Определение № 1848 от 05.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1848 гр. София, 05.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501320 по описа за 2026 година Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на ЗД „Бул инс“ АД чрез пълномощника адв. А. И. срещу определение постановено в открито с.з. на 27.03.2026г. по гр. д. № 5564/2025 г. по описа на СГС, с което е отменено определението с което е било конституирано трето лице-помагач на ответника.

В жалбата си твърди, че постановеното определение е неправилно, тъй като не е налице никоя от хипотезите на чл. 219 ал. 2 от ГПК, на които се е позовал съда. Обстоятелството, че лицето Р. Б. изтърпявала наказание лишаване от свобода в Нидерландия, не можело да бъде приравнено на липса на постоянен адрес в Република България, тъй като било временно състояние.

Дори да се приеме, че лицето пребивава в чужбина, това не било пречка да участва в процеса, тъй като били налице множество способи за призоваване, представителство и правна помощ. Твърди, че участието на третото лице в производството гарантира правото му на защита и пречи да бъдат постановени противоречиви решения. В тази връзка ограничението на чл. 219 ал.2 от ГПК следвало да се тълкува стриктно, а в случая били налице данни за адреса на трето лице и то можело да бъде призовано в страната, в която се намира в момента. Не била доказана невъзможност лицето да бъде призвано, тъй като съдът не е предприел действия да го призове в Нидерландия..

1

Било допуснато и процесуално нарушение, след като първо било конституирано трето лице, а после било отменено определението.

Моли да бъде отменено обжалваното определение.

В срок е депозиран писмен отговор на частната жалба, в който се оспорва същата и се иска потвърждаване на определението. Изложени са съображения.

Частната жалба е допустима, подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Настоящата инстанция намира, че постановеното определение е правилно и законосъобразно и препраща към мотивите изложени в него.

По отношение на доводите навадени в частната жалба намира следното:

На първо място е допустимо съдът да отмени сам определението, с което е конституирал трето лице помагач на ответника, тъй като се касае за определение, което не подлежи на обжалване. Констатирано е също така и промяна на обстоятелствата при които е постановено определението, а именно че третото лице, макар и да има постоянен адрес в страната, не живее на този адрес и в същото време е констатирано по несъмнен начин, че то пребивава в друга държава, тъй като има регистриран там настоящ адрес и тъй като в момента изтърпява наказание лишаване от свобода в Нидерландия.

Изложеното сочи на установена промяна на обстоятелствата, които са от значение на основание чл. 219 ал.2 от ГПК за конституирането на трето лице.

Според разпоредбата на чл. 219, ал. 2 ГПК, привличането на трето лице помагач не се допуска, ако третото лице няма постоянен адрес в Република България или живее в чужбина. Налице са две хипотези, като в конкретния случай третото лице – помагач попада във втората такава, тъй като има постоянен адрес на територията на страната, но живее в чужбина (има регистриран настоящ адрес в Нидерландия), още повече че от доказателствата е видно, че в момента изтърпява наказание лишаване от свобода в Нидерландия, което предоставя, че се намира непрекъснато на територията на чужда държава. Разпоредбата е императивна и не може да се тълкува разширително.

Третото лице помагач не е основна страна в производството. То може да 2 бъде конституирано при условията на чл. 219 ал.1 от ГПК, като мотивите на законодателя за това, касаят избягването на бъдещо съдебно производство между него и някоя от основните страни. Въпреки това, следва да се отчете, че конституирането му е отклонение от общото правило за конституиране на страните в процеса и следва да се прилага доколкото не пречи на основаното исково производство да се развива. В този смисъл по отношение на третото лице не се прилага реда за призоваване на чл. 47 ал.6 от ГПК, тъй като неговото участие в производството е факултативно. Разпоредбата на чл. 219 ал.2 от ГПК предвижда гаранции за личното участие на третото лице, тъй като страната, която то подпомага има интерес от това лично участие за да бъдат евентуално наведени възражения, които не са й известни. Ако това лице не е в състояние на практика да вземе участие в производството, то конституирането му не следва да се допуска, тъй като предметът на основното производство не е право, което се претендира срещу него (в случая на подпомагане на ответника).

С оглед изложеното, и тъй като настоящата инстанция споделя изводите на СГС, следва да бъде потвърдено обжалваното определение.

Ръководен от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение постановено в открито с.з. на 27.03.2026г. по гр. д. № 5564/2025 г. по описа на СГС, с което е отменено определението от 03.01.2026г., с което е било конституирано трето лицепомагач на ответника – Р. М. Б..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4