Решение № 1866 от 08.02.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 62781/2021
- Вид
- Решение № 1866
- Подписан
- 08.02.2023
- Състав
- БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- § 7, ал. 1, т. 4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 2, ал. 1, т. 2 · Закон за общинската собственост
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1866 гр. С., 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20211110162781 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 410, ал.
1 КЗ от ФИРМА АД срещу С.О. с искане да се признае за установено, че ответникът дължи сумата от 558,05 лева, представляваща регресно вземане, от които 548,05 лв. за изплатено застрахователно обезщетение и 10 лв. ликвидационни разходи по щета № ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК /01.09.20212г./ до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.09.2021 г. по ч.гр.д. 51290/2021 г. по описа на СРС, 176-ти състав.
Ищецът твърди, че на 14.05.2018 г. около 11:30 ч. в гр. С. по локалното платно на бул. ... срещу .... с посока на движение от бул. ... към ул. .... водачът А. Г. при управление на собствения си л.а. марка „....“, модел „С 8“, с рег. № ..... попада в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, с което реализира ПТП. Твърди, че от инцидента са причинени материални щети на автомобила. Сочи, че за настъпилото ПТП е изготвен Протокол за ПТП № .... от 14.05.2018 г. Поддържа, че към дата на ПТП лекият автомобил е застрахован по застраховка „Каско“ при ищцовото дружество. Излага, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие е образувана щета № .... В съответствие с установените щети твърди, че е определено обезщетение в размер на 548,05 лева, което е изплатено на собственика на автомобила. Сочи, че с изплатеното обезщетение ищцовото дружество е встъпило в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и е придобило право на регрес срещу ответника. Моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва. Ответникът сочи, че няма данни относно приемането на приложимите ОУ към договора за застраховка. Поддържа, че протоколът за ПТП е съставен от служител на СДВР на база описанието на ПТП от водача на МПС, както и че няма данни относно вида на настилката и пътната неравност и дали не е бил наличен знак за сигнализиране. Сочи, че не е налице и снимков материал относно огледа, извършен след образуваната щета, който твърди да е задължителен съгласно ОУ на застрахователя.
Аргументира, че съгласно ЗДвП водачите са длъжни да избират такава скорост при 1 движение, позволяваща им спиране пред препятствие. С оглед последното и в условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване. Моли съда да отхвърли иска.
Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба е направено искане за конституиране на трето лице „ФИРМА“ АД и едновременно с това срещу дружеството в условията на евентуалност е предявен обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 558,05 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на отговора на исковата молба /17.12.2021 г./ Изложени са твърдения, че между С.О. и „ФИРМА“ АД е сключен Договор № ...../11.06.2015 г., с предмет — извършване на дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, включително изграждане, изработване и поддържане на средства за организация на движението в I ЗОНА „.....“. Твърди се, че в обхвата на посочения договор попада и пътният участък, който се посочва като място на ПТП в исковата молба по главния иск. При евентуално уважаване на главния иск се прави искане за осъждане на дружеството „ФИРМА“ АД. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба по обратния иск.
Ответникът оспорва настъпилите вреди да са резултат от действия/бездействия на дружеството. Счита, че представените доказателства не установяват неизпълнение на договорните му задължения. Твърди, че участъкът не е включен в списъка на улиците с абонаментна поддръжка, т.е. счита, че е извън обхвата на задълженията му по договора.
Оспорва съдържанието и истинността на констативен протокол и протокол за месечна инспекция за неизпълнение в участъка и развива съображения в тази насока. В заключение излага, че не са установени обстоятелства, от които да е видно, че инцидентът се дължи на неизпълнение на договорните задължения на дружеството, поради което се прави искане за отхвърляне на обратния иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК приема за установено следното:
Н а 28.11.2017г. е сключен застрахователен договор между ФИРМА АД и А. Г. със застрахователна полица № .... за застраховка „Каско” на МПС, по силата на който застрахователят е поел задължение да заплати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие относно лек автомобил „....“ S8, с рег.№ .. .... .., със срок на действие на застраховката от 29.11.2017г. до 28.11.2018г. Няма спор между страните относно валидността на договора, както и относно това че процесното събитие представлява покрит от ищеца застрахователен риск. Ирелевантно за валидността на договора е обстоятелството дали общите условия към него са подписани от застрахования, доколкото с нарочна декларация /лист 21 по делото/ застрахованият е посочил, че е запознат с общите условия и е получил екземпляр от тях.
При застрахователя е образувана ликвидационна преписка по щета №....., въз основа на уведомление за щета и декларация на водач на застраховано МПС, подадени от А. Г.. В тях е посочено, че на 14.05.2018г. лек автомобил „....“ S8, с рег.№ .. .... .. при движение по бул. .... попада в дупка на пътното платно пред сграда № ... Съставени са опис и доклад по щета, приложени по делото, като е определено застрахователно обезщетение в размер на 548,05 лева за претърпените от ПТП вреди, която сума не е спорно, че е изплатена от застрахователя с приложеното по делото платежно нареждане от 21.08.2018г.
