Протокол № 1136 от 05.07.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1136 гр. Варна, 30.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Славея Н. Янчева

Сложи за разглеждане докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20223100102334 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Ищецът П. Д. Х., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Х. Х., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът Д. В. И., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. И. И., преупълномощен от адв. Д. Д. и приет от съда от днес.

Вещото лице П. К. М., редовно призована, явява се лично.

Адв. Х.: Да се даде ход на делото.

Адв. И.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. Х.: Поддържам исковата молба. Оспорвам отговора.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА , че във връзка с указания, дадени в изготвения проект за доклад, включително и такива, на осн. чл. 146, ал. 2 от ГПК, ищецът, чрез пълномощника си е депозирал Молба с вх. № 13848/05.06.2023 г., в която е посочил момента на извършване на СМР. Изразено е становище по възражението за погасяване по давност на претенциите, заявено от ответника в срока по чл. 131 от ГПК.

Към молбата са представени писмени доказателства, чрез които ищецът се стреми да установи извършването на СМР.

1

Допълнително се излага, че П. Х. е възложил на „Н.П.Г.“ ЕООД строителството на грубия строеж и част от довършителните работи, факти, установяващи се от акт образец 14 и акт образец 15, които твърдения се заявяват за първи път с молбата от 05.06.2023 г.

Поддържа се още, че всички СМР са заплащани изцяло от физическото лице П. Х. и от „В.К.И.“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала П. Х. в полза на изпълнителя „Н.П.Г.“ ЕООД, за които плащания Дружеството „Н.П.Г.“ ЕООД е издало фактури.

Според ищеца е ирелевантно, че ответницата Д. И. е имала взаимоотношения със законния представител на „Н.П.Г.“ ЕООД. Изтъква се още, че взаимоотношенията между П.

Х. и П. С., които били съдружници в „ПКП Строй“ ООД, се влошили поради отказа на ответницата да заплати стойността на СМР, което също е без значение. Все пак преди разрива между физическите лица, същите като управители на „Н.П.Г.“ ЕООД и „В.К.И.“ ЕООД, били в трайни търговски взаимоотношения.

Оспорват се твърденията в отговора на исковата молба, че Д. И. е заплатила СМР на „Н.П.Г.“ ЕООД, който факт не се установява и от представените писмени доказателства, тъй като те не доказват, че закупените строителни материали са вложени именно в изграждането на сградата и в довършителните работи по апартамент № 7.

Твърденията в молбата, че СМР, чието заплащане се претендира от ответника, са платени от П. Х. и от „В.К.И.“ ЕООД, са дали повод на съда да даде указания на ищеца и във връзка с тях е постъпила нова Молба с вх. № 14255/08.06.2023 г.

В нея изрично се посочва, че между П. Х. и „Н.П.Г.“ ЕООД и между „Н.П.Г.“ ЕООД и „В.К.И.“ ЕООД, не са сключвани договори за строителство за изграждане на процесната сграда и жилищата в нея, а само устни договорки.

Във връзка с повторно дадени указания на страната, е постъпила Молба с вх. № 14950/15.06.2023 г.

В нея се посочва, че П. Х. е захранвал със средства, получени от продажбата на обекти в процесната сграда сметката на „В.К.И.“ ЕООД с преводи на 21.06.2021 г. със сумата от 8 000 лв.; 10.05.2021 г. – 26 425,79 лв.; 19.07.2021 г. – 9999 лв.; 27.07.2021 г. – 9 000 лв.; 05.08.2021 г. – 5 000 лв.; 17.08.2021 г. – 20 000 лв.; 27.08.2021 г. – 20 000 лв.;

18.11.2021 г. – 40 000 лв.; 24.11.2021 г. – 60 000 лв.; 30.11.2021 г. – 30 000 лв.

Твърди се, че представеното с молба от 05.06.2023 г. извлечение от банкова сметка на П. Х. установява, че П. Х. е платил на „Н.П.Г.“ ЕООД следните суми: на 01.03.2019 г. – 57 000 лв.; 01.03.2019 г. – 9 000 лв.; 31.10.2019 г. – 8 000 лв.; 21.11.2019 г. – 15 000 лв.

Изрично се заявява отново за първи път, че между П. Х. и „Н.П.Г.“ ЕООД е сключен договор за изграждане на сграда в гр. Варна, кв. „Г.“, ул. „П.“ 56 А, в която се намира и апартамента на ответника.

Към молбата са представени доказателства в подкрепа на твърденията, които следва 2 да се приобщят.

Адв. И.: Оспорвам исковата молба. Поддържам отговора. Запознат съм с подадените три молби от ищеца.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА Становище с вх. № 16422, постъпило и докладвано на съдията докладчик на 30.06.2023 г. в 08:45 часа.

Становището е на Д. И., в качеството й на ответник, чрез адв. И. И.. В него е посочено следното:

В изпълнение на указанията, дадени с определение от 05.05.2023 г. и на осн. чл. 143, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и чл. 146, ал. 3 от ГПК е подадено следното становище по изготвения проект за доклад и по подадените от ищеца молби, с които са представени писмени доказателства и са формулирани доказателствени искания.

