Присъда № 140 от 18.05.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 3227/2025
- Вид
- Присъда № 140
- Подписан
- 18.05.2026
- В сила
- 03.06.2026
- Състав
- Милена Трифонова
Цитирани разпоредби
- чл. 206, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 58а · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 370 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към присъда № 140 от 18.05.2026 г. по НОХД № 3227 по описа за 2025 г. на Районен съд - Варна, НО, ХХIII състав
Районна прокуратура - Варна е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия И. В. Д. за това, че на 05.01.2025 г. в гр. Варна противозаконно присвоил чужда движима вещ- велосипед „MTB ST 530 S Black Red 27,5 L”, на стойност 1039,20лв., която владеел- собственост на Е. М. М.-престъпление по чл. 206, ал.1 от НК
Съдебното следствие е протекло по реда на глава 27 от НПК, съгласно чл. 370 и сл. от НПК, в частност хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, доколкото подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът с определение е обявил, че основание чл. 372, ал. 4 от НПК при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение, като намира, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събрания доказателствен материал и самопризнанието на подсъдимия. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, което да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Адв. М. – защитник на подсъдимия И. В. Д. моли на подзащитния му да бъде наложено наказание в минимален размер, като се вземе предвид самопризнанието и младата му възраст. Моли съда да приложи разпоредбата на чл. 66 от НК.
Подсъдимият
Д. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. В хода на съдебните прения заявява готовност за поправяне и изразява съжаление за стореното
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият И. В. Д. е роден на * г. в гр. Варна, български гражданин, основно образование, неженен, неосъждан, работи, ЕГН **********.
Подс. Д. около 22:00 ч. на 05.01.2025 г. се срещнал с приятеля си постр.
М. и Т. И. на ул. „Дубровник“ пред павилион „Пепи“ в гр. Варна, където си закупили и яли сандвичи. Д. помолил М. да му даде колелото си марка „MTB ST 530 S Black Red 27,5 L”, за да го покара, като се уговорили същото да му бъде върнато в 23:30 ч. същата вечер до същия обект за сандвичи на ул.“Дубровник“. Подсъдимият подкарал колелото по улицата и впоследствие решил да се разпореди със същото, като със собствено и малко преди полунощ отишъл в дома на своя приятел св. С. Н. И. и му продал колелото за сумата от 90лв. И. от своя страна продал колелото на неустановено лице и последното повече не било намерено.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, както въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, така и от подкрепящите го доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и съдържащи се в гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите Е. М., Т. И., С. И., Д. Т., както и 1 писмени доказателства и доказателствени средства – справка за съдимост, характеристична справка, протокол за доброволно предаване на документи за закупения велосипед, СОЕ и др., справки от АИС БДС.
Съдът оцени като изцяло достоверни показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели по делото, тъй като показанията им са последователни, вътрешно непротиворечиви, съответстващи едни на други и на останалите доказателства по делото, допълващи се взаимно и относими към предмета на делото.
В хода на досъдебното производство е представено заключение на съдебно-оценителна експертиза, която съдът намери за пълна, ясна и обоснована.
Съдът кредитира представените по делото писмени доказателства и доказателствено средство, като достоверни и допринасящи за разкрИ.е на обективната истина по делото.
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и направеното самопризнание, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанието на подсъдимия Д. се подкрепя от гореизброените доказателства, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК.
От обективна страна подсъдимият И. В. Д. на 05.01.2025 г. в гр. Варна, противозаконно присвоил чужда движима вещ- велосипед MTB ST 530 S Black Red 27,5 L” на стойност 1039,20лв , която владеел , собственост на Е. М.
М.– престъпление по чл. 206, ал.1 НК.
Изпълнителното деяние се изразява в присвояване на чужда движима вещ, която деецът владее или пази, т.е деецът променя отношението си към вещта, престава да я счита за чужда и започва да се разпорежда с нея, като със своя собственост. В конкретния случай подс. Д. взел колелото на М., подкарал го по улицата с уговорката, че ще го върне в определен час, но вместо това се разпоредил с велосипеда, като го продал на трето лице. Престъплението е резултатно и резултатът е именно промяната във фактическата власт върху предмета на престъплението. Съдът намира, че изпълнителното деяние е довършено и са настъпили предвидените от закона и искани от подс. общественоопасни последици.
