Решение № 170 от 04.09.2025, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Частно наказателно дело 696/2025
- Вид
- Решение № 170
- Подписан
- 04.09.2025
- Състав
- МИЛЕНА ДИМИТРОВА ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА
РЕШЕНИЕ
№ 170 гр. ХАСКОВО, 04.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. Х.А в присъствието на прокурора А. Хр. П. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Частно наказателно дело № 20255600200696 по описа за 2025 година Производство по чл. 32, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Образувано е по постъпило в ОС – Хасково Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изпратено от областния управител на Браунау, Република Австрия. В удостоверението е формулирано искане за признаване и изпълнение на финансова санкция, наложена в същата държава спрямо пребиваващ в страната ни български гражданин. Съгласно същото удостоверение засегнатият е с имена Р. Р., а размерът на наложената санкция е 150 евро.
Преди насрочване на делото е извършена служебна справка в НБД „Население“, която установява, че точните имена на засегнатия са Р. А. Р., а неговият ЕГН - **********. Установен е регистриран постоянен и настоящ адрес ****
В съдебно заседание прокурорът намира искането за основателно .
Засегнатото лице не взема становище по искането за признаване на 1 финансовата санкция.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:
С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции се претендира признаване и изпълнение
Решение
BHВR/923040023835/23 от 31.07.2023 г., влязло в сила на 03.10.2023 година, с което по отношение на българския гражданин Р. А. Р. от ***, е наложена финансова санкция – глоба в размер на 150 евро. Съгласно същото удостоверение с горепосоченото решение засегнатият е бил санкциониран за нарушението „използване и паркиране на превозно средство, чието движение по обществени пътища не е било разрешено“. Според описанието нарушението е допуснато на 29.07.2023 г. в гр. Mattighofen при управление на автомобил с рег. № *** Извършеното е квалифицирано като съставомерно по Правилника за движението по пътищата на Република Австрия. В съдържащия се в удостоверението каталог от престъпления /нарушения/, за които двойна наказуемост не се изисква, деянието е отнесено към категорията „поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата“.
Посочено е още от издаващия орган, че пълно или частично плащане на наложената глоба не е извършено. Декларирано е, че производството по налагане на финансовата санкция е било писмено, както и че лицето е било уведомено за нея чрез лично връчване на решението на 18.09.2023 година.
Изложеното налага следните изводи: Издаденото въз основа на постановеното решение Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета изхожда от компетентен орган на изпращащата държава, като то отговоря на одобрения образец и съдържа реквизитите, предпоставящи разглеждането му по същество. Наложената финансова санкция, чието признаване се иска, намира своето правно основание в чл. 3, ал.1 т.1 от ЗПИИАКОРНФС, като представлява глоба за допуснато от засегнатия административно нарушение. Последното съгласно направеното от издаващия орган отбелязване, а и с оглед представеното в удостоверението фактическо описание, представлява поведение, нарушаващо правила за движение по пътищата, т.е такова, за което двойна наказуемост не се изисква според възприетата в Рамковото решение, съответно в разпоредбата на чл.30 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС номенклатура. Независимо от това следва да се посочи, че според описаните фактически параметри деянието е наказуемо и съгласно националния ни закон.
На следващо място, според представеното удостоверение, посоченото деяние е извършено на територията на издаващата държава. В него е отразено, че според информацията, с която разполага издателя, нито в изпълняващата държава, нито в друга държава-член на ЕС не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние. Сведения, различни от така посочените, по настоящото дело не се установяват. Следва да се приеме, че производството 2 против санкционираното лице е било писмено, а декларирано уведомяване на лицето за наложената санкция и правото на обжалване, са съответни на действително осъществената процесуална дейност, чието съдържание потвърждава и приложеното по делото уведомление.
Изложеното дотук налага извода, че формалните изисквания на закона за признаване на наложената в издаващата държава финансова санкция, са спазени, а именно: решението за налагане на глобата е издадено от орган на държава-член на ЕС; удостоверението съдържа реквизитите в Приложение № 2 към Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета и не са налице условията на чл.35 от националния ни закон, при които може да се откаже изпълнение.
На следващо място, изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението е постановено срещу физическо лице, което според българското законодателство носи административна и наказателна отговорност и подлежи на санкциониране за деянието, предмет на постановеното в издаващата държава решение. Не са налице и други основания от изброените в т. 5 - 11 от чл.35 на ЗПИИАКОРНФС, които да налагат отказ за признаване на решението. Деянието е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на български съдебни или административни органи, което да поставя въпроса за редуциране на наложеното наказание до предвидения според националното ни законодателство предел.
Изложеното води до извода, че решението подлежи на изпълнение, като от служебно направената справка за официалния курс на БНБ левовата равностойност на 200 евро се равнява на 391,17 лева.
Воден от горното и на основание чл. 32, ал.1 вр. чл. 16, ал.7, т.1 от ЗПИИАКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА влязлото в сила на 03.10.2023 година Решение BHВR/923040023835/23 от 31.07.2023 г. на областния управител на Браунау , Република Австрия, по силата на което на българския гражданин Р. А. Р., ЕГН ********** от **** е наложена финансова санкция – глоба в размер на 150 евро с левова равностойност по курса на Българската народна банка от 293,37 лева.
Препис от решението, прието за изпълнение, ведно с препис от настоящото решение, да се изпрати на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.
ДА СЕ УВЕДОМИ компетентният орган на издаващата държава, като копие от Уведомлението се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.
3
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –Пловдив в 7дневен срок от днес.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________ 4