В становището, във връзка с проекта за доклад се посочва изрично, че ответника поддържа твърдението си, че всички разговори, касаещи изграждането и довършването на процесния апартамент от придобиване правото на строеж за него са провеждани между доверителката му Д. И. и П. С., който е собственик и управител на фирма „Н.П.Г.“ ЕООД без участието на ищеца. В тази връзка навсякъде в проекта за доклад по делото и в самото определение следва да се премахне констатацията, според която Д. И. и „Н.П.Г.“ ЕООД имат сключен договор, както и указанията, дадени във връзка с тази констатация.

СЪДЪТ намира за необходимо да отбележи в съдебния протокол, че твърденията в отговора на исковата молба, че всички разговори, касаещи изграждането и довършването на процесния апартамент след придобиване правото на строеж за него, включително вида и качеството на материалите, вътрешното разпределение и т.н. са водени между доверителката му Д. И. и П. С., който е собственик и управител на строителна фирма „Н.П.Г.“ ЕООД без участието на ищеца, както и твърденията в отговора на исковата молба, че сградата е изградена от „Н.П.Г.“ ЕООД са дали основание на съда да приеме, че ответника твърди сключен договор за изработка с „Н.П.Г.“ ЕООД.

В докладваното становище, относно указанията, че ответникът не сочи доказателства за твърденията си, че СМР са извършвани от „Н.П.Г.“ ЕООД се настоява да се приеме за установено от представената по делото строителна документация – актове, съставяни в хода на строителния процес, че именно „Н.П.Г.“ ЕООД е изградил сградата. Тези твърдения се доказват според ответника и от други писмени доказателства.

В изпълнение на указанията се представя платежно нареждане, удостоверяващо постъпила сума по сметка на ВОС в размер на 120 лв. – депозит за провеждане на разпит на четирима свидетели.

3

Изпълнението на указанията е извън срока, даден с определението по чл. 140 от ГПК.

Във връзка с молбата, постъпила от ищеца от 05.06.2023 г. е изложено следното:

Оспорват се фактурите, представени с молбата. Ответникът счита, че същите са неотносими към предмета на спора, а фактурите и не доказват твърденията на ищеца, тъй като те са с получател „В.К.И.“ ЕООД, което е трето за спора лице. Наред с това, в тях е посочено „Съгласно договор или услуга по договор“. Признава се, че двете дружества „В.К.И.“ ЕООД и „Н.П.Г.“ ЕООД са били в трайни търговски отношения и съвместно са изпълнявали множество обекти, като част от тях са изброени.

Представя се договор за дружество от 21.04.2016 г. с нотариална заверка на подписите и анекс към него, които са представени по друго висящо дело между страните с аналогичен предмет.

Оспорва се представеното извлечение от сметка, тъй като то доказва кой е титуляр на същата, нито, че СМР, извършени от „Н.П.Г.“ ЕООД са заплатени от ищеца в личното му качество.

Противопоставя се на искането за допускане до разпит на свидетели на страната на ищеца за установяване „всички твърдения, изложени в исковата молба и уточняващите молби“.

По отношение на молбата на ищеца, депозирана на 15.06.2023 г. и представените към нея писмени доказателства, отново се оспорва извлечението от сметка като неотносимо.

Не е относимо и какви суми П. Х. е внасял по банковата сметка на собственото си дружество, тъй като е възможно тези средства да са използвани от дружеството за всевъзможни дейности, като връзката им с настоящия процес е непроследима.

Транзакциите не доказват, че средствата са изплатени във връзка с процесните СМР.

От съвкупния анализ на изложените твърдения на ищеца и представения договор за гражданско дружество се установява точно обратното.

Представя се ССчЕ, която е приета по друго дело между същите страни, в което е представен договор за строителство от 19.07.2020 г. между П. Х. и „В.К.И.“ ЕООД, като цитираните в молбата захранвания касаят отношенията между П. и дружеството по този договор.

Счита, че представените извлечения са неотносими към предмета на спора и не следва да бъдат приобщавани.

Оспорва се като неистински представения от ищеца договор за СМР от 01.07.2018 г., тъй като същия не е подписан от П. С. в качеството му на управител на „Н.П.Г.“ ЕООД.

Настоява се за откриване на производство по чл. 193 от ГПК.

Към молбата е приложена декларация за образец с нотариална заверка на подписите, носеща подписа на декларатора П. С. във връзка с предприетото оспорване истинността на договора от 2018 г.; Договор за учредяване на консорциум, анекс към него; Договор за 4 строителство от 16.07.2020 г. между П. Х. и „В.К.И.“ и заключение за извършена ССчЕ по гр. д. № 1041/2022 г. по описа на ВОС.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА , че е имал възможност преди провеждане на днешното съдебно заседание и след депозиране на молбата в 08:45 часа да се запознае с предмета на гр. д. № 1041/2022 г. по описа на ВОС.

Предмета на делото са претенции за заплащане на разходи за изграждане на апартамент № 14, находящ се в изградена сграда в гр. Варна, кв. „Г.“, ул. „П.“ 56, а настоящото дело касае претенции във връзка с изграждане на апартамент № 7, който се намира на друг адрес и това е гр. Варна, кв. „Г.“, ул. „П.“ 56 А.

Изложените в молбите на ищеца твърдения и тези в становище на ответника, постъпило на 30.06.2023 г. в 08:45 часа налагат, за изясняване фактическата страна на спора, съдът да постави въпроси към страните, на осн. чл. 143, ал. 1 от ГПК.

Предвид гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Разпечатката съдържа 60 от 428 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0f14f8f5-7aa1-4ed9-ab52-99e233b53729