Решение № 1019 от 19.10.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1019 гр. Б., 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20232120203117 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод жалба на "*** Б." ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. *************, представлявано от управителя Х.Б.Х., чрез пълномощника В.Й. против Наказателно постановление № ************* г., издадено от Д. на Д. „О.“ в ТД на НАП-Б., с което на основание чл. 181, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.125, ал. 5 ЗДДС.

Със жалбата са релевирани защитни възражения в аспекта на неправилно приложение на матртиалния закон, обосновани в общотеоретични съждения за допуснато противоречие с основния правен принцип “nе bis in idem”, тъй като за едно нарушение АНО е наложил две наказания – едно за неподаване на справка-декларация, и едно за неподаване на информацията от отчетните регистри. Навеждат се оплаквания, че дружеството въззивник не е изпълнил само едно свое задължение – да подаде справка-декларация и информация от отчетните регистри за м. 12.

2022 г., тъй като е „ ноторно известно,че електронната платформа на НАП не допуска отделно подаване и приемане на справка-декларация без отчетни регистри или на отчетни регистри без справка декларация“.Счита, че задълженията за подаване на справки декларации на отчетни регистри съгл.чл.125,ал.3 ЗДДС са изпълними в рамките на един акт- заедно и едновременно, по електронен път по арг.на чл.125, ал.7 ЗДДС.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За Административно - наказващият орган, редовно призовани, представител не се явява.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е било връчено на управител на жалбоподателя на 10.07.2023 г., а жалбата е депозирана на 19.07.2023 г. по реда на чл.60, ал.1 ЗАНН). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

На 24.02.2023 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че задълженото лице е регистрирано по ЗДДС на 22.12.2022г. и съгласно чл.125, ал.3 и ал.5 ЗДДС има задължение да подава информация от отчетните регистри към справка-декларациятавключително на технически носител за всеки данъчен период. Посочено е, че като регистрирано лице, което е длъжно да подава информация от отчетните регистри към справка-декларациятавключително на технически носител, не е подало такава за данъчен период месец декември 2022 г.

1

Информацията от отчетните регистри към справка –декларацията по ЗДДС следва да се подаде до 14 число на месеца,следващ данъчния период, за който се отнася, в случая до 16.01.2023 г., като към датата на съставяне на АУАН информация от отчетните регистри към СД по ЗДДС не е подадена. Нарушението е констатирано в Дирекция „О.“ при ТД на НАП Б., офис Б., ул.“А.“ № ** след изтичане на последния възможен срок за подаване на справка-декларацията по ЗДДС и приложенията към нея-16.01.2023 г. чрез извършване на съпоставка на регистрираните по ЗДДС лица и подадените от тях СД по ЗДДС и приложенията към тях. Описано е още, че до лицето била изпратена покана №242-3/31.01.2023 г. за явяване в ТД на НАП Б., подаване на СД по ЗДДС и информация от отчетните регистри, включително на технически носител.

До лицето е била изпратена покана за явяване в ТД на НАП-Б. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, връчена на управителя на дружеството жалбоподател на 03.02.2023 г. АУАН №************* г., инкорпориращ гореописаните фактически констатации бил съставен в присъствието на упълномощено от жалбоподателя лице Т.Р.Й. и му бил предявен и връчен на същата дата.

Въз основа на съставения акт на 12.04.2023 г., административнонаказващият орган, сезиран с преписката е счел фактическите констатации в акта за безспорно доказани и несъмнено установени и издал обжалваното НП, в което в документално-словесен вид била пресъздадена идентична фактическата обстановка с материализираната в АУАН и във формално-нормативно съотношение била дефинирана еднородна правна квалификация на нарушението по чл.125, ал.5 ЗДДС. Предвид идентично възприетите и възпроизведени фактически и правни изводи досежно авторството, вида, и съставомерността на нарушението административнонаказващият орган на основание чл.181,ал.1 ЗДДС наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници, като подлагайки ги на аналитично и синтезно изследване, съдът прие същите за достоверна, надеждна и кредитируема доказателствена основа, изграждаща еднопосочни и непротиворечиви изводи по фактите, относими към доказателствения предмет. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.И от изложението в жалбата съдът формира заключение,че изначално липсват спорни моменти по очертаната фактическа обстановка.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Обжалваното постановление, е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото на л. 30-32 – Заповед № ************* г.т.1.2), а АУАН е съставен от материално и териториално компетентно длъжностно лице съобр.т.2.1 от Заповед № ************* г. При издаване на АУАН и НП са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. На следващо място съдът счита, че лимитираният от законодателя минимум от съдържателни компоненти е спазен при издаване на НП, с което е гарантирано съблюдаване нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазено изискването за съответствие със задължителните съдържателни критерии, очертани с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Фактическата рамка на нарушение е развита в дълбочина- предметна, темпорална и пространствена детайлизация,придаваща процесуална годност на административнонаказателния обвинителен инструмент и позволяваща на нарушителя да разбере в какво е "обвинен" и да организира ефективно своята защита. Впрочем в жалбата не са и релевирани оплаквания за конкретни нарушения на процесуалните изисквания, свързани със съществени съдържателни дефицити на двата процесуални документа. В случая е постигната яснота за тези съществени елементи на обвинителната теза,с отразяване на признаците на неправомерното бездействие- задълженото,регистрирано по ЗДДС лице не е подало в срок- до 16.01.2023 г., информация от отчетните регистри към справка-декларацията по ЗДДС за данъчен период м.декември 2022 г.

