Решение № 241 от 06.04.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. гр. Хасково, 06.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минчо К. Димитров при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело № 20245640102416 по описа за 2024 година

Производството е образувано искова молба от А. И. К., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. Хасково, *****, чрез пълномощника адв.

Д.М от АК-Пловдив, против “Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, представлявано от Н.П.П, с която са предявени и в условията на евентуалност обективно съединени искове с правно основА.е чл. 55, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че стрА.те сключили Договор за кредит № *******, по силата на който ищцата получила в заем парична сума в размер на 900 лева, при ГПР 48,21 %, ГЛП 40,05% и срок на кредита 18 вноски.

Съгласно договора, ищата се задължила да върне сумата от 3057.70 лева. В чл.6.2 от договора било предвидено, че ако тя не предостави допълнително обезпечение, то дължи неустойка в размер на 1816.56 лева, поради което поради непредоставяне на такова, й била начислена такава, разпределена на 18 вноски, всяка от които добавена към дължимата главница и лихва по Договора за кредит, като по този начин общата месечна погасителна вноска нарастнала на 171 лева. Ищцата твърди, че е заплатила по Договор за кредит № ******* сумите от 900 лева - главница, 50 лева – лихва и 850 лева – неустойка. Според нея сключения с ответното дружество Договор за кредит № ******* е нищожен на основА.е чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието му с императивни правни норми на ЗПК и заобикаляне на закона. Изложени са 1 подробни съображения за нищожност на процесниядоговор за потребителски кредит. На първо място се посочват основА.ята по чл. 22 от ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, доколкото не бил посочен приложимият годишен лихвен процент и условията за прилагането му, като липсвало и изрично посочване дали същият е фиксиран за целия срок на договора или променлив. Освен това липсвало посочване на в договора и в погасителния план към него общия размер на дължимата възнаградителна лихва за срока на договора и съотношението й към главницата, както и неустойката, което препятствало извършване на проверка дали посочения лихвен процент отговаря на реално прилагА.я. Твърди се, че процесният договор не отговаря и на изисквА.ята на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като ГПР бил посочен само като абсолютна стойност, но липсвала ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти са включени в него и как се формира същият/. Ищцата сочи, че не става ясно какво е включено в процента ГПР освен лихвата, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. Освен това, не ставало ясно как посочената годишна лихва в договора се съдържа и е изчислена спрямо ГПР, по който начин потребителят бил в невъзможност да разбере реалното оскъпяване на кредита му, което било в противоречие с изискването за яснота, въведено с чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК. Поддържа нищожност на договора за потребителски кредит и поради неспазване разпоредбата на чл.

19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата, която се претендира за неустойки не била включена в ГПР и ГЛП. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като с уговорките за заплащане на неустойка се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014г. На посочените основА.я процесния договор се явявал изцяло недействителен. Отделно, ищцата поддържа нищожност на клаузата на чл.6.2 от процесния договор, поради противоречието й с добрите нрави и поради неравноправния й характер по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. В подкрепа на това твърдение е цитирана обилна съдебна практика, постановена по сходни на настоящия такъв казуси. Сочи, че поради накърняването на принципа на „добри нрави“ се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Освен нищожна като като противоречаща на добрите нрави, процесната неустойка се явявала и неравноправна по смисъла на чл. 143,т.19 от ЗЗП, тъй като с нея безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост, имащи за цел да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметкана другата. Предвидената клауза за неустойка била неравноправна и по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на необосновано висока неустойка. В глава четвърта от ЗПК било уредено 2 задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв, в който смисъл било и съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕС) на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, неустойката по процесния договор за кредит, дължима при неосигуряване на някое от обезпеченията по договора, се намирала в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.

Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение била пример за неустойка, която излизала извън присъщите си функции и целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикалял чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С неустойката в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, в който смисъл била и т.32 от извлечение от протокол №44 на заседА.е на КЗП от 05.11.2015г. По съществото си тя представлявала добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл представлявала сигурна печалба за заемодателя, която увеличила стойността на договора. Така уговорените клаузи целяли да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. Предвид изложеното, ищцата иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 900 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за кредит № *******, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, а в условията на евентуалност – да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 850 лева, представляваща недължимо платена неустойка по Договор за кредит № *******, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва исковата молба. В същия преди всичко се поддържа, че целта на производството е злоупотреба с права, доколкото ищцата е депозирала две 3 идентични искови молби с еднакъв предмет срещу ответника, с които се оспорвала една и съща клауза за заплащане на неустойка. С това се целяло постигане на неправомерен резултат да се генерират разноски в прекомерен размер. Молбите се отнасяли до различни договори за кредит, но във всяко производство се оспорвала една и съща клауза за плащане на неустойка при непредоставяне на обезепечение по кредита. Поради това се сочи, че са налице предпоставките на чл. 213 ГПК, тъй като делата били между едни и същи стрА., между които били сключени общо 3 договора с клауза като процесната, водещи на идентичност в предмета, поради което тълкуването на процесните договори, преддоговорните и договорните отношения между стрА.те следвало да бъдат разглеждА. съвместно и съдът да постанови едно общо решение по тях. Ето защо, е направено искане за съединяване на производството по настоящото гр.д. № 2416/2024 г. с това по гр.д. №2417/2024г., двете по описа на Районен съд – Хасково. При условията на евентуалност, в случай че делата не бъдат съединени и при успешен за ищеца развой, се иска да не му бъдат присъждА. разноски за повече от едно производство, при съобразяване с актуалната практика на СЕС. По същество ответникът оспорва исковете изцяло, като поддържа че не е налице твърдяната недействителност на процесния договор за потребителски кредит и нищожност на атакуваната клауза от договора, уговаряща заплащане на неустойка. Сочи, че оспорваната клауза не е от същественото съдържА.е на договора, поради което нейна нищожност не можела да доведе до цялостната му недействителност. Излага съображения, че сключения между стрА.те договор изцяло отговаря на изисквА.ята на ЗПК и ЗПФУР. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения СЕФ за предоставяне на информация за потребителски кредити било ясно посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формирал той. ГПР бил правилно изчислен и не надвишавал законоустановения максимален праг. Неустойката не следвало да бъде включена в неговия размер, тъй като кредиторът следвало да посочи ГПР и неговите компоненти към момента на сключване на договора и било изначално невъзможно включването й. Към датата на сключване на договора кредиторът не знаел дали ще възникне основА.е за плащане на неустоечната сума. Договорът бил сключен изцяло по волята на ищеца, който попълнил искане за сключване на договор за кредит, бил получил подробна информация за желА.я от него кредитен продукт под формата на СЕФ и имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки, в т.ч. разполагал и с цели 14 дни, в които можел да упражни правото си на отказ от договора или да уговори удължаването на тридневния срок чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например. Неустойката имала предварително определен начален и 4 краен момент, също така била с фиксирА. параметри за срока на договора.

Ответникът поддържа, че твърдяното противоречие с добрите нрави не било налице. Кредитополучателят не бил предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът направил предварителна оценка на вредите от липса на такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в неустойката, давайки и допълнителен срок на клиента да предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката. В настоящия случай неустойката била уговорена за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, не при забавено изпълнение на потребителя. Не била налице и твърдяната неравноправност по ЗЗП. Клаузите от договора били уговорени с ищеца, били ясно и точно описА. в договора и потребителят бил наясно с всички аспекти на финансовото си задължение към търговеца, както при сключване на процесния договор, така и преди това. В СЕФ били посочени разходите по кредита, размера на договорната лихва, ГПР, както и размера на неустойката, уговорена впоследствие в договора за кредит, т.е. – на кредитополучателя била предоставена цялата информация за всички разходи по връщане на предоставения кредит. Оспорва се твърдението за неравноправност на клаузата, доколкото отношенията на стрА.те следвало да се разглеждат в светлината на сключените между стрА.те 3 договора за кредит, съдържащи една и съща уговорка за неустойка и предоставящи еднакви кредитни продукти при еднакви условия. В този смисъл, кредитополучателят бил запознат и наясно с тези условия, като всеки следващ път се задължавал по тях, от което следвало че е налице индивидуално уговаряне на клаузите и това оборвало твърдението за липса на информираност на потребителя при задължаването му по договора. Договорът и отделните му клаузи били действителни, поради което в полза на кредитора било налице валидно правно основА.е да получи и задържи плащА.ята по договора. По тези и останалите подробно изложени в отговора съображения се иска претенциите на ищцата да бъдат отхвърлени като неоснователни, както и да бъдат присъдени на ответника направените по делото разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна.