Решение № 1335 от 18.12.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1275/2024
- Вид
- Решение № 1335
- Подписан
- 18.12.2024
- Състав
- Жаклин Комитова, Петя Алексиева, Иванка Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.258, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1335 гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Жаклин Комитова
Членове:
Иванка Иванова
Петя Алексиева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20241000501275 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Ищецът в първоинстанционното производство Ю.-Ю. Г., действащ чрез своята майка и законен представител Д. Й. Г. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 19.02.2024 г., а въззивната жалба е подадена чрез куриер на 19.02.2024 г.) обжалва Решение № 34/12.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 421/2023 г. по описа на Окръжен съд-Перник, в частта, с която съдът е отхвърлил иска му за сумата от 70 000 лв., представляваща разликата над присъдения размер от 80 000 лв. до пълния претендиран размер от 150 000 лв., представляващ ексцес, влошаване здравословното състояние на ищеца, което е в пряка причинна връзка от ухапване от безстопанствено куче на 19.06.2020 г. в гр.Батановци, съответно и в частта за разноските.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат М., с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно приложено към въззивната жалба. Въззивникът-ищец е освободен от държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК с Определение № 618/10.07.2023 г. на първоинстанционния съд.
1
С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна въззивна жалба.
Въззивникът-ищец поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие с материалния закон и е необосновано. Твърди се, че съдът е следвало да присъди пълния претендиран размер, защото никакви пари не могат да компенсират забавеното и още нещо което е изключително опасно за здравето на ищеца-ретроградното му и ретроактивно влошаване. 12-13 годишно момченце в момента е с психиката и манталитета на много по-малко дете, няма нормален живот, характер за един юноша, характерен за един подрастващ мъж. Развиват се подробни съображения по съществото на спора.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи претенцията на ищеца в пълен размер.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответната по тази жалба страна - Община Перник.
Ответникът в първоинстанционното производство Община Перник и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 26.02.2024 г., а въззивната жалба е подадена на 05.04.2024 г.) обжалва Решение № 34/12.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 421/2023 г. по описа на Окръжен съд-Перник, в неговата осъдителна част за сумата от 80 000 лв., ведно със законна лихва, за която съдът е уважил иска на Ю. Ю. Г. и която сума представляващ ексцес в пряка причинна връзка от ухапване от безстопанствено куче на 19.06.2020 г. в гр.Батановци, съответно и в частта за разноските.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат А., с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно приложено на л.96 от първоинстанционното дело. Въззивникътответник е внесъл дължимата за въззивно обжалване държавна такса с вносен документ от 28.03.20204 г., представен по делото с молба от 04.04.2024 г.
С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна въззивна жалба.
Въззивникът-ответник поддържа, че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и е необосновано. Формираните от съда изводи, и от фактическа, и от правна страна не намират опора в доказателствата по делото. Поддържа се, че така изложените в исковата молба 2 твърдения по същество представляват признание, че вредите за които се претендира обезщетение, са били настъпили за ищеца преди приключване на съдебното производство по предходното дело, т.е. при ищеца не е налице усложнение в здравословното му състояние след влизане в сила на решението по първото дело, по което е бил обезщетен. Твърди се, че обезщетението за ексцес следва да е за новите вреди и не може да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание. Развиват се подробни съображения по съществото на спора.
Моли съда да отмени решението в обжалваните му части и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковата претенция. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната по тази жалба страна - ищецът чрез процесуалния му представител адвокат М..
Оспорва въззивната жалба на ответника като неоснователна и моли съда да я остави без уважение по съображения подробно изложени в отговора.
Адвокат М. претендира да му бъде определено възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
С оглед на предмета на настоящото производство, Решение № 34/12.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 421/2023 г. по описа на Окръжен съдПерник се обжалва в неговата цялост.
Въззивникът-ищецът в съдебно заседание чрез законния и процесуалния си представители поддържа въззивната жалба по съображения изложени в писмени бележки. Оспорва въззвната жалба на ответника по съображения изложени в отговора. Адвокат М. претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Въззивникът-ответник в съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба и моли съда да отмени решението в обжалваната му част. Претендира сторените разноски и за двете инстанции.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
3
Окръжен съд – Перник е бил сезиран с иск на увреденото лице Ю. Ю. Г. срещу Община Перник за заплащане на обезщетение при ексцес с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД, обективно кумулативно съединен с акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:
С влязло в сила на 12.12.2022 г. Решение № 130/22.04.2021 г., постановено по гр.д. № 516/2020 г. по описа на Окръжен съд-Перник, Община Перник е осъдена на основание чл.49 от ЗЗД да заплати на Ю. Ю. Г. чрез неговата майка и законен представител Д. Й. Г. сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки, страдания и уплах, причинени от ухапване от безстопанствено куче на 19.06.2020 г. в гр.Батановци, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-19.06.2020 г. до окончателното й изплащане.
