Протокол № 671 от 22.12.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 671 гр. Варна, 21.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20203100901117 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 10:34 часа се явиха:

ИЩЦИТЕ:

Й. П. АТ., редовно призована, явява се лично, представлява се от адвокат Десю Н., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

С.Й. С., редовно призован, явява се лично, представлява се от адвокат Десю Н., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

М. ЯС. СТ., редовно призована, явява се лично, представлява се от адвокат Десю Н., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК ЗАД „БУЛСТРАД

ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, редовно призовано, представлява се от юрисконсулт З., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Й. Люб. М., редовно призован, явява се лично, депозирал заключението в срока по чл. 199 ГПК.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. Г. Г., редовно призована, явява се лично, депозирал заключението в срока по чл. 199 ГПК.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

ЮРИСК. З.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните по делото и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора като поканва страната да изрази становище по проекта за доклад на делото.

АДВ. Н.: Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба.

Запознат съм с проектодоклада и нямам възражения по същия.

ЮРИСК. З.: Оспорвам исковата молба и допълнителната искова молба.

Поддържам писмения отговор. Запознат съм с проектодоклада и нямам възражения по същия.

СЪДЪТ прикани страните към спогодба.

АДВ. Н.: Към настоящия момент не можем да постигнем спогодба.

ЮРИСК. З.: Към настоящия момент не можем да постигнем спогодба.

СЪДЪТ, като съобрази поведението на страните и невъзможността за постигане на спогодба между тях, на основание чл. 145, ал. 3, пр. последно вр. чл.146 от ГПК, пристъпи към УСТЕН ДОКЛАД на делото в смисъла, в който е докладван с Определение № 1461/08.11.2021 година, както следва:

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. с чл. 86 ЗЗД от Й. П. АТ., С.Й. С. и М. ЯС. СТ., действащи чрез процесуален представител адв. В.Н., срещу

ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД за осъждане на ответника да заплати сумата от по 250 000 лева на всеки един от ищците, съставляваща обезщетение за нанесените им неимуществени вреди, вследствие смъртта на пешеходеца Я.С.А.в /съпруг на първата ищца и баща на другите двама/, настъпила от причинено на 21.07.2017 год. ПТП в с.

Гроздьово, област Варна, с участието на лек автомобил „Фиат Дукато“, с рег.

№ ********, застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество, ведно със законна лихва върху сумите от датата на смъртта – 26.07.2017 год. до окончателното изплащане, както и сумата от 320 лева на ищцата Й.А., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие направени разходи за погребение, ведно със законна лихва върху нея, считано от 27.07.2017 год. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 21.07.2017 год. в с. Гроздьово, обл.

2

Варна на бул. „Георги Димитров“ е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Фиат Дукато“, с рег. № ********, управляван от Н.А.М. при нарушение на правилата за движение по пътищата блъснал пешеходеца Я.С.А.в, който пресичал пътното платно от дясно наляво и по непредпазливост причинил смъртта му. След инцидента водачът на процесния автомобил напуснал местопроизшествието. По случая е образувано ДП №3144/2017 год. по описа на IV-то РУ-Варна и пр.пр. № 6734/2019 год. по описа на ВОП, като е установено, че собственик и водач на процесното МПС е Н.М..

Производството било спряно първоначално, защото Н.М. бил в неизвестност, впоследствие било възобновено и отново спряно, тъй като не са събрани достатъчно доказателства относно авторството на деянието. След инцидента пострадалият е откаран по спешност в МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД, където му била поставена диагноза: съчетана травма, остър субдурален хематом, без открита вътречерепна травма; контузия на мозъка, тежка степен; мозъчен оток; състояние след краниотомия и евакуация на хематом; фрактура на носни кости; фрактура на ребра от II-IX вдясно и X вляво; фрактура на VI, VII вдясно; фрактура на дясна скапула; хемопневмоторакс вляво; пневмоторакс вдясно; контузия на бял дроб; състояние след преврален дренаж вляво. Въпреки проведенто интензивно лечение Я.А. починал на 26.07.2017 год., вследствие причинените при ПТП тежки травматични увреждания. Конкретна причина за смъртта била мозъчна травма, изразена с тежка контузия на мозъка, разрушаване на мозъчното вещество в лявото голямомозъчно полукълбо и развилият се кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка.

Преди смъртта си Я.А. бил в изключително добро здравословно състояние и съжителствал под един пкрив с Й.А., която е негова съпруга и със С.С., който е негов син. Те били в изключително близки отношения на разбирателство и обич, а синът му разчитал на неговите съвети и подкрепа.

Ищцата М.С. е дъщеря на пострадалия, с която също са били в много близки отношения. Твърди се, че всички ищци изживяват много тежко смъртта на Я.А. и към настоящия момент все още не могат да приемат случилто се, поради което е справедливо да се присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Относно ищецът С.С. се псочва, че е бологичен син на починалия, но не е припознат от последния поради обективни причини.

Набляга на обстоятелството, че към момента на раждането му пред 1988 год.

