Определение № 99 от 18.02.2021, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 99 гр. Ловеч , 17.02.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в закрито заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20214300500019 по описа за 2021 година за да се произнесе,съобрази:

Производство по чл.274, ал.1, чл.69,ал.1,т.4 и т.5 от ГПК и ЗАЗ.

Подадена е частна жалба от земеделският производител Д. П. С. от с.**********, против Определение с № 197/17.11.2020г.,пост.по гр.д.№432/2020г. по описа на РС-Луковит.

Счита обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Не се съгласява с Разпореждане №849/17.11.2020г. по делото, където са му дадени указания за допълване на държавната такса,като съдът е приел, че цената на предявения иск се определя по правилото на чл.69,ал.1,т.4 от ГПК, а именно от стойността на договора. По правилата на тази разпоредба цената на иска е 35 825лв., а дължимата държавна такса общо 1433лв. Възражението му срещу този начин на определяне на държавната такса не се съобразено от съда. Твърди,че е предявил иск за установяване съществуването на правоотношение по договор за аренда и цената му се определя по правилото на чл.69,ал.1,т.5 от ГПК. Позовава се на съдебна практика на ВКС. Сочи,че уговорената между страните годишна цена на договора за аренда е била 1433лв.и това е цената на иска, като държавната такса от 4% е в размер на 57.32лв.

Счита,че като е определил 25 пъти по-висока такса съдът незаконосъобразно е ограничил достъпа му до правосъдие.

Моли да се отмени обжалваният акт и делото се върне на първоинстанционния съд с указания за изчисляване на държавната такса по правилото на чл.69,ал.1,т.5 от ГПК.

1

По допустимостта.

За обжалваното определение жалбоподателят е бил уведомен на 21.12.2020г., а жалбата е подадена на 29.12.2020г.-който е следващият присъствен ден по правилото на чл.60,ал.6,вр.с ал.4 от ГПК. Подадена е срещу обжалваем акт и от надлежна страна,поради което съставът приема,че е допустима.

По основателността.

Съставът счита,че частната жалба е основателна.

Земеделският производител Д. П. С. от с.******* е подал пред РС-Луковит иск с посочено правно основание чл.124 от ГПК. Като петитум е заявил - „..да се признае за установено по отношение на ответника Община Луковит, че Договор за аренда на земеделска земя от 15.12.2010г., вписан в АВп.-СВп.при РС-Луковит под №1808/15.12.2010г. и Анекс към него от ,вписан с №1077,вх.рег.1078/21.07.2017г., сключен със земеделския производител Д. П. С., не е прекратен и облигационното отношение е валидно, както и да бъде заличено вписването на извънсъдебното прекратяване на този договор. Към исковата молба е приложен Договорът за аренда от 15.12.2010г., в който в т.5 страните са се споразумели,че арендното плащане ще е в размер на 5.01лв. за предоставените общо 285.974 дка земя, или общо 1433лв. за реално ползваните площи. С Анекса от 21.07.2017г. арендното плащане е изменено на 4 лв. на дка или общо за 211.800 дка е в размер на 847.20лв. Към исковата молба е приложена вносна бележка за внесена държавна такса в размер на 25лв.

С Разпореждане №849/05.10.2020г., по реда на чл.129,ал.2,вр.с чл.128,т.2 от ГПК, РС-Луковит е приел,че внесената такса не е достатъчна,тъй като цената на иска се определя по правилото на чл.69,ал.1,т.4 от ГПК-от стойността на договора,която при уговорените годишни вноски от 1433лв., за 25г., е в общ размер на 35 825лв. Съдът е определил,че дължимата държавна такса е 1433лв. и е дал указания за довнасяне на сумата 1408лв.

Ищецът е предупреден за последиците по чл.129,ал.3 от ГПК.

Ищецът е уведомен за разпореждането на 13.10.2020г. по телефона и не го е изпълнил в указания срок. Затова с обжалваното Определение №197/17.11.2020г. РСЛуковит е приел,че не са отстранени нередовностите на исковата молба и я е върнал обратно на Стойков.

Съставът на ОС-Ловеч намира,че неправилно РС-Луковит е приел,че цената на предявения иск следва да се определи по правилото на чл.69,ал.1, т.4 от ГПК, а именно по стойността на договора.

Макар да е предявен иск за признаване съществуването на договор, следва да се съобрази,че се касае за специфичен договор,а именно такъв за аренда. Известно е, че договорът за аренда на земеделска земя е разновидност на договора за наем. Съгласно 2 чл.8,ал.2,т.2 и т.4 от ЗАЗ размерът на арендното плащане се договаря въз основа на "наема, който включва годишни амортизации и лихви върху капитала, вложен в арендуваните движими и недвижими вещи". С оглед на това искът за съществуване на аренден договор се определя като оценяем и за определяне на цената му се прилага правилото на чл.69,ал.1,т.5 от ГПК,а именно цената му е наемът за една година. По въпроса е налице единна и категорична съдебна практика,която се споделя от състава- Опр.№ 25/18.02.2011г. по т.д. № 493/2010 г., I ТО на ВКС, Опр.№ 56/25.02.2013г., по т.д.№ 331/2012г., II ТО на ВКС, Опр. № 56/25.02.2013г., по т.д.№331/2012г., II ТО на ВКС, Опр.№ 167/19.03.2015г.,по ч.т.д.

№403/2015г., I ТО на ВКС, Опр.№ 167/18.05.2017г.,по ч.гр.д.№ 1708/2017г., III ГО но ВКС, Опр.№ 713/ 13.10.2017г., по гр.д.№1298/2017г., III ГО на ВКС, Опр.№ 221/25.05.2018г., по ч.гр.д.№ 863/2018г., III ГО на ВКС.

В случая в Договора страните са уговорили годишна цена от 1433лв. На тази сума се позовава и жалбоподателят. Така, съгласно чл.1 от Тарифа ГПК дължимата държавна такса е в размер на 57.32лв. (4% от 1433лв.). Ищецът е внесъл сумата 25 лв. ,с оглед на което правилният размер за довнасяне е 32.32лв.,а не определените от първоинстанционния съд 1408лв.

По изложените съображения обжалваното Определение №197/17.11.2020г., пост.по гр.д.№432/2020г. от РС-Луковит, с което е върната обратно подадената от земеделския производител Д. П. С. искова молба срещу Община Луковит, с посочено правно основание чл.124 от ГПК, следва да се отмени, като неправилно и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №197/17.11.2020г. РС-Луковит, пост.по гр.д.

№432/2020г.,с което е върната обратно подадената от земеделския производител Д. П. С. от с.*******,Ловешка област, искова молба срещу Община Луковит, с посочено правно основание чл.124 от ГПК, като неправилно и ВРЪЩА делото на РС-Луковит за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3