Решение № 281 от 29.02.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2839/2023
- Вид
- Решение № 281
- Подписан
- 29.02.2024
- В сила
- 23.09.2025
- Състав
- Анна Иванова Иванова, мл.с. Цвета Боянова Борисова, Иван Александров Анастасов
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 1 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 281 гр. Пловдив, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анна Ив. Иванова
Членове:
Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235300502839 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на С. И. М. с ЕГН:********** чрез адв. В. В. против решение №3584/02.09.2019 г. по гр.д.№17941/2021 г. на ПРС,3 гр.с.,поправено с решение №3828/18.9.2023 г., с което е признато за установено по отношение на нея по иска, предявен от А. А. К. и Н. А. К., че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство от Х. Г. К., починала на 16.10.1974 год. и от Б. В. К., починала в хода на процеса на 14.01.2023 год., на общо 1/2 идеални части /всеки от ищците на 1/4 идеална част / от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.*****.1018.1.6 по КК и КР на гр.
****, с адрес на имота: град *****, представляващ еднофамилна жилищна сграда, осъдена е С. М. И. да предаде на Н. К. и на А. К. владението по отношение на ¼ ид. ч. за всеки от ищците от посочения по-горе недвижим имот и е осъдена да им заплати сумата от общо 2 100 лв., обезщетение за ползите, от които са лишени поради невъзможност да ползват собствената си ½ ид. ч.,считано от 15.11.2021 г., както и да заплати разноските по делото в размер на 2570.40 лв. Излагат се съображения, че решението на РС е неправилно и незаконосъобразно, иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да се отхвърлят предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 31, ал. 2 ЗС. Претендират се разноски по делото. Конкретно са изложени съображения, че представените писмени доказателства по делото не дават основание да се приеме, че ищците са собственици на ½ ид. ч. от сутеренния етаж, че целият имот неоснователно се владеел от С. М.. Не е безспорно доказано правото на собствеността на ищците върху ½ ид. ч. от сутеренния етаж. Ищците не 1 са могли да реституират ½ ид. ч. от сутерена към 5-ти или към 11-ти май 1992 г., тъй като към момента на неговото отчуждаване през периода 1948 г. - 1949 г., имотът не е бил самостоятелен обект на собственост, а е бил обслужващо сервизно помещение, поради което те не са могли да се легитимират като собственици в издадения в тяхна полза констативен нотариален акт № *****/***** на нотариус К.. През 1957 г. - 1958 г. този етаж е бил значително преустроен и обособен като самостоятелно жилище така, че е станал изцяло нов, самостоятелен обект на собственост, различен като обем и рамери, поради което не е могъл да бъде реституиран, а е останал в съсобственост на Държавата и на Г. П. и след 05.05.1992 г. Следователно, към 11.5.1992 г./ дата на издаване на удостоверението за реституция на ОБЩИНА - ****/, след като към момента на отчуждаването сутеренът не е могъл да се придобие от ищците на това основание, не следва да се приема, че те са собственици на ½ съгласно чл. 1 от ЗВСОНИ. С. М. счита, че е придобила собствеността на процесния сутерен етаж по силата на саморъчно завещание, направено приживе от И. З., с който е живеела на семейни начала и на собствено правно основание – давностно владение. Счита, че Г. П. е започнала да владее целият имот още през 1959 г., който след извършеното преустройство е самостоятелен обект на собственост, което владение е продължило и след 2001 г. съвместно с И. З., поради което двамата са станали собственици на целия имот с изтичането на 10годишната придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС.
