имот, представляващ СОС с идентификатор ***, на основание наследствено правоприемство от наследодателя Г.А.Г. по силата на закона. От друга страна, в производството по гр.д.№3342/2023 г. на ОС – Пловдив, се разглежда предявени искове от И. П. против С.Б., с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД, като ищцата И. П. се легитимира като собственик на недвижимия имот СОС с идентификатор ***, както и на 3 цялото имущество на починалия Г.А.Г., на основание универсално завещание. Поддържа се, че не е налице идентитет между предмета на производството по гр.д.№4386/2023 г. на ОС – Пловдив, и гр.д.№3342/2023 г. на ОС – Пловдив, макар страни по тях да са едни и същи лица /в различно качество/, и да е налице съвпадение по отношение на вещта – предмет на спора.

Въззиваемите считат, че съдът, който разглежда спора по гр.д.№3342/2023 г. на ОС – Пловдив, единствено може да спре производството по ревандикационния иск, но такова искане не е направено от жалбоподателката. Твърденията във втората част на въззивната жалба не кореспондират със защитната теза на жалбоподателката, не се установяват с необходимата пълнота, и са неоснователни. Не е налице непълнота, немотивираност и необоснованост на заключението на съдебно-почерковата експертиза. Не са ангажирани от жалбоподателката сравнителни образци от подпис или почерк на завещателя Г.Г., а се настоява експертизата да ползва като сравнителен материал един конкретен нотариален акт.

Заявява се претенция за присъждане на разноските за въззивното производство.

При извършване на служебна проверка на основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и разгледан от родово и местно компетентен съд, поради което е допустим.

С Определение №58/06.02.2026 г. по настоящото дело е прието, че е налице основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК и производството по настоящото дело е спряно, до приключване на производството по гр.д.№4386/2023 г. по описа на ПОС, което към същия момент е било висящо пред касационната инстанция като гр.д.№3640/2025 г. на ВКС – 1-во гр.отд. С Определение №263/05.06.2026 г., постановено на основание чл.230, ал.1 от ГПК, производството по делото е възобновено, поради отпадане на процесуалната пречка за движение на настоящото производство и приключване на производството по гр.д.

№4386/2023 г. по описа на ПОС с влязло в сила решение.

По правилността на обжалвания съдебен акт, съдът намира следното:

Между страните не е спорно, че праводателят Г.А.Г., с ЕГН**********, от който ищцата претендира да е придобила, по силата на направено от него универсално завещателно разпореждане, право на собственост върху претендирания недвижим имот /апартамент/, право на собственост върху претендираната движима вещ /лек автомобил/, както и правото на вземане по банкови сметки с титуляр завещателя Г.А.Г., за сумите 1520,31 лв., 5663,91 щ.долара и 8853.79 евро, е починал на *** г., като вдовец, като единственият му син В.Г.Г. е починал преди него, без низходящи /видно от удостоверение за наследници на л.14 от делото на ПОС/. Не се спори, че ищцата И. П. е първа братовчедка на починалия Г.А.Г., като нейната майка Е.Г.А. е сестра на бащата на Г.А.Г., които обстоятелства се установяват и от приложеното по делото Удостоверение за наследници изх.№115/18.07.2022 г. /на л.160 от делото на ПОС/. Не се спори, а и се установява от Удостоверение за наследници изх.№24-0091/21.02.2024 г. /на л.87 от делото на ПОС/, че ответниците Н. Д. Б., Р. С. М., Е. С. Д. и Ю. С.

А., са наследници по закон на С.К.Б. – брат на майката на Г.А.Г., което обстоятелство се 4 установява и от Удостоверение за наследници изх.№**/24.08.2022 г. /на л.156 от делото на ПОС/ и Удостоверение за съпруга и родствени връзки изх.№И-3734/08.01.2021 г. /на л.17 от делото на ПОС/.