Решение № 1864 от 27.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1864 гр. Пловдив, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330108679 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.

Делото е образувано по искова молба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „ Свети Георги” ЕАД, с ЕИК: 115576405, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 66, представлявано от изпълнителния директор *********, против Ш. К. Р., ЕГН ********** , от **************** Според фактите в исковата молба , на 02.07.2020г., ответника посетил по спешност УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив. Наложила се хоспитализация , при което пациентът бил насочен към стационарно болнично лечение в клиниката по ортопедия и травматология. Р. бил хоспитализиран в клиниката на 02.07.2020г„ в 10.30 часа, с приемна диагноза „************************************* “, по клинична пътека (КП) № 220.1 „Оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност “, чиито изисквания са посочени в Приложение № 17 на Национален рамков договор за медицинските дейности от 2020г. (НРД за МД 2020г.). При хоспитализацията , Р. подписала е декларация за информирано съгласие за лечение, била съставена история на заболяването /ИЗ/ № 36914/2020г., в която били отразени проведените медицински дейности. Още същия ден обаче, преди да бъде довършена клиничната пътека , Р. напуснала самоволно лечебното заведение.

Изготвена била епикриза, в която са описани извършените диагностични и терапевтични процедури; поради прекъсване на лечението клиничната пътека не била завършена и претенцията на ищеца е за заплащане на всички извършени услуги, съгласно приложената 1 към исковата молба „сметка на пациент“, на обща стойност от 114.70 лева.

На 12.03.2021г. лечебното заведение поканило Ш. Р. да плати дължимите суми, като поканата била върната в цялост на подателя като непотърсена от получателя. Затова ищецът се снабдил със заповед за плащане , издадена по ч.гр.д.№ №20299/2021 год. по описа на Районен съд Пловдив, ХХІІІ гр. състав., където освен посочената по-горе сума, била заповядана за плащане и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда до пълното изплащане на задължението, както и сумата от 25 лв. представляваща платена държавна такса за образуване на делото. Заповедта била връчена на ответника по реда на чл.

47 от ГПК , и се иска от съда да постанови решение , с което да установи съществуването на вземането по реда на чл. 422 от ГПК, за сумата от 114.70 лева, представляваща стойността на предоставената на ответника медицинска помощ и услуги по време на болничния му престой от 02.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на чл. 410 от ГПК до пълното изплащане на задължението, и да се присъдят направените разноски.

Иск с правно основание в чл. 79 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.

422 от ГПК. Искът е допустим , спазени са сроковете по чл. 414 от ГПК и чл. 422 от същия кодекс , има и идентичност между вземането за което е издадена заповедта за плащане , и това , предмет на иска.

Ответникът, чрез особен представител, е оспорил иска като неоснователен и недоказан; оспорва като негодни част от представените писмени доказателства. Моли исковете да се отхвърлят .

Искът е допустим. Сроковете по чл. 414 и чл. 422 от ГПК са спазени, като има пълна идентичност между спорното право, така, както е описано в заповедта за изпълнение, от една страна, и исковата молба , от друга.

По същество:

Установено е безспорно от данните по делото , че на дата 02.07.2020г., ответника е бил хоспитализиран за стационарно болнично лечение в клиниката по ортопедия и травматология към ищцовото лечебно заведение , с приемна диагноза „Травма на друг флексорен мускул и сухожилие на ниво предмишница “, по клинична пътека (КП) № 220.1 „Оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност “, чиито изисквания са посочени в Приложение № 17 на Национален рамков договор за медицинските дейности от 2020г. (НРД за МД 2020г.). На л. 7 от делото е представена декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ с положен от Р. в графа „пациент „ подпис; подписа не е оспорен от нея и съда прави извод , че между страните по делото е имало договор за болнична помощ и лечение , сключен на същата дата.

По силата на договора за лечение, на пациента се оказва такова , а той от своя страна следва да заплати стойността му. С подписването на декларацията , ответника е бил запознат с правата и задълженията си по него , включително с ценоразписа за медицинската помощ и 2 услуги, извършвани от ищеца и с това , че НЗОК няма да заплати стойността на клиничната пътека, ако алгоритъмът й не бъде завършен ( нещо , изрично предвидено в чл. 354 от Националния рамков договор № РД-НС-01-4 от 23 декември 2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 – 2022 г.) По силата на 4а. (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) от Закона за здравното осигуряване, националният рамков договор е нормативен административен акт, който има действие на територията на цялата страна за определен срок и е задължителен за НЗОК, РЗОК, изпълнителите на медицинска помощ, осигурените лица и осигурителите. Тоест , в случаите по чл. 354 от НРД , пациентът дължи заплащане на оказаната му помощ, дори да е бил здравноосигурен.

По делото няма спор също така , а и се доказва от приложеното на л. 56 копие от лист от историята на заболяването, че Р. е напуснала самоволно стационара на същия ден, 02.07.2020г, след като е била проведена оперативната интервенция по третирането на раневото й разкъсване на мускули и сухожилия на десен антебрахиум, но преди да бъде довършен алгоритъма на клиничната пътека. Авторството под подписите в историята на заболяването също не е оспорено и съдът приема , че описаните там медицински дейности са извършени.

Представено е и копие от действалия към процесния период ценоразпис на болницата , от който личи , че извършеното е правилно остойностено.

Искът е съответно основателен в пълен размер.

Разноските се присъждат в тежест на ответника , предвид изхода на спора, по списък на л.

64 от делото.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено по отношение на Ш. К. Р., ЕГН ********** , от **************** , че в отношенията между страните , дължи на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 66, плащането на сума от 114.70 лева - главница , стойност на оказани й в периода на хоспитализация на 02.07.2020г. медицински услуги , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на заявлението в съда , 22.12.2021г., до окончателното изплащане на вземането , за които суми е издадена заповед за плащане № 22/04.01.2022г по частното дело № 20299 по описа на ПРС за 2021г.

Осъжда Ш. К. Р., ЕГН ********** , от **************** , да заплати на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив , бул.

„Пещерско шосе” № 66, сумата от 600 лева разноски по двете дела.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4