Видно от мотивите на постановеното съдебно решение, ищецът на девет години към датата на инцидента, е бил обезщетен за следните увреждания: причинена психическа травма, която не е преодоляна, физическото увреждане- охлузване и кръвонасядане по външен глезен на десен долен крайник, причинило страдание, не е тежко, но детето е получило посттравматично стресово разстройство и въпреки посещенията на психолог страховите изживявания продължават. Ищецът е обезщетен за следните наблюдавани към онзи момент при него симптоми на посттравматично стресово разстройство-емоционална притъпеност, възпроизвеждане на ситуацията и избягване на ситуации, свързани с нея, изразени симптоми на тревожност и възстановяване на фобийните изживявания, обща емоционалноволева лабилност, нарушен сън с нощни страхове и стряскане. Разстройството е преходно, но може да продължи с години.
Пред първоинстанционния съд са събрани показанията на свидетелите Н. Е. Г., Й. А. С. и Д. Е. С.. Свидетелката Г. е леля на ищеца и има непосредствени впечатления от него. След нахапването ищецът се влошавал, ходел на психолог, но това не дало резултати. Изпитва страх към животни и 4 конкретно кучета, поради което не може да се движи самостоятелно по улицата без възрастен придружител. В края на 2022 г. родителите на ищеца го преместили в спортно училище, с оглед препоръките да се занимава активно със спорт. Ищецът не ходи никъде сам, дори на 100 м до магазина, винаги го придружава някой възрастен. Нощно време се буди, бълнува, има страх, за това не спи сам.
Свидетелката С. установява, че и към момента ищецът има страх от кучета. Страхува се да иде до магазина. Свидетелката установява случай, при който е закарала с кола ищеца до магазина, защото се страхува да иде сам.
Също така наглеждала другото дете на Д., за да може тя да заведе Ю. на психолог. Детето е преместено в спортно училище в гр.Перник, като родителите му го карата и прибират оттам. Иначе излиза с други деца. На тренировки, състезания ходи с учителите и децата.
Свидетелят С. установява, че сега Ю. е на 13 години. След инцидента Ю. коренно променил държането си когато е навън. Когато идва на гости на сина му, свидетелят го посреща на вратата, защото в двора си отглежда кучета и той се страхува от тях. Няколко пъти е преспивал у дома на свидетеля, като една от вечерите около три час след полунощ, свидетелят С. се събудил от детски викове. Отишъл в детската стая и видял Ю. седнал на леглото, целият треперел и крещял „Помощ, помощ“. На опитите на свидетеля да го убеди, че вече е голям е не трябва да се страхува, получавал отговори от ищеца: „чичо Я. мен изключително много ме е страх, и ме е страх да ходя сам по пътя“.
Преди инцидента Ю. спял сам в стая, сега винаги някой друг спи с него.
От приетата пред първоинстанционния съд комплексна СМЕ, изготвена от вещи лица със специалности: невролог, психиатър и клиничен психолог се установява, че по време на инцидента при ищеца е възникнала остра стресова реакция, която е съпроводена с негативни емоционални преживявания, свързани с психотравмата и телесните увреждания. Периодът след травмата е съпроводен с дистрес, увеличена тревожност, регрес в поведението. Към момента са налице остатъчни страхови преживявания и фиксации, свързани с инцидента. Налице е въздействие от преживяната психотравма в миналото и към настоящия момент, както и наличие на емоционални и поведенчески последици от нея, които променят начина на живот на ищеца.
Вещите лица установяват, че здравословното състояние на детето Ю. Ю.
5
Г. след 26.01.2021 г. е влошено, изразяващо се в зачестяването и утежняването на тревожно-депресивните изживявания, на вегетативни и конверзивни кризи и на фобийните фиксации и на получаването им и в появата им даже без пряко присъствие на куче, така и в ясно изразената тенденция към понижаване на когнитивните му възможности и появата на регресивни психични феномени.
Проявите на вцепенение и треперене на главата са израз на функционално напрежение, а не на епилептични двигателни феномени и не може да се тълкува като начална форма на епилепсия. Все още не може да се определи дали е налице трайно увреждане при ищеца, както и налице ли са трайни психологични промени. Към момента неговото интелектуално развитие е затормозено, личностната му реализация в тесния и най-широк смисъл на това понятие, също е нарушена сериозно, като отшумяването на тази травма зависи както от индивидуалните му интрапсихични механизми за справяне, така и от наличието или не на нови ситуации, свързани с присъствието или наблюдения на кучета. Поради продължителния и затегнат ход на полученото посттравматично стресово разстройство е налице усложнение в изпитания страх от страна на ищеца към кучета от момента на инцидента и до настоящия момент.
От допълнителното заключение на комплексната СМЕ се установява, че състоянието на ищеца е влошено към 2023 г., поради факта, че при посттравматичното стресово разстройство са налице по-тежко изразени симптоми и феномени, нарушаващи психичното равновесие в сравнение с разстройство в адаптацията. Самата продължителност във времето на съществуващия симптомокомплекс се очертава като основно утежняване, тъй като води до ясно изразено забавяне и регрес на когнитивното развитие и сериозно влошаване на социалното функциониране на детето, като влошаването, регреса и забавянето протичат в такъв период от живота му, в който би трябвало непрекъснато да усвоява нови знания, учения и социални компетентности, което неминуемо ще резултира върху по-нататъшната му социална и личностова реализация, дори и симптомите на посттравматичното стресово разстройство да отзвучат с времето при него.
Разпечатката съдържа 44 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0f157b97-b717-4bf4-9dc1-6794e3614917