Постъпил е отговор на ВЖ от А. А. К. и Н. А. К. чрез адв.Р. П., с който оспорва ВЖ; претендират за разноски. Въззиваемите считат, че правилно съдът не е приел доводите с отговора на исковата молба, че на наследодателката не е възстановено правото на собственост по ЗВСОНИ върху ½ ид. ч. от сутеренния етаж, тъй като не отговарял на изискванията за самостоятелен обект. Счита се, че той е бил самостоятелен обект на собственост към този момент. Позовават се на комплексната съдебна техническа експертиза и приложените писмени доказателства, че след одържавяването на имотите на Х. К. през 1950 г. в периода 1957 г. - 1958 г. ЖИЛФОНД е извършил преустройства с цел обособяването на три помещения. Не са налице съществени преустройства и правилно съдът е констатирал, че със завещанието на И. З. е завещал своето имущество на С. М., а именно на притежаваните от него идеални части от сутеренния етаж. Не се доказва, че З. е бил собственик на целия сутеренен етаж и ищцата по силата на завещанието. Не е доказано и възражението за придобИ.ето по давност на другата ½ ид.ч. от сутеренния етаж от И. З. и впоследствие от С. М.. Другата ½ ид.ч. от сутеренния етаж е останала държавна собственост до 1992 г., през който период чрез Жилфонд е била отдавана под наем първоначално на наследодателката на И. З., а после на него, който до 1992 г. е плащал наем и няма как да я придобие по давност; след реституирането й през 1992 г. И. З. е правил постъпки за покупка на другата ½ ид.ч. от сутерена от ищците, поради което липсва анимус на владелеца за придобИ.е по давност – липсва съзнанието му за своене на вещта. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с направените оплаквания и доводи на страните, намира за установено следното:
2
Предявените ОСИ са с пр.осн.чл.108 ЗС и чл.31,ал.2 от ЗС.
Процесният сутеренен етаж е бил собственост на Х. К., като ½ ид.ч. от него е била отчуждена през 1949 г. на основание ЗОЕГПНС, видно от приложения по делото Акт за държавна собственост №***** от 29.6.1950 г. /л.117 от д.РС/.
С НА за покупко-продажба№*****,д.***** г. Х. К. продава на И. и Г. П. останалата ½ ид.ч. от сутеренния етаж.В НА е записано, че останалата ½ ид.ч. от сутеренния етаж е одържавена и предоставена за стопанисване от С.П.“Жилфонд-***“ /л.7 от д.РС/. От уд.
№176/12.6.1960 г. от С.П.Жилфонд-***“ е видно, че през 1957-1958г. С.П.Жилфонд е осъществил преустойство в сутеренния етаж, с което е съзадане санитарен възел.
От удостоверение от 11.05.1992 г. на Община **** /л.9 от д.РС/, е видно, че на ищците като н-ци на Х. К. е възстановено правото на собственост по ЗВСОНИ на отчуждената 1/2 ид.ч. от сутеренния етаж, а със заповед №ОА-776/5.6.1992 г. на Община ****, на осн.чл.88,ал.4 от НДИ е отписана от актовите книги процесната ½ ид.ч. от сутерена поради реституирането му.
С НА №*****,д.702/***** г. на нотариус К. ищците са признати за собственици на ½ ид.ч. от сутеренния етаж.
Не се спори, че процесният сутеренен етаж се владее от ответницата Ст.М., както и че тя е получила на 20.11.2020 г. покана от ищците да им предаде владението на процесната ½ ид.ч. от сутеренния етаж и да заплаща обезщетение за неползването, считано от получаване на поканата /19.11.2020 г.-б.м./ в размер на 100 лв. месечно. От ответницата е подаден отговор на нотариалната покана, с който тя заявява, че е придобила по давност процесната ид.част чрез съвместно владение на сутеренния етаж с И. З. от 2003 г. до неговата смърт на 26.8.2020 г., а след това – по завещание и давност.
От представеното по делото саморъчно завещание от 30.09.2015 г. е видно, че И. З. е завещал на С. М. „притежаваната от него ид.част от жилищните помещения на сутеренния етаж“, от което следва , че завещателят З. към 30.9.2015 г. не се е считал за собственик на целия приземен етаж, а само на закупената от родителите му ½ ид.ч. с НА от 1959 г.
Изводът, че З. не е своил останалата ½ ид.ч. от имота за себе си, се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели.
