Решение № 67 от 21.03.2025, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Административно наказателно дело 914/2024
- Вид
- Решение № 67
- Подписан
- 21.03.2025
- В сила
- 15.04.2025
- Състав
- Светла Василева Пейчева
Цитирани разпоредби
- чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 150 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1 или 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1 или 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 1, т. 2, предл.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 308, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 67 гр. Дупница, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Румяна М. Агонцева като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20241510200914 по описа за 2024 година
Г. А. С., с ЕГН **********, от гр. ***, общ. ***, обл. ***, ул. „***“ № **, чрез адв. Й. Г., с ЕГН ********** от АК гр. Кюстендил, с адрес за призоваване: гр. ***, ул. „Бенковски“ № 3, ет. 1 е обжалвал Наказателно постановление № 24-0332-000528, издадено на 16.10.2024 г. от Началника Група в ОД на МВР гр. Кюстендил, РУ гр. Рила, с което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 (двеста) лв. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл.І-во от ЗДвП. Прави оплакване за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като моли да бъде отменено. Не претендира деловодни разноски
Въззиваемата страна не се представлява от процесуален представител. Взето е писмено становище по жалбата, като в съпроводителното писмо по преписката е посочено, че НП е законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 19.09.2024 г., около 11:10 часа актосъставителят Д. Р., на длъжност- ***, при РУ гр. Рила към ОД на МВР гр. Кюстендил и свидетелят при съставянето и предявяването на акта за установяване на административно нарушение- Д. А., са констатирали, че жалбоподателят извършил следното нарушение: на същите дата и час в гр. На ПП1 Е-79, км. 348+400 метра, в село Мурсалево, община Кочериново, управлява лек автомобил марка и модел „“Форд Фокус“, с рег. № ********, лична собственост, като водача не притежава СУ на МПС- нарушение на чл. 150 от ЗДвП. Същият е представил СУМПС № *********, издадено от РГърция, като при извършената проверка в Главна дирекция „Национална полиция“, чрез оперативния дежурен, било установено, че на територията на РГърция не е издавано СУМПС с такъв номер. Нарушителят не направил възражение и не е дал обяснение към момента на съставяне на АУАН. Такива не са постъпили и в 1 срока по чл. 44 от ЗАНН.
В хода на производството не са събрани гласни доказателства, чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по акта.
От приложената по делото справка за нарушител от региона е видно, че С. не е водач и няма издадено СУ МПС.
По делото е приложено Постановление за привличане на обвиняем, видно от което по отношение на жалбоподателя е образувано ДП № ******** по описа на РУ Рила, ДП № ****** по описа на КнРП, ТО –Дупница за престъпление по чл. 316, във вр. с чл.308, ал. 2, във вр. с чл. 308, ал. 1 от НК.
Горната фактическа обстановка се установи по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, тъй като преценени и поотделно, и в тяхната съвкупност, са последователни, логични и непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл. 59, ал.2, пр.І от ЗАНН.
Разгледана по същество, същата се преценя като неоснователна, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено. Съображенията за това са следните:
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на нарушителя. Видно от приложената справка за нарушител от региона жалбоподателят не е водач и няма издадено валидно СУ на МПС.
В разпоредбата чл. 150 от ЗДвП, е предвидено, че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4. АНО преди издаване на НП е направил необходимата справка и е установил горното обстоятелство, а именно че жалбоподателят не притежава СУ на МПС и че същият не е водач. Свидетелството за правоуправление на МПС официално удостоверява пред надлежните органи, че носителят му е правоспособен водач. От доказателствата по делото се установява, че към датата на деянието нарушителят не е разполагал с валидно свидетелство за управление на МПС, което обосновава извода, че същият е бил неправоспособен водач по смисъла, вложен в чл. 150 от ЗДвП, респ. с деянието си е осъществил именно състава на административното нарушение, за което е санкциониран.
Предвид изложеното следва изводът, че с гореописаното деяние на 19.09.2024 г. въззивникът е нарушил чл. 150 от ЗДвП, съответно – осъществен е съставът на административно нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2, предл.1 от ЗДвП (в т ази разпоредба е предвидено съответното административното наказание), тъй като към същата дата лицето, управлявало МПС изобщо не е притежавало СУМПС. Следва да се посочи, че наложената на жалбоподателя е в среден размер предвиден в чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП размер. Съгласно посочената разпоредба с глоба от 100 до 300 лева се наказва този, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по 2 реда на чл. 171, т. 1 или 4 от ЗДвП. Деянието е извършено виновно, при условията на умисъл, т.е. – деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици (които в случая са идентични със самото деяние, доколкото нарушението е на просто извършване, а не резултатно). Поцесното деяние, извършено от жалбоподателя н а 19.09.2024 г., представлява административно нарушение, доколкото нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред – чл. 6 от ЗАНН .
В случая е налице хипотезата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, според който редовно съставените АУАН имат доказателствена сила.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т. 1 от ЗАНН, Дупнишкият районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0332-000528, издадено на 16.10.2024 г. от Началника Група в ОД на МВР гр. Кюстендил, РУ гр. Рила, с което на Г. А. С., с ЕГН **********, от гр. ***, общ. ***, обл. Кюстендил, ул. „***“ № **, чрез адв.
Й. Г., с ЕГН ********** от АК гр. Кюстендил, с адрес за призоваване: гр. Дупница, ул. „Бенковски“ № 3, ет. 1 е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 (двеста) лв. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл.І-во от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Кюстендилски административен съд, в 14-дневен срок, считано от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
3