Максимално ясно и точно е пресъздадено фактическо описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, чрез конкретизиране на крайната дата, до която задължението по чл.125, ал.5 ЗДДС е могло да бъде изпълнено-16.01.2023 г. и индивидуализираната нарушена законова разпоредба, както в АУАН , така и в НП, обезпечават критериите за единство и тъждественост.При това положение съдът счита, че актосъставителят и АНО са изложили достатъчно факти, които да позволят на санкционирания, а и на съда, да разбере, от кога бездействието му е осъществило състава на административното нарушение, поради което и не са допуснати съществени пороци в тази насока, дискредитиращи процесуалната законосъобразност на административнонаказателното производство.

2

Разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124. Според чл. 125, ал. 5 от ЗДДС декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, а в ал. 3 на чл. 125 ЗДДС е предвидено, че заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период.

Санкционната норма на чл. 181, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че регистрирано лице, което не подаде информация от отчетните регистри или подаде информация на технически носител, различна от посочената в отчетните регистри, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.

По делото не се спори относно обстоятелството, че жалбоподателят е бил регистриран по ЗДДС на 22.12.2022 г. Като такъв, независимо от обстоятелството, дали развива или не активна дейност е бил задължен за всеки данъчен период да подава справка-декларация по ЗДДС, както и информация от отчетните регистри в законоустановения срок по чл. 125, ал. 5 ЗДДС . Съдът счита за безспорно установено по делото, че жалбоподателят не е подал до 14-то число на месеца, следващ отчетния, информация от отчетните регистри за данъчен период- м.12.2022 г. С бездействието си жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Несподелими и неоснователни са възраженията, че наказващият орган неправилно е сепарирал в две отделно вменими на жалбоподателя административни нарушения, неизпълненото и осъществимо в един акт задължение по чл.125, ал.5 ЗДДС, като е ангажирал поотделно в непълен състав извършеното деяние на административно нарушение и е приложил санкционните последици за едно и също нарушение два пъти в разрез с принципа „ne bis in idem”.Правно несъответстваща на относимата нормативна интерпретация на разпоредбата на чл.179,ал.1 ЗДДС е тезата, че се касае до едноактно неизпълнение само на едно публичноправно задължение – за подаване на справка-декларация и информация от отчетните регистри за м. 12. 2022 г. в срок до 16.01.2023 г. В логическия базис на тази защитна теза е извършено позоваване на чл. 125, ал. 3 ЗДДС, лимитиращ технически единното и едновременно депозиране на справка-декларация и информация за отчетните регистри за съответния данъчен период, която разпоредба е непротивопоставима на обособимите в чл.179,ал.1 ЗДДС алтернативни форми на изпълнително деяние.

В актуалната съдебна практика на касационната инстанция е формирано устойчиво и единно становище, със съпътстващите разяснения по правоприлагането на чл.125, ал.5 ЗДДС, които настоящият състав споделя. Решение № 1308 от 6.07.2023 г. на АдмС - П. по к. а. н. д. № 1182/2023 г.; г. Решение № 938 от 22.05.2023 г. на АдмС - П. по к. а. н. д. № 742/2023 г. Решение № 72 от 12.01.2023 г. на АдмС - П. по к. а. н. д. № 2970/2022 г.; Решение № 91 от 16.01.2023 г. на АдмС - П. по к. а. н. д. № 2868/2022 г. решения на АдмС – П. по касационни дела № 2323/2022 г.; 1477/2022 г.; № 2033/2022 г. и др. Решение № 158 от 2.12.2020 г. на АдмС - К. по к. а. н. д. № 133/2020 г., както и имплицитно включения отговор по същия дискусионен правен въпрос и в Решение № 1722 от 6.11.2017 г. на РС - Б. по а. н. д. № 2761/2017 г., потвърдено с Решение № 787 от 20.04.2018 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 214/2018 г./ При анализ на съдържанието на санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1 ЗДДС , съпоставена с отделните задължения на регистрирания по ДДС субект –търговец, следва извод за това, че както неподаването на справкадекларация по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, така и самостоятелно на отчетните регистри по чл. 124 , съставляват отделни форми на изпълнително деяние на административни нарушения, за всяко от които е приложима санкцията по чл. 179, ал. 1 ЗДДС . Всяко от задълженията – за подаване на справка - декларация /по чл. 125, ал. 1 ЗДДС / и за подаване на отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС /по чл. 125, ал. 3 ЗДДС / са отделни за задължения субект, относими към декларирането и съответно към отчитането му, както е наименована и главата, в която се намират посочените разпоредби на ЗДДС /"Деклариране и отчитане"/. Съдът не възприема съображението на въззивника относно това, че след като законът в разпоредбата на чл.