На инкриминираната дата подсъдимият е имал фактическо държане върху вещта, която му е била поверена, като същия е променил отношението си към не я и се е разпоредил като със своя собствена, продавайки я на трето лице. Вещта е чужда, тъй като не принадлежи на подсъдимият и безспорно се установи по делото , че е собственост на Е. М..
От субективна страна деянието е извършено в условия на пряк умисъл.
Д. е съзнавал, че вещта е чужда и въпреки това е решил противозаконно да я задържи и впоследствие да се разпореди с нея.
Ето защо съдът намира, че извършеното от подсъдимият деяние е съставомерно, както от обективна, така и от субективна страна и затова призна подсъдимия Д. за виновен за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
По наказанието:
За престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 6 години.
2
Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК в случаите на съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът е задължен да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК.
Съгласно тълкуването, дадено в т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по тълк. д. № 1 / 2008 г. на Върховен касационен съд при определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкрИ.е на престъплението и неговия извършител.
Съдът намери, че не са налице основания за прилагане на чл.55 НК - не съществуват нито изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността на подс. Д. обстоятелства и определянето на наказанието в рамките на законовата норма няма да е прекомерно тежко за него.
При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия към датата на извършване на деянието, проявената критичност, изразеното съжаление, младата му възраст и това, че детството му е преминало в институция.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съобразявайки целите в чл. 36 от НК и при наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът по реда на чл. 54 от НК намери, че на подсъдимия следва да се определи наказание в размер на шест месеца.
Предвид императивната разпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът намали наказанието с една трета, като определи за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца.
Налице са основанията за отлагане на изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода по реда на чл. 66, ал.1 НК. Подс. Д. не е осъждан към датата на деянието на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложеното наказание е под три години лишаване от свобода, като съдът намира, че превъзпитанието и поправянето на подсъдимия не налага ефективно изтърпяване на това наказание, като целите по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати чрез отлагане на изтърпяването за изпитателен срок от три години.
По разноските:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди И. В. Д. да заплати сумата от 67.3 5 евро (шестдесет и седем евро и тридесет и пет евроцента) в полза на държавния бюджет по сметка на ОДМВР - Варна, представляваща направените в хода на досъдебното производство разноски, и сумата от 30 евро (тридесет евро) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна, представляваща направените в съдебното производство разноски
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД:
3
----- следващ документ -----
ПРИСЪДА
№ 140 гр. Варна, 18.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Милена Трифонова
Съдебни
Румянка П. Стоянова заседатели: Галина Ст. Владимирова при участието на секретаря София Н. М.а и прокурора Н. Д. С. като разгледа докладваното от Милена Трифонова Наказателно дело от общ характер № 20253110203227 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. В. Д. - роден на * г. в гр.Варна, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че
На 05.01.2025 г. в гр.Варна противозаконно присвоил чужда движима вещ-велосипед „МТВ ST 530 S Black Red 27,5L“ на стойност 1039,20 лв., собственост на Е. М. М., която владеел, поради което и на основание чл.206 ал.1 от НК и чл.373, ал.2 НПК вр. чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал. 1, т. 1 НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, изтърпяването на което на осн. чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК И. В. Д. да заплати сумата от 67.35 евро (шестдесет и седем евро и тридесет и пет евроцента) в полза на държавния бюджет по сметка на ОДМВР - Варна, представляваща направените в хода на досъдебното производство разноски, и сумата от 30 1 евро (тридесет евро) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна, представляваща направените в съдебното производство разноски.
Присъдата може да се обжалва и протестира в петнадесетдневен срок от днес пред Окръжен съд - Варна.
Председател: _______________________
Заседатели:
1. _______________________
2. _______________________
2