3 родителите му живеели при условията на фактическо съжителство, като през 1990 год. сключили граждански брак. съпружеско

Посочва, че въведеният в законодателствто лимит на отгворност на застрахователите до 5 000 лева е несправедлив и противоречи на българското и еврпейскто законодателства, доколкото справедливостта не може да се ограничава до определен размер, поради което и в настоящия случай същият е неприложим. Излага се, че поради радствената връзка с починалия, ищците попадат в кръга на лицата, които имат право на обезщетение, като всеки от тях е претърпал неимуществени вреди, за които справдлив размер се явява сумата от по 250 000 лева, а за Й.А. се претендира и обезщетение за имуществени вреди в размер на 320 лева, съставляващи направени разходи за погребение. Посочва, че водачът на процесния лек автомобил Н.М. попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застрахвка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица със срок на дейдтвие от 09.06.2017 год. до 08.06.2018 год., сключена с ответното дружество, а също така подчертава, че съгладно КЗ /чл. 477, ал. 2/ по тази застраховка са застраховани освен собственикът на автомобила и ползвателят и държателят, а също и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на МПС на законно основание. В тази връзка псочва, че дори да не се установи, че Н.М. е прчинил ПТП-то, то който и да е бил водачът на автомобила, той попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховката. Излага, че е предявил застрахователна претенция пред ответника, като е представил всички изискуеми и относими писмени доказателства, по която е образувана щета и по която застрахвателят изразил становище, че липсва законно основание за изплащане на обезщетение.

Твърди, че изискването за предявяване на претнция пред застрахователя за доброволно изплащане на обезщетението като условие за допустимост на иска срещу него е противоконституционно и противоречи на националното и европейското законодателство, както и на основните принципи на правото.

Претендира се и законна лихва върху всяка от сумите, считано от смъртта на починалия /26.07.2017 год./, а за имуществените вреди от 27.07.2017 год. до окнчателното изплащане, както и направените съдебно-делводни разноски.

В срока по чл. 367 от ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва така предявените искове по основание и размер. Прави възражение за местна неподсъдност на спора, като се позовава на разпоредбата на чл. 105 от ГПК, 4 определяща подсъдността спрямо постоанния адрес, съответно седалището, на ответника. Посочва, че седалището на ответнто дружество е гр. София.

Позовава се и на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ГПК, според която релевантно за определяне подсъдността е управлението и седалището на юридическото лице, срещу което е заведен иска.

Наред с това навежда доводи за нередовност на исковата молба, като изтъква противоречие с чл. 127, ал. 4 от ГПК, а така също и че ищците не са навели достатъчно ясни фактически твърдения за определяне правната квалификация на иска. Счита, че е налице необходимост да им бъде указано да посочат дали претендират законна или мораторна лихва.

Прави възражение за спиране на произвадството на осн. чл. 229, ал. 1, т.4 и т. 5 от ГПК, тъй като е налице преюдициално наказателно производство, изходът на което ще има значение за правилното решаване на делто, доколкото постановената от наказателния съд присъда ще има задължителна сила за гражданския съд. По отношение предсавения от ищеца Констативен пртокол за ПТП излага, че посочените в този документ обстоятелства обуславят пряко решението по настящото дело, тъй като покриват елементите на пораждащия отговорността на застрахователя фактически състав, поради което и обуславят неговата отговорност. Посочва, че съдът не може само въз основа на тях да разреши въпроса за наличие на престъпление и покрит застрахвателен риск, поради което и е небходимо приключване на наказателното производство. Посочва, че в гржданския процес не може да се установява дали дадено деяние е престъпление, а това е в компетентнстта на наказателния съд, както и че този факт може да се установява от гражданския съд само когато не може да се установи по наказателен ред и е осуетено потановяването на присъдата, което обстоятелство не е налице в настоящия случай. Навежда доводи за липса на ПТП с участието на процесния автомобил, като оспорва виновното поведение на застрахования водач.

Посочва, че тъй като не са налице доказателства за това обстоятелство, то е възмжно с оглед голямото количество алкохол в кръвта на Я.А., същият сам да се е ударил в спрялото МПС.

Наред с това оспорва представения с исковата молба Констативен пртокол за ПТП по отношение на съдържанието му, като посочва, че той е изготвен от лице, за което няма данни да е извършил оглед на местопроизшествие, както 5 и няма данни въз основа на какви документи е изготвен, поради което и същият е неотносим към настоящото производство. Наред с това оспорва отразеното в протокола обстоятелство, че пострадалият е бил блъснат именно от процесното МПС. Посочва, че в него няма данни нито къде е настъпило ПТП-то, нито обстоятелствата и причините, свързани с него, а така също и неговият механизъм, поради което и не може да се установи по безспорен начин настъпването на уврежданията.

Оспорва механизма на процесното ПТП, че псоченото от ищеца лице е управлявало автомобила по време на инцидента, както и настъпването на застрахователното събитие, обективиращо отговрността на застрахователя.

Оспорва наличието на валидно застрахователно провоотношение. Оспорва вида и характера на уврежданията, както и причинно-следствената връзка между деликта и претърпените неимуществени вреди, както и причинноследствената връзка между ПТП и травматичните увреждания и смъртта на пострадалия. Оспорва и твърднията, че ищците са живели в едно домакинство с пострадалия, както и твърденията им за особена близост.

Прави възражение за съпричиняване на вредоностния резултат. Излага, че пострадалият е създал предпоставки за настъпването на ПТП и се е поставил в опасност, като с поведението си е допринесъл за получените от него наранявания, тъй като е бил силно опиянен с наличие на алкохол в кръвта 2.76 промила и се е движил по пътното платно в нарушение на разпоредбите на ЗДвП. Посочва, че водачът на лекия автомобил не е превишил скоростта и че фактът, че пешеходецът се е намирал на пътното платно доказва, че той не е изпълнил задълженията си по чл. 108, чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Твърди, че водачът на автомбила не е имал техническата възможност нито да забележи намиращия се на пътното платно пешеходец, нито да избегне удара, а самият пешходец е имал тази възможност и е можел да предотврати инцидента.