От показанията на св.И. В. С. – съсед, живущ на същия адрес, на 2-я етаж от къщата, който знае имота от 1982 г., установи, че С. М. за първи път се появила на адреса през 2003/2005 г. като приятелка на И. З., който живеел на ет.-1 с майка си от 50-те години и ползвали 1/2ид.ч. от Жилфонд срещу наем до реституирането й през 1992 г. и ½ ид.ч. закупили от сем.К.и; от И. З. знае, че имали уговорка със сем.К.и да неплаща наем в замяна на поддържка на общия имот, изразяваща се в хигиена и техническа поддръжка; след смъртта на З., Ст.М. продължила да ползва имота със знанието, че З. не е единствен собственик на жилището. Св.ЕмИ. Н. П. – сестра на И. З. установи, че знае от брат си, че той живеел в сутеренния етаж с майка си от 1959 г. като плащали наем на Жилфонд за ½ ид.ч. от имота до реституирането на тази част през 1992 г. ; след 1992 г. не са плащали наем на сем.К.и срещу поддръжка на общите части в сутеренния и техния първи жилищен етаж;
С. М. се устаовила да живее при брат й от 2012 г.; С. знаела, че брат й не е единствен собственик, защото двамата искали да закупут тази ½ част от К.и.
Св.С. И. К., живуща на същата улица, установи, че С. е заживяла в жилището с И. след 2000 г., тъй като преди това той бил в Германия; майка му Г. починала към 2004 г., а 3 след смъртта й И. и С. останали да живееят там; в момента С. живее в апартамента; не знае откъде Г. е придобила това жилище, тя не й споделяла за това; С. й казала, че има завещание от И. за този имот, но не знае за каква част от жилището.
От показанията на свидетелите се установява,че завещателят И. З. е бил собственик на ½ ид.ч. от имота, а другата ½ ид.ч. владеел с майка си като ползвател срещу заплащане на наем на Жилфонд до 1992 г., а след това по споразумение срещу задължение за поддръжка на реституираната част от приземния етаж и първия етаж на сем.К.и, не е имал съзнание, че свои тяхната ид.ч. от приземния етаж. От показанията на разпитаните свидетели не се установи ответницата да е своила процесния имот за себе си през твърдения от нея период и да е отблъснала владението на ищците, поради което счита, че тя не е придобила тяхната ½ ид.ч. по давност. Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни и непредубедени, тъй като същите възпроизвеждат непосредствените си впечатления, непротиворечиви са и се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства.
По оплакването, че не е доказано правото на собственост на ищците върху ½ ид. ч. от сутеренния етаж и че ищците не са могли да реституират ½ ид. ч. от сутерена към 5-ти или към 11-ти май 1992 г., тъй като след неговото отчуждаване през периода 1948 г. - 1949 г., имотът не е бил самостоятелен обект на собственост, а е бил обслужващо сервизно помещение, ОС намира, че същото е неоснователно:
От приетото по делото заключение на комплексната СТЕ, изпълнена от ВЛ арх.С. В. и ВЛ инж.К. М. от 21.06.2023 г. /165 и сл. от д.РС/, неоспорено, се установява, че при преустройството на приземния етаж през 1957-58г. като текущ ремонт са обособени 3 помещения в северозападната част – дневна-спалня, склад и вестибюл, в североизттачната част помещението „за перална и парно“ е преустроено на тоалетна с баня, а в южната част са обособени избени помещения, които се ползат и до настоящия момент по същия начин, а светлата височина на помещенията е около 2,65 м. В заключението ВЛ са казали, че съгласно чл.38,ал.3 от Строителните правила и норми за изграждане на населени места /обн.ДВ,бр.75/18.09.1959 г./ е било допустимо обособяването на жилища, които нямат баня и дрешник/какъвто е конкретния случай. По аргумент за по-силното основание, ПОС намира, че към момента на отчуждаването 1949 г. /преди извършеното преустойство/ приземният етаж също е бил самостоятелен обект. Според ВЛ, при съпоставка между действащите тогава Строителни правила и норми /1957-58/, осъщественото преустройство като текущ ремонт е било допустимо; в резултат на извършеното преустройство няма променени размери на сутеренния етаж.
Съдът кредитира заключението на СТЕ като компетентно, обективно изготвено и приема, че към момента неговото отчуждаване през периода 1948 г. - 1949 г., сутеренът е бил самостоятелен обект на собственост, а не обслужващо сервизно помещение; че след извършеното преустройство не се установи да е възникнал нов, различен обект на собственост, различен от отчуждения.
Разпечатката съдържа 30 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0f155232-f567-495d-a592-e955b75f436a