Решение № 30 от 01.07.2021, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. С. , 01.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирина Р. Славчева

Ивайло П. Георгиев

Ваня Н. Иванова като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20211800500405 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.436 и сл. от ГПК.

Софийският окръжен съд е сезиран с жалба вх. № 07662/22.07.2020 год. по описа на частен съдебен изпълнител рег. № 927 с район на действие Софийски окръжен съд, подадена от „А.“ ЕООД – длъжник по изп. дело № 20179270400377/2017 год. на ЧСИ Стоян Лазаров срещу извършено разпределение, предявено на 17.07.2020 год. Твърди, че приетите вземания са необосновани и неясно определени, като по делото са извършени множество нарушения на процесуалните правила и жалбоподателят не е бил уведомен за предстоящото разпределение.

Ответникът по жалба и взискател в изпълнителното производство „Ю.Б.“ АД оспорва жалбата.

Със съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на СОС, като е изложил на осн. чл.436, ал.3 от ГПК мотиви по обжалваните действия.

Софийски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното :

Производството по изпълнителното дело е образувано по молба на „Ю.Б.“ АД, гр.

С. на основание изп. лист от 03.05.2017 год., издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 573/2017 год. по описа на РС-Б., по силата на която дружеството е осъдено да заплати на взискателя солидарно с други лица сумата 446 592,27 лв. – главница, 1 представляваща задължение по договор за банков кредит № 129/08.03.2005 год. и анекси към него, ведно с мораторна лихва и разноски. По искане на взискателя изпълнителните действия са насочени спрямо недвижимо имущество, собственост на длъжника, както следва: 1. недвижими имоти, заедно с припадащите им се идеални части от правото на строеж и всички подобрения към тях, построени в УПИ I-2356 в кв. 230 по плана на Промишлена зона, гр. Б. с урегулирана площ 11 157 кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Б.; 2. Битови помещения № 17 – сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Б. и 3. Филтърна станция № 18 – сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Б..

На 23.08.2018 год. на основание чл. 456, ал. 2 от ГПК като взискател по делото е присъединен „И.“ ЕООД. На 30.11.2018 год. като взискател по делото е присъединена „П.И.Б.“ АД. При проведената през периода 22.05.2020 год. – 22.06.2020 год. публична продан за купувач на имотите е обявен наддавачът и едновременно присъединен взискател „И.“ ЕООД за цена 33 001 лева. На основание чл. 495 от ГПК вр. чл. 460 от ГПК на 16.07.2020 год. ЧСИ е изготвил разпределение, с което е определил сумата, която купувачът и едновременно с това взискател следва да внесе за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели, както и разноските в полза на ЧСИ. Разпределението е предявено на 17.07.2020 год., за когато всички длъжници и взискатели са били надлежно уведомени. На 22.07.2020 год. по делото е постъпила жалбата срещу разпределението.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Жалбата е допустима, съгласно чл. 462, ал. 2 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В жалбата не са направени конкретни оплаквания срещу осъщественото от съдебния изпълнител разпределение, нито е релевирана конкретна незаконосъобразност на същото, която да засяга права и законни интереси на жалбоподателя. Изложените доводи във връзка с уведомяването на длъжника за разпределението са неотносими към предмета на самото разпределение и са извън предметния обхват на производството по чл. 462, ал. 2 от ГПК.

Независимо от това, съдът взе предвид следното:

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворение, какъв е реда на удовлетворението им и каква сума се полага за частично или пълно изплащане на всяко едно от тях. В случая изготвеното разпределение е законосъобразно, като същото е съобразено с разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД. Тъй като купувачът „И.“ ЕООД е и взискател по делото, ЧСИ е изготвил разпределението на основание чл. 495 от ГПК. Като първи ред вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД съдебният изпълнител е приел вземанията за разноски в изпълнителното производство, като в този пункт е включил вземанията на взискателя за част от заплатените на ЧСИ авансови такси по ТТРЗЧСИ /тези във връзка с конкретния изпълнителен способ/, както и дължимите и 2 незаплатени на ЧСИ авансови такси по ТТРЗЧСИ за изпълнителни действия, които са извършени до разпределението. Сума за погасяване на адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело не е включвана, тъй като същото е погасено с предходно разпределение. ЧСИ е приел, че предпочтително се удовлетворяват следните разноски: заплатени от първоначалния взискател „Ю.Б.“ АД авансови такси – 582,35 лева, включващи направените разноски във връзка с изпълнението върху процесния недвижим имот съответната част от такса за опис на продавания имот. ЧСИ не е приел предпочтително да се удовлетворят всички разноски за заплатени авансови такси, тъй като съгласно задължителните указания, дадени в т. 6 от ТР № 2 от 26.06.2015 год. по т.д. № 2/2013 год. с право на предпочтително удовлетворяване се ползват само необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, и разноските за образуване на изпълнителното дело. В полза на ЧСИ Стоян Лазаров са разпределени обикновени такси, дължими и неплатени, както следва:

871,43 лева с ДДС, от които по т. 4 от ТТРЗЧСИ – 360 лв. /30 бр./, т. 13 от ТТРЗЧСИ – 36 лева; т. 31 от ТТРЗЧСИ – 125,43 лева /пощенски разходи/ и възнаграждение за вещо лице – 350 лв.; пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ – 279,41 лв. с ДДС, след приспадане на заплатената такса по т. 20 от ТТРЗЧСИ. Като втори ред вземания по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД съдебният изпълнител е приел вземанията на общината за дължим местен данък за продаваемите недвижими имоти в размер на 199 лева, съгласно получено съобщение от община Б.. Като трети ред вземания по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД съдебният изпълнител е приел вземанията на първоначалния взискател по изп. лист от 03.05.2017 год., издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 573/2017 год. по описа на РС-Б., като за вземането е заделена сума в размер на 31 008,81 лева. Процесното вземане е обезпечено с първа по ред договорна ипотека, учредена върху продадените недвижими имоти, съгласно н.а. вх. рег. № 6087/09.03.2005 год., том 1, акт 22/2005 год., подновена с молба от 20.02.2015 год.

Процесното разпределение е предявено на 17.07.2020 год., за която всички длъжници и взискатели са били надлежно уведомени /протокол на л. 1897 по делото/.

С оглед гореизложеното, обжалваното разпределение е законосъобразно и жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 07662/22.07.2020 год. по описа на частен съдебен изпълнител рег. № 927 с район на действие Софийски окръжен съд, подадена от „А.“ ЕООД – длъжник по изп. дело № 20179270400377/2017 год. по описа на ЧСИ Стоян Лазаров срещу извършено разпределение с протокол от 16.07.2020 год.

3

Решението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4