Решение № 55 от 07.06.2023, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. ***, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Дишева при участието на секретаря Кремена Димитрова като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело № 20234220100075 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба от Б. Б. М. от гр. ***, чрез пълномощник адв. Р. И., съдебен адрес гр. ***, ул. „***“ ***, против „Вагонен завод – Интерком“ АД, ЕИК 200984996, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. *** ***, представлявано от В.К.Д., се излага, че ищцата работела в ответното дружество на длъжност „***“. Със заповед ***7 от 20.05.2022 г. била освободена от работа, като й е признато правото на обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ в размер на 6 брутни заплати, което да се изплати при уволнението. Тъй като обезщетението по чл. 222 ал. 3 от КТ в размер на 5520 лв.

/6 месеца по 920 лв./ не било изплатено, ищцата изпратила на работодателя покана за плащането му със срок, който също изтекъл.

Направено е искане съдът да осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 5 520 лв. - обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска. Претендира се да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор и не е взел становище по предявения иск. Редовно призован, не се явява в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

В съдебно заседание на 30.05.2023 г. процесуалният представител на ищеца адв.

Р. И. е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, при наличие на 1 предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК.

Въз основа на направеното искане, с протоколно определение от 30.05.2023 г. е приета за разглеждане претенцията по чл. 238 ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът, като взе предвид данните по делото, намери следното:

Ответникът е получил препис от исковата молба и от доказателствата към нея, както е получил и съобщение, с което е уведомен относно възможността за постановяване на неприсъствено решение при непредставяне на отговор в указания срок и неявяване в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Въпреки дадените указания, в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се явява в първото по делото съдебно заседание и не е направил искане производството да се разгледа в негово отсъствие. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените по делото доказателства: Заповед № 47/ 20.05.2022 г. за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ и признато право за изплащане на на обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ в размер на 6 брутни заплати, покана за плащане, разписка и известие за доставяне, съдът счита предявения иск с правно основание чл. 222 ал. 3 от КТ за вероятно основателен.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки на чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5 520,00 лв. - обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.03.2023 г. до окончателното изплащане.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Дряново държавна такса върху уважения иск в размер на 220,80 лв.

В проведеното на 30.05.2023 г. съдебно заседание адв. И. е направил искане за присъждане на възнаграждение за оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата безплатна правна помощ на ищеца, като материално затруднено лице, което се установява и от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 21.03.2023 г. Цитираната норма дава възможност адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, а съгласно ал. 2 съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от същия закон и осъжда другата страна да го заплати.

Предявеният иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ е уважен изцяло, поради което ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. Р. И. от АК гр.

2

Габрово, оказал безплатна адвокатска помощ на ищеца, възнаграждение в размер от 852,00 лв., изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в минимален размер съобразно материалния интерес.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ“ АД, ЕИК 200984996, седалище и адрес на управление гр. ***, ул. *** ***, представлявано от изпълнителния директор В.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Б. Б. М., с ЕГН **********, от гр. ***, съдебен адрес гр. ***, ул. „***“ ***, следните суми: СУМАТА от 5 520,00 лв. (пет хиляди петстотин и двадесет лева), представляваща неизплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на шест брутни заплати, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.03.2023 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ“ АД, ЕИК 200984996, седалище и адрес на управление гр. ***, ул. *** ***, представлявано от изпълнителния директор В.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. Х. И. от АК гр. Габрово, ЕГН **********, с адрес на кантора гр. ***, ул. “***” ***, СУМАТА от 852,00 лв. (осемстотин петдесет и два лева), на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 и чл. 36, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ“ АД, ЕИК 200984996, седалище и адрес на управление гр. ***, ул. *** ***, представлявано от изпълнителния директор В.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Дряновски районен съд СУМАТА от 220,80 лв.

(двеста и двадесет лева и осемдесет стотинки), представляваща държавна такса върху уважения иск, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Препис да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________

3