Протокол № 577 от 12.06.2025, Районен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 577 гр. Смолян, 12.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова

Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20245440101545 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

ИЩЦАТА З. Х. Т., редовно призована, не се явява. От процесуалния й представител адв. Л. Б. е постъпила молба с вх. № 5025/08.06.2025 г., в която сочи, че поради процесуална ангажираност по друго дело не може да се яви в съдебно заседание.

Моли да бъде даден ход на делото, като се поддържа предходната депозирана молба от 29.04.2025 г.

ЗА ОТВЕТНИКА „**“ АД, редовно призован, не се явява процесуален представител в съдебно заседание. Постъпила е молба чрез юриск. Милетиева с вх. № 4793 от 30.05.2025 г.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. Г., редовно призована, налице.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛДВА се делото.

Предявен е иск от ищеца З. Х. Т. срещу ответника „**“ АД, с който се иска да бъде обявен Договор за паричен заем № 5975857, сключен на 10.11.2023 г. между З. Т. и „**“ АД, ЕИК *** за нищожен, тъй като същият съдържа нищожни неравноправни клаузи. При условията на евентуалност се иска да бъде признато за установено по отношение на „**“ АД, че клаузата в чл. 1, ал. 2, 3 и 4 от Договор за потребителски заем № 5975857, сключен на 10.11.2023 г., която предвижда заплащане на такса за експресно разглеждане и клаузата в чл. 5, ал. 1 и 2 от същия договор, предвиждаща 1 неустойка за непредставяне на обезпечение в срок са нищожни, на основание чл.26 ЗЗД.

На 10.11.2023 г., З. Т. е сключила Договор за паричен заем Standart № 5975857, по силата на който „**“ АД й е предоставило в заем сумата от 2 500,00 лв. при фиксиран ГЛП от 40.32 % и ГПР от 49.50 %. Следвало е да внесе общо дължима сума от 6 284,25 лв., като сумата включвала главница 2500 лв., лихва 723,65 лв., такса за експресно разглеждане 1836,30 лв. и неустойка 1224,30 лв.

Твърди се, че Договор за паричен заем № 5975857 Е НИЩОЖЕН. Същият съдържа следните нищожни неравноправни клаузи:

ГПР е 49.50 % - Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва.; ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена дължимите допълнително такса и неустойка, което е още едно основание за нищожност на договора;

В чл. 1, ал. 3 и 4 от Договор № 5975857 е посочено, че заемателят дължи такса за услугата за експресно разглеждане на заявката за паричен заем на стойност 1836,30 лв, която такса следва да се заплати разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски ;

В чл. 5, ал. 1 от Договор № 5975857 е посочено, че заемателят се задължава в 3дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция или 2.

Поръчителство на едно физическо лице, които да отговарят на определени от кредитора условия, а в чл. 5, ал. 2, страните се договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на заявителя ще бъде начислена неустойка в размер на 1224,30 лв.

Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е 49.50 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на 2 разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016г. по т. д. № 3686/2014г. на ВКС, I т. о.). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.

За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК „Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.

Принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва, изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. Действително е Постановление на МС № 72/08.04.1994 г. (отм.) е определен само размерът на законната лихва, като със заключителната разпоредба § 1 е отменено Разпореждане на МС № 1238 от 1951г. за определяне на максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов максимален размер. Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или за забава) обаче е ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно д а определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.20Юг. на ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях.

Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена е тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, е които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр.

По отношение на изготвеният погасителен план в Приложение № 1 от Договор за паричен заем № 5975857 /10.11.2023 г. е упомената сумата от 6 284,25 лв., която сума ищцата трябва да заплати, като са включени в нея таксата за експресно разглеждане и вноската е неустойка. Тази сума е разсрочена на 15 вноски, всяка по 418,95 лв.

Кумулирането на таксата за експресното разглеждане и неустойката за непредставяне на обезпечение в срок към погасителните вноски води до "скрито" оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 49.50 % нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Съгласно чл. 19 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от 3 всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора.

Допълнителната услуга - "експресно разглеждане на заявката за паричен заем" и дължима за нея "такса за експресно разглеждане на документи" (чл. 1, ал. 2, 3 и 4) по съществото си не представлява реално предоставена допълнителна възможност или преференциално условие, от което кредитополучателят да може да се възползва и което да носи допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването за възнаграждение. Отделно от това основно задължение на кредитора по договора за кредит е да предостави договорената парична сума, т. е. разглеждането на документи и изплащането на кредита е дейност по усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за която да се дължи допълнително възнаграждение. Услугата, описана в договора за паричен заем, има характер на действие, свързано е усвояването на кредита, за което разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява заплащането на такси. В този смисъл и съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но според ал. 2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани е усвояване и управление на кредита. Доколкото начислената в настоящия случай такса в размер на 1836,30 лв. е свързана с процедурата по усвояване на кредита, то договорната клауза, предвиждаща нейната дължимост, е в противоречие с повелителните норми на закона и като такава е нищожна (в този смисъл определение № 912/24.10.2019 г. по в. ч. гр. д. № 697/2019 г. на ОС П.).

Предвид гореизложеното, клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документите противоречи на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Целта на таксите и комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това следва да се посочи, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна. Отделно от това никъде в договора няма ясно и точно формулиране за "експресно разглеждане" т. е. в какъв срок, за да е то "експресно", което да го отличава от напр. нормалното разглеждане на документи, за удължаване на кредита се заплаща възнаградителна лихва, а не се начислява такса в пъти надвишаваща главницата.