За установяване на спорните по делото обстоятелства е разпитан свидетелят А. Г., управлявал автомобила по време на процесния инцидент. Свидетелства, че се движил по локалното платно на бул. ...., до офис сграда „....“ когато навлязъл в дупка на пътната настилка, която по никакъв начин не е била обезопасена или обозначена. Не е могъл да избегне дупката, нито да я заобиколи, тъй като пътният участък е тесен. След като минал с автомобила през дупката, гумата се спукала. Свидетелските показания изцяло се подкрепят 2 от заключението на АТЕ, съгласно което описаните щети по лекия автомобил са в причинно следствена връзка с описания механизъм на ПТП, а средната пазарна цена на материалите и труда необходим за отстраняване на повредите по него, към датата на ПТП съответства и дори надвишава платената от застрахователя сума. По делото е приет като писмено доказателство протокол за ПТП с № ...., съставен от мл. автоконтрольор при СДВР, като констатациите в него, категорично подкрепят установения по делото механизъм и вреди от ПТП.
По тези съображения, въз основа на съвкупната преценка на събраните гласни, писмени доказателства и заключение на вещо лице, съдът приема за установен посочения механизъм на ПТП, както и обстоятелството, че повредените части на МПС са пряка и непосредствена последица от ПТП, настъпило поради наличието на неравност на пътното платно.
Наличието на описаните вреди по автомобила се установява и по опис заключението на образуваната при застрахователя щета с №....., а от приетото заключение по изслушаната автотехническа експертиза се установява, че размерът на щетата, определен по средни пазарни цени, съответства на платеното от застрахователя обезщетение в размер на 548,05 лева. Следователно, обезщетението съответства на обезщетителния характер на застрахователното правоотношение и е адекватнo на стойността, необходима за ефективното отстраняване на вредите, причинени на застрахования в резултат на настъпилото ПТП.
Установено е по делото, че пътнотранспортното произшествие е станало на улица в населено място – гр.С.. Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на С.О. е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в С., което включва и недопускането, съответно отстраняването на дупки по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на съответното населено място. Според даденото в т.3 от ППВС № 4/30.10.1975 г. разрешение, собственикът на вещта, отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД, при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл.
50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. В настоящия случай, ответната община е и собственик на улицата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, като с нормата на чл.31 ЗП й е възложено задължението за изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища. С оглед на това, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които СО е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача - участник в ПТП, е останало недоказано, тъй като липсват доказателства автомобилът да се е движил със скорост, която не е позволявала на водача да забележи своевременно дупката върху пътното платно, за която е установено по делото, че не е била поставена сигнализация.
Доколкото въз основа на свидетелските показания, приетата автотехническа експертиза и констативния протокол за ПТП е доказан механизмът на ПТП, противоправното бездействие на служители на общината - неотстранили, съответно 3 необезопасили неравност върху пътна настилка в населено място, наличието на която е довело до увреждане на автомобила - настъпване на посочените в описа на застрахователя щети върху автомобила, както и действителният размер на вредата, който съгласно заключението на вещото лице съответства на платеното от застрахователя обезщетение, следва че на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу С.О. за вредата до размера на платеното обезщетение от 548,05 лева, ведно с ликвидационните разноски за определянето му в размер на 10 лева. Следователно предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По обратния иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД:
С оглед сбъдването на вътрешнопроцесуалното условие – уважаването на първоначално предявения иск, то следва да бъде разгледан предявеният в условията на евентуалност обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД.
Не е спорно между страните, а и от приетия договор от 11.06.2015 г. се установява, че С.О., в качеството на възложител, е възложила на „ФИРМА“ АД, в качеството на изпълнител, извършване на територията на С.О. – I зона „.....“ на дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, вкл. изграждане, изработване и поддържане на средства за организация на движението. Съгласно клаузата на т.1.1.1 за посочените в списък – Приложение 11 улици и булеварди поддържането се осъществява на база показатели на изпълнение в зависимост от определеното ниво на поддържане, като изпълнителят се задължава да извърши всички дейности, необходими с оглед постигането на изискуеми от възложителя стандарти на изпълнение и качеството на състоянието на пътя, а по отношение на цялата останала част от уличната мрежа, включена в обхвана на зоната и извън списъка по Приложение 11 дейностите се извършват на база конкретно възлагане при необходимост. Договорът е сключен със срок на действие от 48 месеца, т.е. до 11.06.2019 г., от което следва, че е действал към момента на процесното ПТП. Следователно е налице валидно възникнало облигационно отношение между страните, с предмет – поддръжка на уличната мрежа.